В началото на Първата световна война действията на руския флот в Балтийско море имат предимно отбранителен характер, основната задача е да се предотврати достигането на врага до Санкт Петербург. Съгласно "Плана за операции на военноморските сили на Балтийско море в случай на европейска война за 1914 г.", в течение на първите две седмици е необходимо да се създаде Централна минна позиция на границата Ревел-Поркалауд. По този начин е спечелено време, за да се осигури мобилизация на войските на гвардейския корпус и петербургския военен окръг и да се даде възможност на сухопътните войски да се съсредоточат върху отблъскването на десанта. Поставянето на мини в посочения район е извършено без забавяне, пише "Российская газета".
Според авторите на книгата "Използването на мини в световната империалистическа война от 1914-1918 г." скоро командването на руския Балтийски флот прави правилното заключение, че противникът няма намерение да прониква дълбоко във Финския залив - самите германци поставят мини в райони, опасни от тяхна гледна точка. Тогава Балтийският флот преминава към по-активни действия, които в крайна сметка довеждат до минно-заградителни операции в средата и главно в южната част на морето. Операцията за минна блокада на германските военноморски бази е разработена от един от най-близките помощници на командващия Балтийския флот Александър Колчак.
През есента се извършват няколко набега на руски сили до вражеските брегове, като една от най-успешните по отношение на резултатите може да се нарече операцията от 5 ноември. Четири миноносеца от тип "Охотник" и разрушителят "Новик" поставят препятствие при Мемел (до 1923 г. принадлежи на Германия, сега - Клайпеда) и Пилау (сега - Балтийск, Калининградска област). Миноносците разполагат 140 мини в района на Мемел, а "Новик" - 50 мини поотделно в Пилау в Данцигския залив. Мините са поставени на дълбочина около 3 метра.
През това време германците планират операция срещу руския флот. Те възнамеряват да нанесат удар преди зимата, когато времето в Балтийско море се влошава и навигацията е затруднена от силните морски вълни. По-специално е планирано проникване във Финландския залив с подводници, които трябва да атакуват кораби. А надводният флот на германците подготвя масивен обстрел на Либава (Лиепая).
Контраадмирал Беринг е назначен да командва операцията и той получава за свой флагмански кораб броненосния крайцер "Фридрих Карл". Той принадлежи на корабите от типа "Принц Адалберт" - те имат основен брониран пояс с ширина два метра, корпусът е разделен от водонепроницаеми прегради на 14 основни отсека.
Въоръжението се състои от различни оръдия с калибър от 210 до 88 милиметра, торпедни апарати и картечници.
Както пише Рудолф Фирле в книгата си "Войната в Балтийско море", вечерта на 16 ноември германският флот се премества на мястото на операцията, но няколко часа по-късно - около 01:46 - "Фридрих Карл", намиращ се на 33 мили от Мемел, "беше силно разтърсен". Отначало на кораба са сигурни, че са таранили английска подводница. Тогава е открит теч и Беринг решава, че крайцерът е атакуван от подводница - контраадмиралът дава заповед спешно да се отклонят встрани, за да избегнат втори удар. Германците дори не предполагат, че могат да се натъкнат на руска мина близо до Мемел.
В резултат на маневрата крайцерът скоро се натъква на друга мина, рулят му се поврежда и корабът започва безпомощно да кръжи в морето. Екипажът успява да изпрати SOS сигнал и няколко часа по-късно, през които моряците непрекъснато изпомпват вода, като се опитват да поддържат кораба на повърхността, крайцерът "Аугсбург" пристига на мястото на инцидента и спасява екипажа на "Фридрих Карл". В хода на нощния инцидент загиват 8 моряци от крайцера, самият кораб е безславно и безвъзвратно изгубен.
Прочетете още защо Русия се включва в Първата световна война?