Как е организирана армията на Древна Русия?

Дружинските времена

Най-древната форма на руско военно формирование (IX-XVI в.) е дружината - група от опитни воини, ръководена от княз. Отначало дружината е сплотена общност: членовете, които са най-близки с княза, споделят маса с него и живеят в двора му като вид охрана. За това не се подписват документи, има само устни споразумения.

Пир на богатирите при княз Владимир

Андрей Рябушкин

Първите дружини са наистина малки - само 200-300 воини. Князът контролира своята "волост" (територията, която владее) с помощта на дружината: той редовно обикаля своята волост, събира данъци (под формата на пари, стоки и провизии) и защитава населението от врагове.

Но с увеличаването на руските земи дружините се превръщат в по-големи формации - до 2000 воини и вътре в тях съществуват определени чинове. Най-високите чинове на дружината са боляри, които участват във военния съвет на княза и контролират съответните по-нисши чинове. Някои от болярите могат да имат свои собствени дружини или по-нисш княз може да служи в дружината на по-висш болярин.

Сказание за Борис и Глеб.

Public domain

Но армиите на руските княжества не са само дружини - от хората на княжествата се формират доброволчески дружини, обикновено за сериозни конфликти с други княжества или чуждестранни врагове. Доброволческата дружина се събира по заповед на княза – приемат се воини на кон и с броня.

По време на битка князът обикновено върви начело на своята дружина и доброволческия отряд (ако такъв има) - тази стара "героична" тактика е една от причините монголските татари лесно да смазват руските воини, тъй като князът обикновено бива бързо заклан. Още една причина е, че макар руските армии да имат конници, пехота и стрелци, организацията и командването на техните формирования са базови - те просто следват водачите и техните знамена.

"Волга Всеславевич", 1895 г.

Андрейн Рябушкин

"Хенриковата хроника на Ливония" описва битката при река Калка (1223 г.), в която коалиция от руски князе е разбита от армия на Монголската империя, водена от командващите Джебе и Субетей. Тя гласи: "Князе от цяла Русия излязоха срещу татарите, но те не нямаха достатъчно сила за битката и побягнаха пред враговете си. И великият княз Мстислав Киевски падна с 40 000 войници, които бяха с него. Друг княз, Мстислав Галички, избяга. От останалите князе в тази битка около петдесет паднаха...", дори тук хрониката разкрива руските сили не като обединена сила, а като сбор от отделни князе.

През XIII-XIV в., когато руските земи са зависими от Монголската държава, руснаците бавно трансформират своята армия, за да отговарят по-добре на нуждите от атака и съпротива. Кои формации им помагат окончателно да победят враговете си?

От градските полкове до сухопътните войски

Руски воин. "Дрехи в руската държава".

Фьодор Солнцев

От 1228 до 1462 г. руските воини участват в не по-малко от 302 войни и кампании, от които 200 са с чуждестранни противници. С течение на времето и под властта на монголските татари руските земи се разделят на граничещи помежду си княжества, организирани около укрепени градове. Всяко от княжествата се контролира от княз и всеки град е длъжен да сформира градски полк - военно формирование от смесен тип, състоящо се както от кавалерия, така и от пехота с различни видове броня и оръжия. Въпреки че са ефективни в местните войни между княжествата, тези формирования не са много подходящи за централизирана, организирана армия. Така руските князе намират начин да подобрят военната организация: започва създаването на сухопътните войски.

Финализирана от Иван III, Велик княз на Москва, организацията на сухопътните войски се базира на собствеността върху земята. Великият княз дава на своите главни помощници (князете и болярите, които му служат) правото да контролират, притежават и облагат с данък определени територии. В замяна на това те и тяхното мъжко потомство имат доживотен военен дълг. Задължени са да служат на Великия княз, командвайки части на неговата армия, като водят със себе си определен брой войски.

Руско въоръжение през XVI в., "Дрехи в руската държава".

Фьодор Солнцев

"Веднага щом достигнат възраст, в която могат да носят оръжие, - пише през 1591 г. английският дипломат Джайлс Флетчър в книгата си "За руската общност", - те се появяват в правителствената канцелария - имената им незабавно се вписват в книгата и им се дават определени земи, които да им помагат в тяхната служба, обикновено същите като тези на бащите им".

Тези хора и техните роднини (собствениците на земята) винаги са кавалерийски воини, по-добре екипирани и опитни, и формират елита и най-ефективната част от сухопътните войски. Кавалерията е сериозно подобрена (след уроците, получени от монголските татари). Но сама по себе си не е достатъчна – затова тя води и пехота.

Московски благородник, гравюра

Ейбръхам де Бройн

Пехотата се състои от хората, които живеят в земите, собственост на елита - "служилые люди "по прибору" (служещи хора "по избор"). Те биват наемани на военна служба и за това им се плаща. Сред "избраните" са първите стрелци, артилеристи, инженери, ковачи, военни архитекти и други опитни мъже с уникални умения. Те са призовавани в армията по време на войни и разпределени в различни части на армията.

Третата голяма част от десантната армия са "посошные люди" ("наборни военнослужещи"), които са призовавани в армията от земите, принадлежащи на военните по наследство. Те са обикновени селяни, без специален военен опит, обичайното им занимание е земеделието - от XVI-XVII в. те са известни като крепостни селяни. Повечето ежедневни трудности на войната падат върху тях. Някои носят обикновени оръжия, но повечето се използват за изкопаване на канавки, изграждане на укрепления, транспортиране на боеприпаси, добитък и провизии за армията.

Сухопътната армия: администрация и архиви

Великият московски княз (по-късно цар) и неговият най-близък кръг от държавници и военни командири - Болярската дума - назначават главнокомандващия, наречен "большой воевода" ("най-висш военен командир"). Той държи под свой контрол младши воеводи.

Главната военна институция се нарича "Разрядный приказ" (или просто "Разряд") - в нея се водята и актуализират списъците на хората от служещата класа. Ето как изглежда един от тези записи (от 1621 г.): "Иван, син на Андрей, Ододуров. Инспекторите [от Москва] и [от] местните жители казват: добър в мислите си, служи на добър кон и има [още един] прост кон, но няма други служещи мъже до себе си". Следва дълго описание на различните земи на Иван, последвано от собствените му думи, че е готов да служи на царя.

Разрядът служи и като съдебна институция за всички служители, набира воини и назначава полкове, организира редовни събирания и обучения, контролира финансите на армията и дори управлява гранични крепости и градове. По време на войните длъжностни лица от Разряда са изпращани в полевата армия, където образуват щабквартира, контролираща кореспонденцията и водеща архив за военната служба.

Стрелци

Public domain

Що се отнася до точния брой на сухопътната армия, трудно е да бъдем сигурни - най-вече защото големи части от архивите на Разряда са загубени при пожара през 1812 г. в Москва. Най-добрата оценка е, че към края на XVI в. тя наброява около 100 000 мъже. Има обаче някои откъслечни записи, които съдържат точни цифри. През 1630 г. цялата сухопътните войски наброяват 92 555 души. Една трета от тях са благородници (наследствена служба), трети - стрелци, около една десета са казаци и т.н. През 1651 г. армията наброява 133 210 души, през 1680 г. - 164 600 души. Сухопътната армия обаче така и не се събира в пълния си състав - споменатите данни отразяват броя на всички регистрирани военни.

През XVII в. сухопътните войски преминават през някои основни структурни, кадрови и административни промени, които поставят основите за всеобхватните военни реформи на Петър Велики, но това е тема за друга статия.

Историята на кочияшите: кой превозва руснаците на дълги разстояния преди железниците?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.