Съветският "Джеймс Бонд", който сее страх в Европа

В началото на 1930-те години в Европа, Азия и САЩ действа съветска разузнавателна група, за своите позната просто като "групата на чичо Яша". Тя държи в страх не един регион – в списъка си има редица гръмки операции: от похищение на царскигенерал до взрив на кораб. В архивите на спецслужбите точните данни за делата на групата все още са засекретени, както и тези за личното участие в тях на ръководителя Яков Серебрянски. И все пак тази личност, вече станала легендарна, почти век държи будно въображението не по-малко от всеки Джеймс Бонд.

Пътят към Персия и обратно

Еврейското момче Яша Серебрянски е родено през 1891 г. в Минск. Както много евреи, лишени почти от всякакви права в Руската империя, той се прикотква към революционерите и успява да полежи в царски затвор за съхранението на разни "писма с незаконно съдържание".

След освобождението воюва в Първата световна война и получава тежки рани, след това се занимава с революционното движение в Северен Кавказ. И накрая по време на Гражданската война в Русия се оказва в Персия. Именно тогава болшевиките имат мисия там – да върнат корабите, на които отплават белогвардейците. Местните бунтовници искат повече – и така в Персия се появява Гиланската съветска република (повече за този епизод от историята четете ТУК).

В Персия Серебрянски се присъединява към болшевиките и му е наредено да се заеме с разузнаването в новия "особен отдел" в Червената армия. И действително, Москва и Техеран скоро сключват мир, републиката е разформирана, армията заминава вкъщи, а с нея и Серебрянски.

Ционист под прикритие

Яков пристига в Москва, влиза в редиците на чекистите, но в родината си остава за кратко – през 1923 г. заминава за Палестина, където съветската власт изпраща нелегалните резиденти-разузнавачи. Главната им задача е да разкрият плановете на англичаните в региона, а също така да разучат местните настроения.

Тук на съветския чекист невероятно много му помага еврейският произход. С вид на истински ционист и борец за образуването на еврейската държава той вербува мнозина руски емигранти и създава цяла мрежа от агенти отначало в Палестина, а след това сред ционистите на други страни.

Серебрянски знае френски, английски и иврит, затова службата го изпраща и по-далеч: ту в Белгия, ту във Франция, Китай, Япония или САЩ. Формира особена група, която се занимава не с разузнаване, а с диверсия зад граница. Лично Серебрянски вербува над 200 агенти, много от които сами в последствие стават легендарни разузнавачи.

3 от най-гръмките му дела

Една от най-известните операции на "групата на чичо Яша" е похищението на белия генерал Александър Кутепов. През 1928-30 г. той е председател на Руския общовоински съюз, бойна организация, създадена във Франция. Чекистите се сдобиват с информация, че съюзът готви терористични актове в съветска Русия. Трябва да обезвредят лидера им и да го изпратят в СССР.

През 1930 г. сътрудниците на Серебрянски хващат Кутепов директно в центъра на Париж и искат да го набутат в автомобил. Но генералът успява да се измъкне. Вербуван френски комунист, преоблечен като полицай, му забива решаващия удар с нож в гърба. Генералът умира.

По време на Гражданската война в Испания Серебрянски провежда изключително сложни операции, за които получава една от главните съветски награди – орден "Ленин". Купува оръжие и го изпраща на испанските републиканци, които поддържат съветите. Една от най-сложните му операции е доставката на 12 военни самолета, които Серебрянски успява да достави на опонентите на генерал Франко под претекст на летателни изпитания.

През 1936 г. в Париж се състои и друга гръмка операция на групата. Серебрянски внедрява агент в обкръжението на Лев Седов, син на главния враг на Сталин Лев Троцки. На спецслужбите им е известно, че, напускайки страната, опонентът по вътрешнопартийната борба и един от главните деятели на руската революция ще отнесе със себе си и огромен архив. В него са писмата между Троцки и Ленин, включително и за Сталин, както и други важни документи, чието унищожение иска самият тиранин. Под ръководството на Серебрянски агентът успява да похити и изпрати в Москва част от този огромен архив.

Следващата задача е да похити и самия Лев Седов, който се готви да посети Интернационала, – съветската власт се опасява, че той се опитва да организира диверсия или дори да завземе властта. Планът за похищение е разработен, но синът на Троцки внезапно умира.

Тайни и слухове

"Смята се, че баща ми е работил толкова чисто, че доскоро както в Русия, така и в чужбина на практика нямаше точна информация за него", спомня си синът на Серебрянски Анатолий, цитиран от Николай Долгополов в книгата "Легендарни агенти".

Дори Анатолий не знае какво именно прави баща му например в Китай или в САЩ: "Колко легенди се носят за работата на баща ми в Щатите. Например такава. Когато Серебрянски бил в САЩ, контраразузнаването го следило. Но президентът наредил: да не го задържат, а да го върнат обратно, за да не развалят отношенията със съветска Русия". Този мит например той смята за невероятен. "Ако в Америка тогава са знаели, че Серебрянски е съветски разузнавач, до ден днешен нямаше да са го пуснали".

Но има и неща, за чиято достоверност е уверен. През 1932 г. трябва да оперират апандисита на Серебрянски в САЩ. Разбира се с лекаря да направят местна упойка, за да не загуби съзнание и да не се издаде, като заговори на руски. Но лекарите се объркват и правят пълна упойка, а след това медицинските сестри казват, че така силно е стискал челюстта си, че са се притеснявали да не си глътне езика. "Баща ми би заговорил не на английски – и това щеше да е краят на легендата. И дори в такова състояние е съумял да се справи", разказва Анатолий.

Падането на легендата

За разузнавателната си дейност Серебрянски неколкократно е награждаван с различни ордени на СССР. Той е един от малкото сътрудници в спецслужбите, които двукратно получават висшата награда – знак "Почетен работник на ВЧК-ГПУ" (между хората се нарича "Почетен чекист").

Но в разгара на Големия сталински терор през 1938 г. Серебрянски е отзован в Москва и от самолета е откаран в затвора. С изтезания го карат да даде лъжливи показания и го осъждат на смърт за шпионаж в полза на Великобритания и Франция и подготовка на терористични актове в СССР. Но така и не изпълняват присъдата – започва Втората световна война, сътрудниците като Серебрянски отново стават необходими на страната. Амнистират го и го връщат на работа.

Цялата война Серебрянски прекарва в диверсии по цяла Европа. Но през 1953 г. след смъртта на Сталин е арестуван отново... и възобновяват присъдата, като заменят наказанието с 25 години лишаване от свобода. Три години по-късно вече 65-годишният разузнавач умира от сърдечен пристъп при поредния разпит.