"Телняшка е само дреха. Ако обаче се опиташ поне веднъж да я облечеш, веднага ще изпъчиш рамене. Сините райета на гърдите са цветът на океанските вълни. Между тях – бели коне с пенещи се гребени на вълните... Морето е на гърдите!"
Това са думите на Василий Зайцев, известния съветски снайперист и герой от битката при Сталинград. Преди Втората световна война той служи в съветския флот, но по-късно доброволно се прехвърля на фронтовата линия. Зайцев става снайперист, но запазва моряшката си телняшка като символ на моряшката гордост и безпощадност в битката. Защо телняшката е толкова важна за руските моряци и войници?
Бретонската риза става телняшка
Още през XVII в. френските моряци носят памучна риза с дълги ръкави с хоризонтални сини и бели райета, която се нарича мариниер, за да се отличават от други мореплаватели. Наричат я и бретонска риза, защото много моряци във френската флота са били от Бретон.
Райетата се появяват по очевидна причина – да се виждат. В тъмнината, мъглата или по време на морски бури и проливни дъждове в морето мъж с раирана риза се е виждал ясно дори сред разбиващите се с грохот вълни. Нали си спомняш си, че и първият бански костюм също е бил на райета и то по същата причина. Освен това матросът в раирана риза се откроява на фона на платната, когато ги управлява.
Ризата толкова тясно се асоциира французите, че става част от стереотипния образ на французина. От 1858 г. бретонската риза е официална униформа за френски моряци. Много скоро тя е въведена и в руския флот (1874), и в холандския (1877).
За "рожден ден" на руската телняшката се приема 19 август 1874 година, защото на този ден руският император Александър II подписва закона за военноморската униформа. Името телняшката идва от руската дума "тело" ("тяло"), тъй като това е дрехата, която е най-близо до тялото.
Телняшката от онези дни все още не се е наричала така и е изглеждала различно от днешната. Тя е имала сини райета с ширина 11,11 мм, отделени от бели ивици с ширина 44,45 мм и е била 50% памук и 50 %вълна. Синьото и бялото са цветовете на флага на св. Андрей, а това е основното руско военноморско знаме от времето на Петър Велики. Някои формирования на руския имперски флот са имали телняшки в други цветове, например червен.
През 1912 г. руската телняшка придобива класическата си форма - сини и бели ивици с еднаква ширина. Броят на ивиците варира в зависимост от размера на ризата.
Съветска телняшка
Телняшката придобива ново значение по време на Февруарската и Октомврийската революция от 1917 година, когато моряците от балтийския флот стават един от основните врагове на царското правителство. По-късно на множество болшевишки агитационни плакати моряците с райета на гърдите олицетворяват образа на свирепи революционери.
Преди и по време на Втората световна война в СССР се появява нов вид елитен военен род въздушно-десанти войски. Тези части за бързо реагиране, в които влизат най-силните физически воини, способни да предприемат сложни и опасни операции, включващи десант с парашут, са заплашителната сила на съветската армия. След Втората световна война развитието на ВДВ се дължи основно на генерал Василий Маргелов (1908-1990).
Маргелов използва интелигентна пропаганда, когато през 1969 г. популяризира телняшката като официална дреха за въздушно-десантния корпус, като веднага ги определя като герои и им предоставя отличителна униформа. Тя откроява ВДВ сред всички други пехотни части в съветската армия. Важното разграничение е, че телняшката на въздушно-десантните войски има небесносини райета.
Според традицията на съветския въздушно-десантен корпус обаче новобранецът получава правото да носи телняшка, само след като е направил първото си кацане с парашут на вода.
Днешните четири цвята и "Митки"
В съвременната руска армия телняшките са с различен цвят за различните войскови части. Моряците, включително и подводничарите, носят класическа бяло-синя телняшка. Членовете на Кремълския полк носят тъмно синя. Бреговата охрана на Граничната служба на ФСБ са със светло зелени райета на телняшките си, тъмно розовото е цветът на райетата за телняшките на Росгвардия, а сътрудниците на Министерството на извънредните ситуации носят фланелки с оранжеви райета.
Телняшката обаче не е запазена марка само за военните. Тя е и винаги е била символ на свободата и дори на беззаконието – дан на уважение към непокорността на балтийските моряци през революционните години. Това е причината много съветски и руски бунтовници и престъпници в киното и художествената литература често да носят телняшки.
Телняшката става символ и на петербургската творческа група "Митки", нарекла се така в чест на основателя и ръководителя си Дмитрий "Митя" Шагин. Санкт Петербург е и винаги е бил военноморски град, основан от Петър Велики като база на Балтийския флот, затова в Санкт Петербург телняшката е безпогрешен символ на "нашето момче", символ, който широко използват членовете на "Митки" в техните примитивистични и проникновени картини.