Въпреки наличието на някои стереотипи за руснаците, "Гамбитът на кралицата" - новият сериал на Netflix за гениална шахматистка и нейната битка със съветските гросмайстори, по никакъв начин не e преувеличeн. Става дума за невероятната съветска мания по шаха.
В тези кадри героинята Бет Хармън, шампионка на САЩ, се разхожда в обикновен московски парк, където има десетки възрастни мъже, наведени над дъските, докато обмислят ходовете си. Може да изглежда, че това е и поредната измишльотина или просто режисьорски ход, който обяснява невероятните способности на съветските гросмайстори. Казват, че в страната на Съветите само бебета не играят шах. Но вижте тези кадри.
Това е реалността.
Шахът е любима игра в почти всяко съветско семейство. В училищата и пионерските домове се откриват шахматни секции. В паркове се поставят шахматни маси. До вечерта около тях се събират няколко десетки играчи.
Шах се играе по дворове, входове, дори и на плажа.
През зимата нищо не приключва - масите просто се местят в специално предназначени за целта шахматни павильони. Цари абсолютна хегемония на шахмата над всеки друг вид спорт. Така че не е изненадващо, че най-добрите шахматисти в света идват от СССР. Но защо точно шах?
Лудостта по шаха започва веднага след болшевишката революция. Дотогава шахът е забавление за елита. Когато тръгва на походи, Петър I взема със себе си не само шах, но и постоянните си съперници. Екатерина II и Романови също го харесват. Но комунистите решават да разкъсат булото на елитарността и ето - Владимир Ленин дава начало на модата за шахмата.
"Шахмат за масите" е истински лозунг. Освен това не е просто хоби, достойно за комунист. Върховният главнокомандващ на Съветската армия Николай Криленко, говорейки на Всесъюзния шахматен конгрес през 1924 г., директно заявява, че "шахматното изкуство се разглежда като политически инструмент".
Това се обяснява с факта, че шахът е единственият спорт, който учи на стратегическо мислене. Качество, което е изключително важно за един боец. Точно затова за шахмата не се жалят средства, агитация, а за шахматистите не съществува дори "желязна завеса". Те са първите съветски спортисти, на които Сталин позволява да участват в международни турнири в средата на 1930-те години. Дори футболистите нямат такива привилегии.
Пикът на вниманието към шаха идва през годините на Студената война - време, когато за СССР е критично важно да има превъзходство във всичко. Особено интелектуално. На запад съветската страна е наричана социалистически шахматен инкубатор, а Боби Фишер дори научава руски, за да чете професионална шахматна съветска литература.
За един обикновен съветски човек битката за световната шахматна титла е толкова вълнуваща, колкото и сериалите на стрийминг услугите за нас днес. Показателно е, че интересът към него обаче започва да спада с перестройката, точно когато се понижава и степента на политическа конфронтация.
С разпадането на СССР той практически напълно изчезва. В руските семейства много хора все още знаят как да играят шах и учат децата си, но това вече няма нищо общо с тази мания.