Тези руски селяни съумяват да станат милионери

Дори когато се превръща от крепостник в железопътен магнат и забогатява, Пьотър Губонин продължава да се облича като обикновен московски търговец. Известният бизнесмен, който се занимава със спиртни напитки, Пьотър Смирнов наема само хора, които държат на думата си, докато Яков Шчукин уверено сменя бизнеси, докато не постига това, което иска, - да стане известен предприемач. Руското селячество понякога ражда невероятни бизнес таланти.

Пьотър Губонин, "Железопътния цар"

Руският "железопътен цар", Пьотър Губонин (1825-1894), е роден в крепостно семейство в Коломна. От ранна възраст той изненадва всички със своите способности - научава трудния занаят за каменоделство само за 5 години. 17-годишният вундеркинд е изпратен в Москва да работи при Василий Яковлев, важен човек в московския бизнес в тази сфера. С остаряването на Яковлев Губонин наследява връзките и договорите му. През 1848 г., когато започва изграждането на път от Москва до град Брест, Губонин получава правото да строи всички каменни сгради по този път.

До 1858 г. Губонин откупва себе си и семейството си от крепостничество и започва бизнес в Москва. Хората на Губонин стоят зад каменната ивица по брега на река Москва, както и зад мостовете и някои градски сгради. Но Губонин се възползва максимално от състоянието си, като влиза в железопътния бизнес. Железопътната линия Москва-Курск, Орьол-Витебск, Лозово-Севастопол, Уралската, Горнозаводската, Балтийската и други железопътни линии - всички са построени с негово участие и средства.

"Никой не можеше да разбере защо хора като Губонин, които не са имали нито стотинка и не са имали инженерни познания, за две-три години са станали милионери", пише княз Владимир Мешчерский, публицист от XIX век. Ето защо: хора като Губонин печелят пари веднага щом им се отдаде възможност. Губонин печели и от петрол, въглища, трамваи и дори построява популярен европейски курорт в Гурзуф, Крим.

През 1872 г. Губонин получава наследствено благородничество, а през 1875 г. ранг на aктивен държавен съветник. За да изрази своята благодарност към император Александър II, Губонин му подарява скъпа мастилница със следния надпис: "От бивш селянин, сега, по Ваша милост, активен държавен съветник Пьотър Губонин". Очевидно императорът харесва подаръка, тъй като винаги държи тази мастилница на масата си. Самият Губонин обаче не обича да се изтъква - дори след като се превръща в един от най-богатите хора в Русия, той все още се облича като московски търговец.

Пьотър Смирнов, "Царя на водката"

Пьотър Смирнов не измисля нищо конкретно, нито той е този, който стартира семейния бизнес, но именно той увековечава името си в производството на водка - защото е изумителен промоутър. Пьотър е роден през 1831 г. в крепостно селско семейство от Ярославска област. Баща му и по-големите му братя вече имат бизнес за производство на спиртни напитки и докато Пьотър е още малък, откупуват свободата си.

Когато Пьотър, който започва като продавач в магазина на брат си, отваря своя малка фабрика за алкохол, той разчита на принципи, които не са много популярни. През 1863 г. започва само с 10-20 мъже, но те произвеждат първокласен продукт. "Произвеждай най-добрите продукти от първокласния руски материал и не пести пари за най-модерните производствени устройства", е принципът на Смирнов.

Смирнов е принципиален и по отношение на наемането на работници. Когато наема, първото нещо, което предлага на кандидатите, е да опитат водката му - направо на място. Първоначално почти всички отказват - но след приключване на интервюто някои от кандидатите се осмеляват да опитат шот или два - те не биват наети, независимо колко са добри, защото Смирнов иска само хора, които са готови да спазват думата си твърдо, за да работят за него!

Смирнов базира производствените и складовите си обекти на улица "Пятницкая" в Москва, където живее и самият той - във внушителна къща на ъгъла. Смирнов поставя тази къща върху етикетите на водките си - така че дори неграмотни пиячи (а такива има много) само по изображението да познават, че купуват водката на Смирнов. Смирнов наема и "фалшиви купувачи" - мъже, които се разхождат из питейните заведения в Москва и поръчват водката на Смирнов - барманите в крайна сметка купуват от Смирнов, тъй като мислят, че има голямо търсене на продукта му.

През 1886 г., когато водката на Смирнов е безспорно най-известната в Русия, с над 250 мъже, работещи във фабриката му, а годишният му оборот достига милиони рубли, Александър III лично опитва водката и я намира за изключителна. Тогава Смирнов е единственият доставчик на водка в императорския двор. До средата на 1890-те Смирнов контролира над 60% от пазара на спиртни напитки в страната. Водката му се поднася на церемонията по коронацията на Николай II. Смирнов умира през 1898 г., оставяйки над 15 млн. рубли наследство (голяма сума - по това време заплатата на министър е била около 1500 рубли на месец) на децата си, които продължават бащиния бизнес.

Яков Шчукин, "Царят на театъра"

Киното е представено на руснаците за първи път благодарение на друг бивш селянин. Яков Шчукин е роден през 1859 г. в бедно селско семейство в Ярославска област - те са толкова бедни, че на 14-годишна възраст Яков трябва да напусне дома си и да отиде да живее и учи в Николо-Угрешкия манастир край Москва, след което става медицински помощник. Това обаче не очарова много Яков, затова той става обикновен продавач в ресторант-бюфет в една от градините на Москва.

Тъй като бизнесът му се подобрява, Шчукин се мести, за да стане собственик на закусвалня в един от популярните московски театри, наречен "Парадиз" (все още действащ днес като театър "В. Маяковски"). Втората половина на XIX в. е времето, когато театралната индустрия процъфтява в Русия. Към 30-годишна възраст Яков е достатъчно богат, за да наеме целия театър, и изведнъж преминава от продажба на напитки в пълноправен предприемач, като кани европейски музиканти и оперни певци да изпълняват в Москва. Но най-известното му постижение е градина "Ермитаж".

Шчукин отваря "Ермитажа" през 1894 г. на свободен парцел в центъра на Москва, близо до улица "Каретний ряд", където се продават карети. Място е осеяно със счупени карети и техните части - твърди се, че Шчукин се нуждае от 50 000 файтона, за да махне всички боклуци. Но това, което прави после, е изумително.

Градината "Ермитаж" е първа в много отношения - първата, която има напоителна система и първата, която има собствена дизелова електроцентрала, осигуряваща осветление през нощта. Шчукин е толкова сигурен в успеха, че харчи всичките си пари за организиране на градината и, за да отпечата първите театрални плакати, дори залага коженото си палто.

Програмата на театъра, основната забележителност на градината, е еклектична: оперети, водевили, драматични представления, представления на клоуни и дори малко неприличен материал. Плакат от 1908 г. казва: "Фарс от интимния живот на настоящите политически фигури от Близкия изток и Париж". Докато чакат представлението, гостите на градината могат да се забавляват с разходки в парка, да седят в ресторанта или да пият чай в бюфета - а през зимата да карат на кънки на лед.

Но какво става с киното? На 26 май 1896 г. в градината на Шчукин на московчани е показан филмът "Пристигането на пощенския влак" от Огюст и Луи Люмиер. Прожекцията се случва само 5 месеца след тази в Париж - и дори няколко месеца по-рано от тази в САЩ!

"Ермитаж" на Шчукин става безспорно най-доброто място в Москва за разходки. През 1903 г. Шчукин дори кани легендарния магьосник Хари Худини за изпълнение. "Той ще бъде затворен в клетка и ще избяга от нея публично; след това ще го сложат в усмирителна риза, в здраво затворен ковчег - и след няколко минути магьосникът ще е на свобода!", гласи реклама за представлението на Худини в Москва.

Политическият климат в Русия и Европа обаче се влошава в началото на XX век. Но умният Шчукин предвижда какво ще се случи и през 1917 г. продава градината си (която все още е на печалба) и заминава със семейството си за Крим и след това в Константинопол, където умира през 1926 г., като избягва всички ужаси на Руската революция. И до днес градината на Шчукин е все още популярно място сред московчани и неговият монограм все още може да бъде намерен по сградите на градината и старите стълбове на лампите.

Прочетете още къде живеят руските милиардери?