Пътуване до епохата на мамутите чрез древни скални образувания

Със своите изящни, широки и обградени с дървета булеварди, добре поддържан набор от сгради от XIX до XX в. и оживена река, град Хабаровск често е наричан "най-европейският град в Азия". Нищо в спокойното населено място не загатва за история, която датира далеч отвъд средата на XIX в., но кратко пътешествие по река Амур е достатъчно, за да се разкрие съкровище от петроглифи (праисторически скални образувания), за които се смята, че датират от 12 000 г. пр. н. е.

Хабаровският край, който се простира на около 789 000 кв. км територия, е едно от най-слабо населените места на планетата. Тези огромни празни пространства се виждат, когато човек кара по магистралата, която свързва Хабаровск с индустриалния град Комсомолск на Амур. На 75 км северно от Хабаровск, точно до магистралата и на десния бряг на Амур се разполага нанайското село Сикачи-Алян, където се намират петроглифите. Жителите наричат селото "дом на гневни духове" благодарение на мистичните събития, за които мнозина твърдят, че са станали свидетели.

История на скалите

Районът има около 200 петроглифа, като значителен брой са добре запазени. Петроглифите са лесно достъпни, тъй като са близо до ръба на речното корито върху базалтови камъни.

Най-доброто време за посещение на района е всъщност ранна или късна зима (въпреки жестокия студ), тъй като преливащите води на Амур ги покриват през топлите месеци. Наводненията и ледените плочи също са причинили значителни щети на много от петроглифите. Местните казват, че някои от камъните са обърнати с главата надолу.

На образуванията, датиращи от различни периоди, са изобразени ловни сцени, животни като лосове, коне и мамути, шамани и шамански маски и дори хора, седнали в лодки.

Смята се, че руският Далечен изток е бил едно от последните местообитания на мамути, преди да изчезнат. Сред най-добре запазените петроглифи на Сикачи-Алян има гравюра, която ясно изобразява мамут, докато друга показва мамут с неизвестно същество. Има и голямо изображение на звяр с опашка.

Светлана Оненко, местен историк, също и уредник на етнографския музей и културен център на коренното население в Сикачи-Алян, казва, че самото съществуване на мамутските изображения доказва, че петроглифите датират от около 12 000 г. пр. н. е. Тя добавя, че древните обитатели на този район вероятно също са ловували мамути.

По-старите изображения, датиращи от епохата на неолита, са издълбани с помощта на каменни инструменти. Трябва да се отбележи, че някои археолози твърдят, че дивите коне, изобразени в някои от петроглифите, не са съществували в района на Амур през епохата на неолита.

По-новите резби, включително тези на шаманите и шаманските маски, са издълбани с по-модерни инструменти. Тези изображения са свещени за нанайците и други местни групи, които живеят в селото с общо население от едва 300 души. Оненко казва, че членовете на местната общност произхождат от хората, които са издълбали петроглифите. Някои европейски антрополози обаче вярват, че местните хора са били по-нови заселници, които са се преместили в района преди около 2000 години от Манджурия.

Обител на шаманизма

Неошаманите посещават района от различни части на света и участват в ритуали, за които някои подозират, че са повлияни от култ. Такава е вярата в шаманизма в тази област, че музеят, който разполага с голям брой местни артефакти, занаяти и древни китайски монети, съхранява своите шамански предмети в определено пространство, което е ритуално благословено. "Смята се, че шаманските обекти притежават мощна (и потенциално опасна) енергия", казва Оненко.

Местните хора твърдят, че забелязват мистични събития в близост до така наречената скална формация "Старуха" (Старица, бълг. ез.). Според местните легенди е имало период, в който човешките същества не са умирали и населението им е нараснало толкова много, че нямало достатъчно храна за всички. И така, земните духове решили, че хората като животните също ще трябва да умрат. "Старуха" очевидно е първото човешко същество, изправено пред смъртта, и в крайна сметка се превръща в онази голяма (и явно обитавана от духове) скала.

Първи руски посетител

Докато нанайците и други местни групи са били наясно със съществуването на петроглифите в продължение на векове, външният свят е научил за тях едва през 1859 г., година след основаването на град Хабаровск. Това "откритие" е направено от Ричард Маак, географ, натуралист и изследовател, тръгнал на експедиция в долините Амур и Усури. Маак, който е роден в Ливонската губерния на Руската империя, учи природни науки в университета в Санкт Петербург и предприема няколко експедиции до Сибир и руския Далечен изток през 1850-те.

Основната област на интерес на Маак е ботаниката и шест неизвестни досега растения, които той събра от Амур, са кръстени на него. Експедицията му на север от новоучредения Хабаровск го отвежда до Сикачи-Алян, където забелязва петроглифите. Има по-малко от шепа оцелели копия на книгата на Маак, озаглавена "Пътуване по Амур, направено по заповед на сибирския отдел на Руското географско дружество на императора през 1855 г.", която съдържа богата информация.

Руските археолози, учени и историци проявяват голям интерес към петроглифите през XX век. През 1930-те години археологът Николай Харламов ги снима в детайли. Три десетилетия по-късно етнографът и историк Алексей Окладников отива на няколко експедиции в района и пише подробно за петроглифите в две книги. Неговите открития показват, че произведенията на изкуството на Сикачи-Алян имат известна прилика с колегите си от Югоизточна Азия, Полинезия и Австралия.

Петроглифите на Сикачи-Алян сега са сред най-посещаваните обекти в Хабаровския край. Руското федерално правителство е обявено за легален собственик на петроглифите през 2018 г. и се полагат усилия за по-доброто им запазване, както и за получаване на признание от ЮНЕСКО за скалните образувания, като обект на световното наследство.

Прочетете още: Как живеят коренните малки народи на Русия сега и преди 100 години?