Петимата най-близки другари на Сталин и тяхната съдба след смъртта на вожда

Молотов, Сталин и Ворошилов, 25 юни 1937 г.

Молотов, Сталин и Ворошилов, 25 юни 1937 г.

Getty Images; Александр Родченко/МАММ/МДФ
В някакъв момент цялото управление на вожда е поверено на тези хора и около тях е създаден култ – кръщават улици, градове на техни имена и в един случай дори московския метрополитен! Но не всички се задържат дълго близо до властта.
  1. Лазар Каганович (1893-1991)

Още Ленин доверява на Каганович най-отговорните постове. Изпълнителният и строг Лазар е назначен от Сталин да изпълнява най-важните държавни задачи – да проведе колективизацията, да уреди работата на железните линии, да преустрои цяла Москва и да строи московското метро. До 1955 г. столичните подземни железници дори носят името на Каганович и чак след това на Ленин.

Каганович с ентусиазъм се захваща за две работи, а главният му коз е да държи хората в страх. Активно се бори с "вредителите" във всички области и дори сред машинистите на влаковете вижда шпиони.

Именно Каганович подпомага партийната кариера на Хрушчов, но след смъртта на Сталин не поддържа кандидатурата му за глава на държавата. Хрушчов го обвинява в съучастие в репресиите и сталинския терор, отстранява го от високите постове, а след това дори го лишава от партиен билет.

Последните 30 години Каганович прекарва в самота. С минало на всесилен човек той губи абсолютно всичко, но до края остава верен на убежденията си и на Сталин.

  1. Вячеслав Молотов (1890-1986)

Сталин е първият от болшевиките, с когото се запознава Молотов. След смъртта на Ленин Молотов подкрепя Сталин във вътрешнопартийната борба за власт. Бъдещият довереник на Сталин поема въпросите на отбраната, индустриализацията и икономическия ръст. Отговаря за форсираните темпове и нормативите на петилетките в промишлеността и заедно с Каганович провежда колективизацията. Молотов подписва и "разстрелните списъци" с хора, които партията смята за вредни членове на обществото.

Разказваме ви още за Съветските петилетки: колко струват на народа?

Най-известен пред света става като народен комисар на външните работи. През 1939 г. сключва договора за ненападение с Германия, известен като "Пакт Молотов-Рибентроп". Сталин му доверява всички дипломатически преговори по време на Втората световна война.

След смъртта на Сталин Молотов оглавява вътрешнопартийната борба против Хрушчов. Но когато последният се задържа на власт, лишава Молотов от висши постове, а по-късно и от партиен билет – както става с Каганович – заради ролята им в престъпленията на сталинския режим.

Но през 1986 г. Молотов успява да възстанови мястото си сред партийните членове и става най-старшият сред тях – и в същата година почива, малко преди да навърши 97 години.

  1. Сергей Киров (1886-1934)

Вячеслав Молотов утвърждава, че Киров е най-любимият другар на Сталин. Към болшевиките се присъединява едва след Октомврийския преврат от 1917 година. Преди това има "връзки" с друго крило на партията – меншевиките. Обикновено Сталин не прощава и се избавя от много от "опозиционерите". Но лично защитава Киров от нападките на другите партийни членове и дори го прави член на Политбюро на централния комитет на партията, което на практика го прави едно от главните лица в страната.

При слаб авторитет сред останалото партийно ръководство Киров притежава харизма и ораторско майсторство. Държи речи пред работниците в заводите и те го приемат за свой. Киров се държи простовато и се усмихва широко.

През 1934 г. е застрелян край кабинета си в Ленинград. Убиецът е задържан, но и до днес мотивите за убийството са загадка. Не е ясно и дали някой стои зад убиеца или еднолично е отмъщавал за неудачната си партийна кариера. Сталин иска да отмъсти за съратника си и да намери сред "опозиционерите" привърженици на бившия партиен опонент Зиновиев. Не е ясно дали е имало заговор, но след убийството на Киров следва цяла вълна от репресии и екзекуции на хора, заподозрени за съучастие. Смята се, че това полага началото на Големия терор.

  1. Климент Ворошилов (1881-1969)

Този човек е рекордьор по пребиваване във висшите кръгове: в Политбюро на централния комитет на партията се задържа 34 години. По време на Гражданската война командва армията, а след това цяла група войски на Южния фронт. Отговаря за установяването на реда в революционен Петроград и заедно с Феликс Дзержински стои в основите на създаването на ЧК (извънредна комисия по борба с контрареволюцията и саботажа), която впоследствие става НКВД и КГБ.

Той е един от най-преданите другари на Сталин и заема неговата страна по време на вътрешнопартийната борба след смъртта на Ленин. След това пише книгата "Сталин и Червената армия", в която силно превъзнася ролята на Сталин в Гражданската война. Той е един от първите маршали на Съветския съюз, провежда военни реформи, работи като министър на отбраната. Като приближен на вожда, както и много други негови съратници, подписва разстрелни списъци и репресира армейското командване.

След смъртта на Сталин в течение на седем години Ворошилов е председател на Президиума на Върховния съвет на СССР, официално това е главната длъжност в страната (фактически страната се ръководи от генералния секретар на партията). Доживява до преклонна възраст и до края на дните си остава във висшето ръководство на СССР и в партията. Ворошилов е един от малцината съратници на Сталин, погребани край кремълските стени.

  1. Лаврентий Берия

Берия става болшевик през 1917 г. и по време на Гражданската война постъпва на служба в Азербайджанското отделение на ЧК. Става професионален чекист и сътрудник на държавната сигурност, като отговаря за тези въпроси в Грузинска ССР и в целия Кавказки регион. А след това и в НКВД и целия СССР, като накрая става член на партийната върхушка.

Берия е в най-близкото обкръжение на Сталин в последните години от живота на вожда. Постоянно го посещава у дома и на дачата му, има множество снимки със семейството на Сталин.

Берия е отговорен за ядрените проекти, а също и за масовата депортация на народите, които могат да си сътрудничат с Хитлер в окупираните територии. Курира убийството на Троцки и активно репресира "чуждестранните агенти" и шпионите в страната. Носят се слухове, че се е занимавал с млади момичета и актриси и, чрез заплахи за репресии над тях или роднините им, ги е склонявал за връзки и дори ги е насилвал.

След смъртта на Сталин през 1953 г. Берия е осъден за безнаказани разправи с неудобните лица и множество антисъветски заговори (много се касаят до предишни години и има малко доказателства). В същата година е разстрелян.

Разказваме ви още как Хрушчов "удря" по Сталин и неговото наследство!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"