Как съветският спецотряд "Алфа" "неутрализира" терорист в посолството на САЩ в Москва през 1979

В 14:30 ч. на 28 март 1979 г. в консулския отдел на посолството на САЩ в Москва звъни телефон. Обажда се неидентифициран съветски мъж. Той пита дали може да получи помощ при кандидатстване за американска виза.

Телефонният разговор задейства верига от събития, които скоро ще предизвикат подобна на Холивуд криза със заложници, която включва две конфликтни суперсили на фона на Студената война.

Покрай пазачите

След неочакваното телефонно обаждане от непознатия, вторият секретар на американското посолство Робърт У. Прингъл излиза навън, за да се срещне с мъжа на ул. "Чайковски" (в момента бул. "Новински"), където се намира посолството.

Никога не става ясно за какво са си говорили мъжете, но по някаква причина Прингъл ескортира новия си познат в посолството, като минава покрай съветската охрана, която няма правомощия да попречи на лицето, което придружава американски дипломат, да влезе в това, което де юре се смята за територия на САЩ.

Когато спътникът на дипломата минава през вратите на посолството, ситуацията бързо се влошава. "Скоро след като той влезе и изкачи четирите стъпала в чакалнята, секретарят забеляза, че си стиска кръста. Той отвори палтото си и каза, че носи бомба, която ще взриви, освен ако не му бъде позволено да напусне Съветския съюз", съобщава The New York Times за инцидента на 28 март 1979 година.

Служителите на посолството са заключени в сградата, където видимо нестабилен мъж заплашва да се самоубие, като взриви бомба, която ще унищожи помещението. Съветските спецчасти са алармирани бързо.

"Проблемът на Съветите"

"Съветските власти пристигнаха на място около 16:30 часа. Стана ясно, че проблемът е техен. Според нас това беше съветски гражданин, който представляваше заплаха", казва Малкълм Тун, посланик на САЩ в СССР по това време.

В същото време съветският спецотряд "Алфа" към ФСБ, оглавяван от командира на групата Генадий Зайцев, подготвя операция за освобождаване на посолството.

"Получихме заповед от председателя на КГБ да отидем в посолството. Не изключвахме, че ще трябва да използваме оръжия. Използването на сила беше разрешено от американската страна. В същото време беше решено да се преговаря с този престъпник, защото не знаехме нищо за него. Тази мисия беше възложена на мен", казва Зайцев в интервю, което дава години по-късно.

Предстоящата операция на съветските специални части е особено чувствителна в светлината на геополитическата шахматна игра от онова време: САЩ и СССР са ожесточени идеологически врагове, които на моменти рискуват да започнат ядрена Трета световна война. Съветските войници да стрелят с оръжия на територията на САЩ - тъй като посолството се смята за територия на САЩ - поражда сериозни рискове за двустранните отношения на двете ядрени суперсили, а с това и за останалия свят.

В безпрецедентно проявление на доверие съветските командоси обсъждат подробности за предстоящата операция с представители на американското посолство и на съветското външно министерство. Опасявайки се, че обръщането към Вашингтон за инструкции ще отнеме твърде много ценно време, американският посланик Тун взема едностранно решение да позволи на съветските командоси да използват оръжия в посолството. Мисията е в ход.

Преговори

Трима съветски командоси влизат в посолството, за да се приближат до терориста, да установят контакт с него, да научат за мотивите му и да го убедят да се откаже.

Когато тримата мъже влизат в стаята, виждат "млад, силен мъж", който "стоеше полуобърнат към нас".

Когато терористът вижда спецчастите, облечени в обикновени дрехи, той пожелава само един от тях да остане. Двамата напускат сградата и оставят командира Зайцев да преговаря.

"Посетителят", тоест терористът - едър мъж с кафява коса - веднага разкри взривното устройство. [Видях го прикрепено] към корема му, направено от неръждаема стомана. Той държеше в дясната си ръка именно този [детониращ] щифт и никога не го пускаше дори за секунда", казва Зайцев.

Това се случва, когато командирът на "Алфа" научава за намеренията на терориста.

"Честно казано, разговорът беше много досаден. Въпреки това успях да го накарам да говори", каза Зайцев. "Каза, че се казва Юрий Власенко, роден през 1953 г., жител на град Херсон, бивш търговски моряк. Планирал е да издържи приемните изпити в Московския държавен университет, но не успява".

Като заплашва да се взриви, 26-годишният Власенко иска да му бъде разрешено да замине за САЩ, където планира да получи висше образование.

"В хода на по-нататъшния разговор си изградих твърдо мнение, че си имаме работа с човек с умствени увреждания, [предположение], което по-късно беше потвърдено", каза Зайцев.

За Власенко проблемът е, че дори Вашингтон да реши да му предостави входна виза за САЩ, американските власти нямат контрол над съветските власти, които не биха искали да оставят терориста безнаказан.

Зайцев се опитва да убеди Власенко да се откаже от лошия си план, но не е постигнат много голям напредък.

"Терористът направи много грешки. Но все още нямах достатъчно опит, за да се възползвам от грешките му", казва Зайцев, който успява да се оттегли, оставяйки Власенко и бомбата, запечатани в стаята.

Изстрели и експлозия

По време на преговорите някои членове на екипа на "Алфа" вярват, че Власенко просто се нуждае от време, да изпусне парата, като разкаже на другите за трудностите, с които се е сблъсквал в живота си. Шефовете на КГБ обаче не съчувстват на мъжа, който е основният им проблем.

"Кога помещението ще бъде освободено?" е повтарящият се въпрос, който шефовете задават на екипа на Зайцев "Алфа", без да им оставят особен избор.

След 5 часа безполезни преговори съветските командоси получават заповед да заловят Власенко и да действат. Следва сълзотворен газ, тъй като бойците предполагат, че това ще бъде достатъчно, за да накара терориста да се предаде.

Обаче не е. Власенко чупи прозорец, за да влезе чист въздух, и започва да крещи. По този начин терористът се излага на снайперисти, които правят два изстрела, насочени към ръката на мъжа.

"Очаквахме, че терористът ще пусне щифта с детонатора. Но желаният резултат не беше постигнат. След като куршумите удариха ръката му, Власенко конвулсивно натисна щифта и се взриви. Парчета стъкло, рамки и решетки на прозорци се разхвърчаха около мен от ударната вълна. За щастие успях да се отклоня от пътя им, което ми спаси живота. [Тогава] консулският отдел се запали", пише полковник Сергей Голов, военен лекар и един от командосите на "Алфа", който работи в помещението.

Нещастният "студент" е тежко ранен от експлозията на собственото си устройство и почива по-късно в болница.

За щастие на командосите от "Алфа" и персонала на американското посолство, бомбата не поврежда носещите стени на сградата, тъй като третият най-мощен участък на бомбата не се детонира поради механична повреда.

Въпреки че тази операция на наскоро сформирания екип "Алфа" е превърната в история за успех от съветската преса и членовете на екипа получават финансова награда и са официално похвалени за освобождаването на посолството, без да позволят на никой освен терориста да умре, те са критикувани зад затворени врати от шефа на КГБ Юрий Андропов.

Андропов разкритикува командосите на "Алфа" за "невъзможност за бързо вземане на независими решения и за ненужно удължаване на операцията".

Острата критика зад булото на официалната похвала отваря вратата за бързото развитие на "Алфа": командосите са оборудвани с нови модерни оръжия и обучени за различни сценарии.

Скоро командосите на "Алфа" ще демонстрират новите си умения в действие, като успешно щурмуват двореца Таджбег и организират държавен преврат в Афганистан на 27 декември 1979 година.

Прочетете още кои са трите най-известни операции на руския отряд за борба с тероризма "Алфа"