Въпреки поражението от 1812 г., армията на Наполеон все още е мощна сила. Мобилизацията в началото на 1813 г. събира много нови войници под знамето на императора. По това време в Европа има надежда за примирие, но френският командир е уверен във военния си талант и непобедимостта на армията си, затова копнее за отмъщение и не иска да се задоволява с дипломатически мерки, разказва "Российская газета".
Първата половина на годината му носи поредица от победи, успешните битки при Люцерн, Бауцен и Дрезден укрепват вярата на императора в неговата безпогрешност като военен стратег. Ситуацията обаче бавно, но сигурно се променя не в негова полза и монархът, заслепен от малките победи, не предвижда фаталния изход от мащабната битка при Лайпциг.
До началото на боевете силите на Франция и нейните съюзници наброяват по различни сведения от 160 000 до 210 000 души и около 700 оръдия. Шестата коалиция успява да им се противопостави с над 200 000 щика: до 18 октомври този брой нараства до над 300 000. Броят на оръжията почти два пъти надвишава този на французите. Повечето от съюзническите войски са руснаци: те наброяват до 130 000 души.
Рано сутринта на 16 октомври пруско-руската армия под ръководството на Баркли де Толи започва офанзива с артилерийски огън. Тази група бързо успява да завладее няколко малки селища. Няколкото часа битка обаче се оказват изтощителни, Наполеон успява да предприеме контранастъпление и да прогони противниците: по-голямата част от бойното поле остава под контрола на французите. Първият ден взима десетки хиляди жертви, убити от двете страни, и не донася видим успех на никоя от тях.
Съюзниците получават подкрепление. Императорът допуска фатална стратегическа грешка на 17 октомври, която може и да е изиграла ключова роля в по-нататъшните събития. Той предлага да се сключи примирие при условията, прозвучали няколко месеца по-рано. Коалицията обаче не го удостоява с отговор: самият факт на предложения мир кара съюзните войски да повярват в силата си и да почувстват слабостта на Наполеон. Следобед пристига полската армия от над 50 000 души. Предстои решаваща битка.
До сутринта на 18 октомври Наполеон леко се оттегля от предишните си позиции, като избира по-успешно, според него, място за отбрана, което е на около час път от Лайпциг. Ожесточената битка продължава няколко часа, но в разгара на събитията императорът получава съкрушителни новини: Саксония и Вюртемберг са преминали на страната на съюзниците. Към края на деня френските сили практически изчерпват запасите си от артилерийски оръжия. Наполеон дава заповед да се оттеглят през Линденау на запад от Лайпциг.
Но тъй като преди началото на битката френският командир не очаква нищо друго освен победа, той не е готов да отстъпи. По погрешка сапьори взривяват моста Елстербрюке на западната порта на Лайпциг: той е вдигнат във въздуха по времето, когато в града все още има над 20 000 френски войници, които са откъснати от основната армия. Наполеон отвежда остатъците от победената си армия във Франция. След битката при Лайпциг Бавария го изоставя, преминавайки на страната на коалицията, след което френските гарнизони започват да се предават един след друг. В началото на следващата година някога великият император остава сам срещу цяла Европа и Русия.
Загубите в "Битката на народите" са огромни и за двете страни. Французите дават близо 80 000 жертви, ранени и пленени. Загубите на коалицията надхвърлят 50 000 убити и ранени войници. Историците са съгласни, че голяма роля за изхода на битката са изиграли руските сили.
Прочетете още: Защо Наполеон напада Русия?