Любимецът на Сталин: 10 факта за Лазар Каганович

Обущар от бедно еврейско семейство

Лазар Каганович има перфектната биография за болшевик: произхожда от самото дъно на обществото и постига всичко сам. Роден е в еврейско семейство в село недалеч от Киев. Семейството има много деца и всички те живеят в крайна бедност. От 14-годишна възраст Лазар работи във фабрики като товарач и обущар.

Евреите в Руската империя са лишени от много права: не се приемат в училища, камо ли в университети, а намирането на работа за тях е трудно. Провокиран от тази несправедливост, Лазар се сприятелява с революционери, взема участие в митинги (за които уволнен от работа) и през 1911 г. се присъединява към болшевишката партия. През 1916 г. създава таен съюз на обущарите.

Революцията го издига начело на страната

През 1917 г. Каганович е на 23 години и участва активно в революционна дейност, създавайки болшевишки мрежи в Украйна и Беларус. Той оставя такъв отпечатък върху партийната работа в провинциите, че скоро е включен в списъка на делегатите за конгреса на съветите в Петроград.

Там среща Ленин. Каганович си спомня, че когато се обръща към войнишките организации, той изразява твърда позиция по въпроса за национализацията на земята, като по този начин печели подкрепата на войниците за болшевиките. Ленин го забелязва и дава на Каганович много важен пост - този на началник на отдела за агитация при формирането на новата Червена армия.

Каганович продължава да се занимава с агитация през цялата Гражданска война. След като болшевишката власт е твърдо установена, на него е поверена друга отговорна длъжност - тази на ръководител на организационно-разпределителния отдел на Централния комитет (ЦК) на комунистическата партия, като по този начин ефективно се превръща в "бизнес мениджър" на партията. Именно той дава идеята да се съставят списъци с партийни позиции, като по този начин създава известната съветска номенклатура.

През 1925 г. кариерата на Лазар достига нов връх. След смъртта на Ленин, събирайки около себе си съюзниците си, Сталин го предлага за поста генерален секретар на ЦК на партията в Украйна. Задачата на Каганович е да развива индустриалния сектор и той действа решително. Един от приоритетите за младата съветска държава е въгледобивът, но индустрията е залята от аварии и като цяло не може да се справи с новите предизвикателства на индустриализацията. През 1928 г. Каганович инициира Шахтинското дело, с което ръководители на няколко мини в Донбас са обвинени в саботаж и осъдени на смърт, а няколко десетки управители са вкарани в затвора.

Той е един от хората, отговорни за колективизацията

Същата година (1928) Сталин възлага на Каганович друга важна задача - укрепването на колхозите и борба с кулаците, заможните селяни, които имат нетрудови доходи и наемат работна ръка.

През 1932 г. започва кампания за увеличаване на количеството зърно, събирано за държавните запаси. Селяните се задължават да предават по-голямата част от урожая си на държавата, за да може тя да осигури на цялата страна хляб на една и съща цена.

Количеството събрано зърно е преувеличавано, а като се има предвид слабата реколта и износ, много села не успяват да изпълнят поставените им цели. Каганович въвежда практиката на "черните дъски", по същество "черни списъци" на села, които не успяват да постигнат целта за количеството зърно. Тези села биват лишавани от правото да търгуват, не им се отпускат заеми и не им се доставят потребителски стоки. Освен това те стават обект на особено ревностни издирвания за "враждебни елементи" и жителите им са арестувани заради предполагаемата им вина за непостигането на плана от селото.

Всъщност тези населени места са оставяни да гладуват. Смята се, че тази политика води до голям глад в много региони на СССР, включително Украйна. Украинските историци наричат тези събития Гладомор. В днешна Украйна действията на Съветската комунистическа партия се квалифицират като геноцид над украинската етническа група. През 2009 г. страната започна наказателно дело срещу Каганович и други партийни лидери.

Застава начело на железниците

През 1934 г. Сталин назначава Каганович за народен комисар (т.е. министър) на железниците. Сега неговата задача е да оправи транспортния сектор, който е в хаос с чести железопътни произшествия. Каганович остава верен на репутацията си, въвеждайки лична отговорност - и репресии - за всеки инцидент. Но той успява да установи ред в железопътния транспорт: влаковете спират да закъсняват и започват да се движат по график. По време на Втората световна война Каганович организира ефективна евакуация на цели градове и фабрики с влакове.

Той също така дава идеята да се създаде детска железница за обучение на бъдещи железопътни кадри. Малката железопътна линия, изцяло използвана от деца, все още съществува в Кратово до Москва.

Получава прякора "разрушителя на Москва"

Освен работата в Народния комисариат на железниците, Каганович оглавява и московския клон на партията. През 1935 г. Сталин одобрява общ план за реконструкцията на Москва и назначава Каганович, който отговаря за неговото изпълнение.

Градът, в който броят на жителите и автомобилите непрекъснато расте, се нуждае от разширяване на пътищата и нови сгради. Московчани особено негодуват срещу Каганович, защото събаря храма "Христос Спасител", на чието място трябва да бъде построен огромният Дворец на Съветите.

В книгата "Така каза Каганович" от Феликс Чуев, базирана на интервюта с него, записвани в продължение на пет години, Каганович казва, че предложението за разрушаване на храма идва от Съюза на архитектите, че архитектите, включително известният Алексей Шчусев, казват, че храмът няма никаква художествена стойност.

"Казват, че съм разрушил ценни сгради в Москва. Това е лъжа. Няма да се опитвам да се оправдавам, защото това никога не се е случило. Заедно обикаляхме града, избирайки сгради, които пречат на движението", спомня си Каганович. Храмът "Христос Спасител" е възстановен на оригиналното си място през 1990-те години.

Построява Московското метро

Освен всичко друго, генералният план за реконструкция на Москва предвижда изграждането на метрото. Репортерът на вестник "Вечерняя Москва" А.В. Храбровицки казва, че Каганович посещава Берлин, за да види как е направено метрото там, и твърди, че след завръщането си казва на Сталин: "В Берлин входовете на метростанциите са само дупки в земята, докато ние трябва да имаме красиви павилиони".

Каганович лично слиза под земята, за да инспектира процеса на строителство, контролира целия проект и одобрява дизайните на станциите. Според някои разкази на очевидци работниците, които строят метрото, много харесват ефективния Каганович, а той от своя страна знае всички бригадири по имена.

На 15 май 1935 г. е открита първата линия на метрото: тя минава от станция "Соколники" до станция "Охотний ряд" с разклонение до "Парк на културата" и "Смоленская". До 1955 г. метрото дори е кръстено на Каганович, въпреки че по-късно е преименувано на Владимир Ленин.

Между другото, Каганович пуска и първата съветска тролейбусна линия в Москва.

Той стои начело на репресиите и борбата срещу "диверсантите"

Каганович е заклет комунист и сталинист и искрено вярва, че репресиите са необходими за поддържане на реда и постигане на резултати. На пленума на партията през 1937 г. Каганович произнася дълга реч, в която говори за важността на борбата с "диверсантите". Според него "японско-германско-троцкистки агенти" и шпиони са активни в много индустриални сектори и в строителството и железниците.

Като ключова мярка за справяне с проблема Каганович предлага да се арестуват всички "диверсанти": "Разбира се, първо трябва да ги изкореним, като ги разкрием до последно и не бива да се леят сълзи за арести на невинни хора - досега е имало много малко такива, почти никакви."

Същата година започва Голямата чистка. Извънсъдебно се съставят "списъци" с хората, които да бъдат подложени на репресии с лична санкция от върхушката на партията. По данни на неправителствената организация "Мемориал" подписът на Каганович е на 188 такива списъка, с които са екзекутирани 19 000 души.

През 1941 г. се образува дело срещу брата на Каганович, Михаил, който е народен комисар на авиационната индустрия и е заподозрян във "връзки с врагове на народа". Има слухове, че Лазар не ходатайства за брат си и застава на страната на Сталин. Самият Лазар отрича това в няколко интервюта, настоявайки, че директно казва на Сталин, че това е лъжа, и иска брат му да получи възможност да се изправи срещу обвинителите си. Без да чака ареста си, Михаил Каганович се застрелва.

"Бяхме виновни, че 'пресолихме', мислехме, че има повече врагове, отколкото всъщност имаше", казва Лазар в интервю. "Ако не бяхме унищожили тази пета колона, нямаше да спечелим войната. Щяхме да бъдем разбити на пух и прах от германците."

Той е един от най-верните съратници на Сталин

Без да има образование, Каганович се превръща в един от най-висшите служители в страната. Съвременници казват, че той е доста начетен, но същевременно прави много граматически и правописни грешки. Сталин обаче цени другите му качества: трудолюбие, пестеливост и лоялност.

"След като препрочетох писмото си, виждам, че не съм изпълнил инструкциите ви за овладяване на пунктуацията. Започнах, но не успях да продължа, обаче въпреки цялото ми натоварване, това може да се случи. Ще се опитам следващите ми писма да имат запетаи и точки", пише Каганович на Сталин през 1931 година. Впоследствие той наистина изпълнява това указание, както безропотно изпълнява и всички останали заповеди на Сталин.

Каганович смята Сталин за велик човек. Именно той започва да го нарича Вожда (както и Учителя, Великия Приятел, Родителя). В много речи той говори за любовта на хората към Сталин.

През 1987 г. в Америка е публикувана книга, наречена "Вълкът от Кремъл". Нейният автор Стюарт Каан се представя като племенник на Лазар Каганович. Той казва, че посещава Каганович в дома му и разговаря с него, след което пише книгата, която е базирана и на семейни архиви. В нея той твърди, че една от причините Каганович и Сталин да са толкова близки е, че сестрата на Каганович е любовница на Сталин след смъртта на съпругата му Надежда Алилуева. Каганович го отрича и след смъртта му роднините му казват, че Стюарт Каган не само че не му е племенник, но дори изобщо никога не ги е посещавал.

Издига Хрушчов и след това бива свален от него

В последните години от живота на Сталин Каганович вече не е сред любимците му. Това място се заема от тройката Хрушчов-Маленков-Берия. И все пак Хрушчов дължи кариерата си именно на Каганович и неговото покровителство. Лазар включва него - един работник от Украйна, в изграждането на Московското метро и реконструкцията на Москва.

"Имах слабост към повишаване на работници, защото по това време имаше много малко способни. Той беше способен работник, без съмнение", казва Каганович. Той вярва, че Хрушчов се замайва, когато бива назначен за секретар на ЦК на партията.

Каганович подкрепя ареста и екзекуцията на Берия, но е против речта на Хрушчов, в която той осъжда престъпленията на Сталин и култа към личността. През 1957 г. Хрушчов затвърждава позициите си във властта и заявява, че Каганович заедно с Маленков и Молотов образуват "антипартийна група", отстранява го от всички постове и го "заточва" в Урал, за да оглави минно-преработвателен завод.

Прекарва последните 30 години от живота си в неизвестност

През 1961 г. Каганович претърпява два сериозни удара: изключен е от партията и съпругата му умира. По време на размразяването, когато престъпленията на Сталин стават обществено достояние, всички обръщат гръб на Каганович. Дори се носят слухове, че когато лежи в болница, медицинският персонал отказва да полага съответните грижи за него.

Бивш народен комисар и близък съратник на Сталин, той живее с мизерна пенсия в скромния си апартамент в Москва. Няма държавна кола или дача, нито някакви сериозни спестявания, които да остави на децата си. Но за него това е повод за гордост, тъй като вярва, че комунистът трябва да живее живота си точно така.

Каганович живее достатъчно дълго, за да стане свидетел на перестройката и гласността, пише писма с молба да бъде върнат в партията и до самия край продължава да вярва в Сталин. Умира през 1991 г., на 97 години, само няколко месеца преди разпадането на СССР.