Най-добрите командири на съветски подводници през Втората световна война

История
БОРИС ЕГОРОВ
Съветският подводен флот не е толкова страховит и ефективен като германския. Въпреки това той също успява да създаде не малко проблеми на врага.

Александър Маринеско

На 30 януари 1945 г. съветските подводни сили празнуват най-голямата си победа за цялата Втората световна война - подводницата С-13 под командването на Александър Маринеско в Балтийско море потапя с три торпеда германския транспортен кораб "Вилхелм Густлоф" (с тонаж 25 484 брт.).

Гордостта на Третия райх "Вилхелм Густлов", е един от най-разкошните кораби в германския флот през втората половина на 1930-те години, извършва круизи до Скандинавия. С началото на бойните действия той е преобразуван първо в плаваща болница, а след това в плаваща казарма за курсанти от учебната дивизия за подводно плаване.

За съжаление, освен почти 400 германски подводничари, заедно с кораба загиват и 4500 бежанци от Източна Прусия, главно жени и деца. Корабът обаче тръгва не като болничен кораб под знака на червения кръст, а като военен транспортен кораб в конвоя, като е пребоядисан в сив камуфлажен цвят и въоръжен със зенитни оръдия. В резултат той става мишена за съветския командир.

След 11 дни С-13 потапя с два залпа още една жертва - военния транспортен кораб "Щойбен" (14 660 брт.). В резултат под вода с кораба отиват над 3000 души, повечето от които са ранени немски войници.

За двойния си успех Александър Маринеско е предложен за званието Герой на Съветския съюз, но не го получава. Причината за това е неподходящото поведение както на командира, така и на неговия екипаж.

Няколко дни преди да тръгнат на знаменития си поход, командването на подводницата си устройва бой с населението на финландския град Турку, където са временно базирани. Самият командир гуляе няколко дни, за което е предложено да бъде даден на военен съд. Изпращайки моряците на С-13 към морето, командването ги задължава да "изкупят вината си с кръв", както обикновено се случва в наказателните батальони на Червената армия. И така, подводницата "Маринеско" се превръща в единствената "наказателна" в съветския флот.

Разбира се, Александър Маринеско никога не е даден на съд. Получава титлата Герой едва посмъртно през 1990 година.

Павел Бочаров

Третият (след "Вилхелм Густлови "Щойбен") най-голям вражески кораб, потопен от съветските подводници по време на Втората световна война, е моторният кораб "Зеебург" (12 181 брт.), който се използва за обучение на немски подводничари. За успехите е "отговорен" командирът на подводницата Щ-407 Павел Бочаров.

Преди през 1943 г. Бочаров да бъде преместен в Балтийско море, той дълго служи в Тихия океан. Но дори и във непознати води, Павел Иванович бързо се учи, действа смело, агресивно и рисковано.

Той също така рискува по време на патрул в Гданския залив на 2 декември 1944 година. Врагът разполага със значителни сили за противоподводна отбрана. Освен това съюзниците "помагат" - заливът е активно миниран от британската авиация.

След като открива кораба "Зеебург" на котва, Бочаров го изпраща на дъното с две торпеда. Щ-407 успешно напуска залива, а германците губят голям транспортен кораб, който би им бил много полезен при мащабната евакуация от Източна Прусия, която последва скоро.

Михаил Августинович

Не е задължително подводницата да извършва торпедни атаки, за да унищожи противника. Не по-малко страшно оръжие е компетентното разположение мините. И в това командирът на К-1 Михаил Августинович няма равен в съветския флот.

Михаил Петрович прониква в дълбините на вражеските води, където повърхностните кораби просто не могат да стигнат. С ювелирна точност той поставя мини в добре охраняеми немски райони и то така, че да не могат да бъдат открити от германските миночистачи.

Резултатите от дейността на Августинович във водите на Северния ледовит океан са унищожаването на 5 вражески транспортни кораба с общ тонаж 15 947 т и 2 стражеви кораба. Освен това един германски параход е взривен, но успява да оцелее.

По тези показатели Михаил Августинович надминава повечето съветски командири на подводници, които се борят с Кригсмарине с торпеда. Броят на потвърдените им победи през цялата война не надвиша три или четири потънали кораба. Освен това сред подводните флотове на съюзниците на СССР в антихитлеристката коалиция и дори по-мощен от подводния флот на Третия райх, Михаил Петрович е един от лидерите в минната война.

Междувременно The National Interest се впeчатли от въоръжението на новата руска подводница "Волхов"!