6 велики американци, живели в имперска Русия

Национален архив и администрация/Публичен домейн
Не са много американците, живели в имперска Русия, и повечето от тях са дипломати в посолството на САЩ. Но има и изключения - като основателя на американския флот и един от най-големите американски художници. Някои от тях са известни още преди пристигането им в Русия, но други, може би вдъхновени от живота в царска Русия, продължават да правят велики неща, след като се връщат в САЩ.

Джон Пол Джоунс

Основател на американския флот; Руски адмирал, 1788-1790

Джоунс е поканен лично в Русия от Екатерина Велика, тъй като той вече е постигнал световна слава в края на 1770-те години със своите военноморски победи. Роден в Шотландия, Джоунс първо се сражава с англичаните в името на американската свобода, но започва са се чувства безполезен, когато Американската война за независимост завършва през 1783 година.

След войната, докато е в Париж, Русия предлага на Джоунс комисионна като адмирал и той е изпратен в Черно море да се бие с турците. Екатерина пише, че Джоунс "ще ни отведе до Константинопол" и тя го нарича Павел де Жонес. Като адмирал Джоунс отблъсква османските сили по време на битката при Очаков.

Няколко бивши английски военноморски офицери, също служещи в руския флот, обаче правят всичко възможно, за да обърнат принц Григорий Потьомкин срещу Джоунс, който след това е отзован в Санкт Петербург. През юни 1788 г. Джоунс е награден с орден "Света Ана", но му е казано да напусне Русия. През май 1790 г. се завръща в Париж, все още руски адмирал с държавна пенсия. Умира там през 1792 г., на 45 години, докато Франция обзета от революционни сътресения.

Джон Куинси Адамс

6-ти президент на САЩ; посланик в Русия, 1809-1814

Джон Куинси Адамс е син на президента Джон Адамс и за първи път посещава Русия през 1781 г. като преводач от френски език за Франсис Дана, който е главен пратеник на непризнатите тогава Съединени щати.

През 1809 г. Адамс най-накрая се завръща в Русия като първият официален посланик на САЩ и е там по време на нашествието на Наполеон. Той се разхожда по бреговете на река Нева с император Александър и посещава Обсерваторията на Руската академия на науките в Пулково. За съжаление младата дъщеря на Адамс почива в Санкт Петербург, където е и погребана.

По-късно, обратно в САЩ, Адамс става сенатор, държавен секретар и след това президент. Също така Адамс помага на автора на речници Ноа Уебстър да получи книги за руската граматика и лексика. На Адамс се приписва и началото на "Руските изследвания" в САЩ.

Джеймс Бюканън

15-ти президент на САЩ; посланик в Русия, 1832-1833

Роден от ирландски родители имигранти и ветеран от войната срещу британците през 1812 г., Джеймс Бюканън става посланик в Русия през 1832 г. Президентът Андрю Джаксън му възлага търговския договор с Русия.

Използвайки своя чар и умения, Бюканън убеждава канцлера граф Неселроде да преодолее съпротивата както на руския министър на финансите, така и на министъра на вътрешните работи. Така че е постигнат компромис, при който договор има разпоредба за екстрадиция на руски моряци, които се опитали да дезертират, докато били в американските пристанища. До началото на XX в. договорът на Бюканън е основата за търговски връзки между Русия и САЩ.

"Приятелските отношения, които винаги са се поддържали между Съединените щати и Русия, са допълнително разширени и укрепени от договора за корабоплаване и търговия, сключен на 6 декември 1832 г.... той добавя нови мотиви за това приятелство, което двете страни досега са пазили помежду си", казва президентът Джаксън пред Конгреса.

След двете си години в Санкт Петербург Бюканън по-късно служи три поредни години като сенатор и след това като президент от 1857 до началото на 1861 г., предшестващ Ейбрахам Линкълн.

Джеймс Уислър

Известен художник, живял в Русия, 1844-1849

През 1842 г. Джордж Вашингтон Уислър, американски инженер, е поканен в Русия да построи железопътната линия между Санкт Петербург и Москва. Започвайки през 1844 г., синът му, бъдещият художник Джеймс Уислър, взема частни уроци в Императорската академия за изящни изкуства в Санкт Петербург при Александър Корицки, един от любимите ученици и асистенти на художника Карл Бриулов.

По-късно майката на Уислър пише, че синът ѝ се запознава с много руски художници, а Бриулов е гост в апартамента им на улица "Галерная". Също така младият Уислър се радва на семейни излети до Царско село и Петерхоф и вижда прочутата картина "Последният ден на Помпей" на Бриулов в Академията за изящни изкуства, както и картини на морски пейзажи от Иван Айвазовски.

Русия повлиява на Уислър да превърне изкуството в своя професия и по време на престоя си в Русия той започва да рисува. "Надявам се, скъпи татко, че няма да възразиш срещу моя избор, художник, тъй като толкова много искам да бъда такъв", пише младият Уислър в писмо до баща си.

Докато бащата на Уислър е платен добре от царя за работата му по първата железопътна линия от Санкт Петербург до Москва, времето на семейството в Русия е белязано от трагедия. Две малки деца на Уислър умират там, както и баща му, а през 1849 г. Уислър и майка му напускат Русия, като вземат трите тела със себе си.

От новия си дом в Лондон младият Уислър продължава да отправя възхищението си към своя учител по руско изкуство Корицки. Въпреки че остава във Великобритания, Уислър продължава да се доказва като един от най-великите американски художници.

Касиус Клей

Член-основател на Републиканската партия; посланик в Русия, 1861-1869

През 1940-те години на ХХ в. Клей е избран в Конгреса от проробския Кентъки, но в крайна сметка неговите антиробски възгледи му костват позицията и той е изправен пред два опита за покушение от местните демократи. Клей носи нож и два пистолета за защита.

Член-основател на Републиканската партия, Клей помага в избора на Ейбрахам Линкълн за президент в края на 1860 година. След това той служи като посланик на Линкълн в Русия, свидетел на царския указ, който освобождава крепостните селяни. Всъщност Клей е бил посланик в Русия два пъти: първо от юли 1861 до юни 1862 и от май 1863 до октомври 1869 година.

Най-важното е, че Клей си осигурява руска подкрепа по време на Гражданската война и той изпитва топли чувства към Русия, вярвайки, че двете нации са обединени от повече от геополитиката. След като руският флот се завръща от успешното си посещение в САЩ, Клей казва, че топлото американско посрещане е признание за нашата "обща кауза за напредъка на човечеството".

Андрю Д. Уайт

Основател на университета "Корнел"; дипломат в Русия, 1853-1855 и 1892-1894

След като завършва "Йейл" през 1853 г., Уайт става младши аташе в посолството на САЩ в Санкт Петербург. В мемоарите си Уайт предоставя много подробности за церемониите и събитията от имперската ера, като смъртта и погребението на цар Николай I, както и коронясването на сина му Александър II.

През март 1855 г. Уайт посещава вилата на външния министър Неселроде и по-късно пише, че е впечатлен от красотата и разнообразието на растенията. На 22 април 1855 г. Уайт инспектира престижния кадетски корпус, посещава общежитията и класните стаи и отбелязва: "Започнахме обиколката си за огромната институция, в която се обучават момчета от всички възрасти за армията".

След известно време в Русия Уайт се завръща в САЩ и през 1865 г. осъществява мечтата си за държавен университет в Ню Йорк, като основава университета "Корнел". По-късно през живота си той се завръща в Русия като посланик (1892–1894), който идва по време на глад в Поволжието. Уайт помага да координират дейностите на "Руския комитет за борба с глада в САЩ", който доставя американско зърно в засегнатите райони.

Прочетете още: Американец или руснак е "бащата на авиацията" Игор Сикорски?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"