ФОТОГАЛЕРИЯ: Ужасите на "Пътя на костите" на СССР

История
АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
Това е една от най-ужасяващите страници в съветската история, посветена на интензивната индустриализация и развитието на отдалечените земи за сметка на човешкия живот.

Колимската магистрала Р504 не е популярна дестинация на руската карта и привлича предимно туристи, които търсят силни преживявания. Тя е покрита с кал и чакъл, така че пътуването дотук е възможно само през сухите лета или през зимата, когато замръзне и се покрие с лед. През други сезони е труднодостъпна и изцяло покрита с кал.

През зимата местните шофьори никога не изключват двигателите на автомобилите си, защото има шанс повече да не успеят да запалят - и буквално да замръзнат до смърт в заобикалящата ги пустош. Но пътят получава наименованието "Пътя на костите" не защото някои шофьори не спазват това правило. Както обикновено - то има далеч по-зловещи исторически корени.

Мрачната история на това място е увековечена от бивш колимски затворник - писателя Варлам Шаламов. Неговите "Колимски разкази" е може би най-поразителната и ужасяваща книга за лагерите на Сталин, създадена някога.

Той описва как затворниците оцеляват във възможно най-сурови условия. Те работят навън при студове от -50°C – добиват предимно желязна руда и дори радиоактивен уран.

Едно от най-трудните неща обаче е добивът на злато - работниците трябва да мият златото във вода, дори и в най-студените дни. Не се хранят достатъчно, нямат нужните дрехи за такъв студ и ръкавиците им (ако изобщо имат такива) не съхнат. Те постоянно получават измръзвания и страдат от редица заболявания, които не лекуват, - от дистрофия до туберкулоза.

За да се улесни достъпът до мините в тези диви места, затворниците изграждат инфраструктурата, включително пътища и железопътни коловози. Те построяват над 3000 км пътища, включително близо 2000-километровия път от град Магадан до Якутск. Официално той се нарича Колимски път, а неофициално - "Пътя на костите".

Затворниците прекарват 20 години в изграждането му, от 1932 до 1952 г., а след това лагерът е затворен. По официални данни за тези години в Колимските лагери работят близо 700 000 затворници, достигайки пик през 1940 г., когато 190 000 мъже работят в минни и строителни обекти. Смята се, че по време на съществуването на лагера загиват повече от 125 000 души.

Вижте от какви болести и състояния страда Йосиф Сталин през живота си?