4 победи на руската армия от Първата световна война

1. Галицийската битка (август-септември 1914 г.)

Галицийската битка е решаваща в конфронтацията между Русия и Австро-Унгария в началния етап на Първата световна война. Около 2 млн. войници и 3500 артилерийски единици от двете страни участват в битки на 400-км фронт.

Битката се състои от поредица отделни битки, в които руснаците успяват да спрат настъплението на врага и след като започват мащабно контранастъпление, превземат почти цяла Галиция и част от Австрийска Полша. Загубила около 350 000 войници, убити и пленени (една трета от нейните сили на Източния фронт), Австро-Унгария получава удар, от който не може да се възстанови до края на войната. Практически във всички последващи големи военни операции срещу Русия Виена ще разчита на Берлин за помощ.

Крахът на австрийците сериозно намалява значението на победата, спечелена от германците в Източна Прусия. Освен това той подобрява позицията на Сърбия, която преди това е под силен натиск от австро-унгарските войски.

"Успехът на руснаците в Галиция нанесе сериозни щети на австро-унгарските армии, които се оказаха фатални за целия държавен организъм на дуалистична монархия", пише участвалият в Първата световна война и военен теоретик Александър Свечин: "Австрийските войски, маршируващи в първите битки с голям ентусиазъм, през останалата част от войната вече бяха второразреден материал".

2. Битката за Саръкамъш (декември 1914 - януари 1915)

В края на 1914 г. 3-та армия на Османската империя се занимава активно с превземането на руската Карска област (днес тя принадлежи на Турция). 20 000 от войниците на Енвер паша се противопоставят на части от Kавказката армия (60 000) и арменски доброволчески отряди.

На 29 декември турските войски изцяло обграждат град Саръкамъш, превземането на който до голяма степен осигурява успеха на цялата операция. Въпреки натиска от превъзхождащите вражески сили, гарнизонът се отбранява яростно. Той дори успява да си върне изгубената жп гара и казармата, като изтласква турците от града.

След проваления щурм на Саръкамъш 3-та армия започва да търпи големи загуби поради измръзване и липса на храна: на ден умират до няколко хиляди войници. И скоро руските войски също започват контранастъпление. Ето как генерал-майор от Руската императорска армия и военен историк Николай Корсун описва маневрата на отряда на полковник Довгирд, който отива в тила на турските войски: "Колоната на Довгирд трябваше да покрие път от 15 км в много дълбок сняг при силна виелица - в сняг, по-висок от човешки ръст, бавно, понякога само със скорост 2-3 км на ден, тази колона тайно напредваше, за да изпълни задачата си. На петия ден, вечерта на 2 януари (15 според григорианския календар), когато колоната се считаше за вече мъртва, тя излезе в задната част на турските позиции. " 

В резултат на това 3-та армия е напълно победена. Избита, замръзнала, ранена и пленена, тя губи до 80% от хората си. Руските загуби възлизат на 26 000.

Победата в битката при Саръкамъш не позволява на турските войски да пробият до руския Кавказ. Освен това значително улеснява действията на британците в Месопотамия (Ирак) и при отбраната на Суецкия канал.

3. Ерзурумска операция (декември 1915 - февруари 1916)

В края на 1915 г., след фиаското в Галиполи, съюзниците решават да евакуират войските си от полуострова. За руската Кавказка армия това означава, че турците вече ще могат да концентрират цялата си сила върху тях.

Без да чакат врагът да прехвърля резервите си от Дарданелите в Кавказ, руските войски преминават в офанзива. На 75 000-ната армия на генерал Николай Юденич излиза срещу 60 000 турски войници от 3-та армия, които са им вече познати. Въпреки поражението при Саръкамъш, армията е реорганизирана и възстановена.

Офанзивата е пълна изненада за турците, които вярват, че руснаците се готвят да празнуват Коледа и Нова година. Потънали в снега, проправяйки си трудно път през силни виелици в суровите планини, войниците на Юденич свалят врага и превземат стратегически важната крепост Ерзурум.

Загубите на 3-та армия възлизат на повече от 35 000 души, докато руските войски губят само няколко хиляди. Успехът на Ерзурумската операция им дава оперативно пространство и да развият по-нататък офанзивата дълбоко в Анадол.

4. Настъплението на Брусилов (юни 1916 - септември 1916)

През пролетта и лятото на 1916 г. руската армия се подготвя за мащабна офанзива в Европа. Западният фронт на генерал Алексей Евърт, който има почти двойно предимство пред врага, трябва да нанесе основния удар, докато Югозападният фронт на Алексей Брусилов е спомагателен.

Войските на Брусилов са първите, които настъпват напред, и неочакваният им успех прави настъплението в тази посока приоритет. Югозападният фронт има съвсем малко числено превъзходство срещу противника (534 000 срещу 448 000), но не германците са противници на руските войски тук, а австрийците, които силно им отстъпват по отношение на бойните качества.

Брусилов се отказва от един концентриран удар, разпръсва силите си в няколко посоки. Тази тактика, която първоначално събужда страховете на Николай II, довежда до факта, че дълбоко ешелонираната отбрана на противника е пробита на няколко места наведнъж. Руските войски настъпват на дълбочина 120 км, превземайки контрола над Волин, част от Галиция и Буковина.

Австро-Унгария е на ръба на поражението. Части от турската армия дори са прехвърлени за нейна помощ от Балканите. През август руската офанзива започва да отстъпва. С пристигането на свежи германски сили тя най-накрая спира, заменена от кървави позиционни боеве. В резултат на настъплението на Брусилов Русия губи до половин милион души. Загубите на Централните сили при убити, ранени и пленени възлизат на повече от един милион.

Въпреки успеха на операцията, не е възможно да се пробият Карпатите и да се извадят австрийците от войната. Отрицателна роля изиграват пасивността на други фронтове, нерешителността на Генералния щаб, както и липсата на координация със западните съюзници. Както пише началникът на Генералния щаб на германската армия Ерих фон Фалкенхайн: "В Галиция най-опасният момент от руската офанзива е вече преживян, когато е произведен първият изстрел по Сома". 

Независимо от това, настъплението на Брусилов значително подкопава силите на Германия и особено Австро-Унгария, спасява Италия, която е на ръба на поражението, и облекчава позицията на французите при Вердюн. Вдъхновена от успехите на руснаците, Румъния влиза във войната на страната на Антантата. Въпреки че, както се оказва, това не донася нищо друго освен проблеми на съюзниците.

Прочетете още срещу кого воюват руснаците в Иран през Първата световна война?