Една от най-търсените професии е свързана с производството на дървени лъжици. Между другото, те се използват не само като прибори за хранене. Разберете какви други приложения имат ТУК. На снимката виждате нижегородски ръкоделци от 1897 година.
Павловски исторически музей
А това е град Павлово, Нижегородска област, който се слави с майсторите си на метални изделия. Те правят катинари, ножове и подноси – като на тази снимка от 1900-те години.
На местата с неплодородни земи селяните често пренасочват дейността си от селското стопанство към занаятчийството – то просто е по-изгодно и изисква по-малко усилия. На снимката виждате звенигородски момичета, които везат на станове, 1918 година.
Такива обущари, които работят на улицата с подръчни материали и инструменти, се наричат "студени обущари". Този израз някога е използван за хората, които работят неумело. Снимката е от гр. Кимра, Тверска област, от 1920-те години.
Сериозният обущар с лична работилница изглежда така (снимка от 1930-те). Но и цените при него са други.
Особено привилегированите имат чираци (снимка от 1930 г.). За децата от бедни семейства е успех да станат чираци на майстори и особено много си пазят мястото.
Друга популярна професия е правенето на валенки, които са най-подходящите обувки за руските студове. На снимката – първи етап, подготовка на филца.
Най-важният етап – "валянето" на бъдещите валенки. Така занаятчията разточва заготовката, подготвя я за бъдещите форми и текстура.
Финален етап – обработка с пемза.
Нито един руски базар не минава без изделия, плетени от брезова кора или корени на други дървета (като върба, например). Най-известният продукт – плетените чехли – вече са в историята, но кошниците са популярни и до днес (на снимката от 1930-те плетат именно такава).
В СССР постепенно много производства придобиват промишлен характер, но въпреки това занаятчии в отделните села има още дълго. На снимката селянин се занимава с обработка на овча кожа за топли палта за войниците от съветската армия, 1941 година.