На 25 януари 1995 г. Страшният съд за малко не настъпва: Руската федерация се готви да нанесе ядрен удар по САЩ. Как се случва така, че държавите, оставили Студената война в миналото и току-що нормализирали отношенията помежду си, се оказват на ръба на взаимно унищожение?
Началото на "войната"
ZUMA Press / Global Look Press
Причината за кризата е обикновена норвежка метеорологична ракета. Изстрелването ѝ от малкия остров Анея в 7 ч. сутринта местно време (10 ч. московско време) към Шпицберген предизвиква раздвижване в Русия.
Снабдена с научно оборудване за изследване на Северното сияние, Black Brant XII е сходна по габарити с американската балистична ракета Trident D-5 с ядрен заряд, предназначена за изстрелване от подводници. Освен това тя лети по траектория, по която, както смята руското министерство на отбраната, ще летят американските ракети в случай на ядрена война.
През декември 1994 г. Норвегия информира 28 държави, включително Русия, за планираното изстрелване, но не посочва конкретна дата, ограничавайки се до уточняване на периода: от 15 януари до 10 февруари следващата година. Поради бюрократични закъснения тази информация не постъпва в руската система за предупреждение за ракетно нападение, която подава тревога.
Решаващи минути
Vladimir Sayapin/ / TASS
В Кремъл е свикана спешна среща с висшето политическо и военно ръководство на страната. Министърът на отбраната Павел Грачов, началникът на Генералния щаб Павел Колесников и президентът на Руската федерация (като върховен главнокомандващ) Борис Елцин активират три терминала за управление на стратегическите ракетни войски - така наречените ядрени куфари.
Военните вярват, че единичната ракета може да е изстреляна, за да създаде електромагнитен импулс, който да унищожи руските радари и комуникационни системи. След нея може да се очаква масиран удар.
В продължение на няколко напрегнати минути, докато лидерите наблюдават полета ѝ, е решено дали Русия ще предприеме ядрен удар срещу САЩ.
Игор Михалев / Sputnik
"Днес се знае малко за казаното от Елцин тогава, въпреки че това може да са едни от най-опасните моменти в цялата история на ядрената епоха", пише журналистът от Вашингтон пост Дейвид Хофман три години след инцидента: "Те ясно дават да се разбере, че системата за ядрена боеготовност от Студената война продължава да действа, както и колко катастрофални могат да бъдат последствията от нея, въпреки че враждата между големите сили е приключила".
Ситуацията е разрешена едва когато става ясно, че ракетата е тръгнала към Шпицберген (недалеч от който е паднала в океана). Ядрените куфарчета са деактивирани.
Инцидентът с привеждането на руските стратегически ядрени сили в готовност скоро става достояние на световната общност, обърквайки американското военно ръководство. Когато четири години по-късно норвежците искат да повторят пуска на Black Brant XII и съобщават за това на руското външно министерство, американците допълнително предупреждават по своите канали всички ключови руски военни ведомства за това. В резултат този път няма неприятни изненади.