Къде изчезват безценните тиари на Романови след 1917?

Диамантените, изумрудени и сапфирени тиари на династията Романови, невероятни по своята красота и разкош, са добре познати на европейските монархии. Всичко е свързано с необичайната им форма: повечето от тях напомнят на кокошник, стар тип руски шапки. Екатерина II е тази, която за първи път въвежда модата за "руска рокля" в двора, а в средата на XIX в., по времето на Николай I, това става задължително. На официалните приеми жените започват да носят тиари с национален привкус - "les tiares russes", както ги наричат в чужбина.

Освен това те са трансформиращи се бижута, които могат да се носят като тиари или като огърлици, а окачените камъни се сменят. Тази особеност е причината, поради която повечето бижута изчезват - онова, което членовете на семейството на царя не могат да изнесат извън страната, болшевиките продават на търг на парчета.

Владимирската тиара

Именно великият княз Владимир Александрович, по-малкият брат на император Александър III, поръчва тази тиара за своята годеница княгиня Мария Мекленбургска (по-късно велика княгиня Мария Павловна) през 1870-те години. Тиарата се състои от 15 диамантени кръга с перлени капки в центъра на всеки.

Великата княгиня е една от малкото Романови, които успяват не само да избягат в чужбина след Революцията от 1917 г., но и да вземат бижутата си със себе си. Някои от съкровищата са изнесени от страната в две калъфки за възглавници чрез шведската дипломатическа мисия, а в останалите случаи чрез британски дипломатически куриер, който помага да се пренесат през границата. Те включват Владимирската тиара, с която Мария Павловна не се разделя до смъртта си през 1920 г., завещавайки я на дъщеря си Елена, която се омъжва за Принц Николай от Гърция и Дания. Само една година по-късно обаче, за да подобри финансовите си дела, Елена продава тиарата на английската кралица-консорта Мери Тек. Във Великобритания се правят смарагдови капки за диадемата, които се редуват с перлените. Кралица Елизабет II носи тиарата днес, както с перли, така и със смарагди, а понякога и без камъни.

Сапфирена тиара

Тази тиара кокошник с диаманти и огромни сапфири, която принадлежи на съпругата на Николай I, Александра Фьодоровна, е направена през 1825 година. Към нея има и брошка с висулки. Тиарата е наследена от Мария Павловна, която през 1909 г. моли фирмата Cartier да ѝ придаде по-актуален вид. Тя също успява да изнесе бижуто от Русия след Революцията и в крайна сметка децата ѝ трябва да го продадат. Накрая бижуто става притежание на съпругата на румънския крал - кралица Мария Единбургска, която е далечна роднина на Романови, но вече брошката не е с нея.

Тя рядко се отделя от тиарата и я подарява на дъщеря си Иляна като сватбен подарък. Но след Румънската революция, последвалата Втората световна война, кралското семейство е прогонено от страната. Иляна заминава за САЩ, като взема тиарата със себе си и там я продава на частен купувач през 1950 година. Последващата съдба на тиарата е неизвестна.

Диадемата с розови диаманти

Диадемата на императрица Мария Фьодоровна, съпруга на Павел I, е направена в началото на XIX в. под формата на кокошник с огромен диамант. Диадемата е украсена с общо 175 големи индийски диаманта и над 1200 малки диаманта с кръгло сечение. Централният ред е украсен с големи свободно окачени диаманти с форма на капка. Това бижу, заедно с брачната корона, е традиционна част от сватбеното облекло на руските императорски булки.

Това е единствената оригинална диадема на Романови, която е останала в Русия като музеен експонат - тя може да бъде разгледана в Диамантения фонд в Кремъл. Розовият диамант я спасява от продажба, след като експертите го обявяват за безценен.

Диадема "Житен сноп"

Тази диадема с оригинален дизайн също принадлежи на Мария Фьодоровна. Състои се от златни "ленени уши", украсени с диаманти, в центъра на които е поставен сапфир - безцветен сапфир, символизиращ слънцето. Една от редките фотографии е направена през 1927 г. специално за търг на Christie's, на който болшевиките разпродават бижутата на Романови. Не се знае нищо за последващата съдба на диадемата след търга…

Съветските бижутери правят реплика на диадемата през 1980 г. и я наричат "Руско поле". Съхранява се в Диамантения фонд.

Перлена диадема

Това украшение за глава с перлени капки е поръчано от Николай I за неговата съпруга Александра Фьодоровна през 1841 година. След като е пусната на търг през 1927 г., диадемата няколко пъти попада при различни частни собственици: Holmes and Co., деветия британски херцог на Марлборо и Имелда Маркос, първа дама на Филипините. Най-вероятно настоящият собственик на диадемата е правителството на Филипините.

Диамантеният фонд има негова реплика - наречена "Руска красавица" - направена през 1987 година.

Голяма диамантена диадема

Тази голяма диадема, включваща мотива на "любовния възел", популярен по онова време, е направена в началото на 1830-те години на миналия век, също за Александра Фьодоровна. Тя е украсена със 113 перли и десетки диаманти с различни размери. Носи я последната императрица, също Александра Фьодоровна, когато е увековечена от фотографа Карл Була при откриването на Държавната дума.

Болшевиките решават, че диадемата няма особени художествени достойнства, и я продават на търг. Тъй като няма информация за последващия собственик, най-вероятната теория е, че тя е разпродадена на части.

Прочетете още: Как са изглеждали сватбените рокли на Романови