Три любими дами на Йосиф Сталин

Оперната певица Вера Давидова

Вера Давидова, солистка на Болшой театър, е описана като "последната любов на Сталин" и се смята, че връзката им продължава цели 19 години, твърди в своята книга руският емигрант Леонард Гендлин. Той работи в оркестъра на Болшой и през 1980-те години издава книга, озаглавена "Любовницата на Сталин разказва". В него авторът твърди, че предава разказите на самата мецосопрано. Книгата се оказва световен бестселър. Когато разбира за това, Давидова припада.

Певицата отрича тя и лидерът на СССР да са били близки. Известно е обаче, че Сталин я среща многократно от 30-те години на миналия век - по-специално на официални приеми, на които е поканена като водеща солистка на Болшой театър. Внучката на Давидова, Олга Мчедлидзе, споделя следното: "баба ми вече беше омъжена за [етническия грузинец Дмитрий] Мчедлидзе, така че тя знаеше грузински и можеше да отговоря на Сталин на родния му език, което, разбира се, много го е радвало".

Също така Сталин често присъства на нейни участия в Болшой, оставяйки ѝ великолепни кошници с цветя, а между 1946 и 1951 г. тя три пъти е удостоена с най-високата чест - Сталинската награда.

Балерината Олга Лепешинская

Смята се, че Сталин има връзка и с друга изпълнителка на Болшой - примабалерината Олга Лепешинская. Тя получава Сталинската награда четири пъти и съветският владетел е голям почитател на таланта ѝ - гледа я в постановката "Пламъците на Париж" поне 17 пъти. "Когато имаше свободно време, той винаги идваше и сядаше в ложата си и ние знаехме, че Сталин е в театъра. Добре облечени млади мъже се появяваха в крилата", казва Лепешинская в интервю.

Посещенията на Сталин в Болшой театър са легендарни. Той винаги сяда в Царската ложа и идва и си отива по всяко време на представлението. Други партийни лидери също прекарват време в театъра. Борис Илизаров, автор на книгата "Тайният живот на Сталин", е категоричен по отношение на тези посещения: "Членовете на Политбюро, високопоставени чиновници и военачалници обичаха да използват местните балерини, певици и момичетата от хоровете като високоплатени проститутки".

Няма документирани доказателства за афера между Сталин и Лепешинская. Много източници цитират журналиста Иван Гронски, който е част от близкия кръг на тиранина. В мемоарите си Гронски пише, че в средата на 1930-те години Сталин често се връща в Кремъл късно през нощта, след като е бил при известна балерина.

През 1940 г. на покрива на къща № 17 на главната улица на Москва – "Тверская", е издигнат паметник на балерина. Смята се, че модел на скулптурата е Лепешинская, а тя поставен с личен указ на Сталин. Жената обаче твърди, че няма нищо общо с това. Скулптурата е демонтирана в късните 1950-те.

Пианистката Мария Юдина

Талантливата Мария Юдина е позната като "любимата пианистка на Сталин". Тъй като е много религиозна, а освен това е еврейка, приела православното християнство, тя живее скромно - винаги е с една и съща черна рокля с дължина до пода и често не се храни достатъчно. През 1921 г. тя започва да свири с оркестър, а по-късно пътува по света на турнета.

Нейни близки си спомнят, че изпраща парите си от концерти в затворнически лагери за политически затворници или ги дарява на църквата. Не е дисидент, но никога не крие мнението си. Така през 1930-те години тя е уволнена от Ленинградската консерватория, защото говори открито за православната си християнска вяра, а през 1960-те години е изгонена от музикално училище "Гнесини" заради открити симпатии към съвременната западна музика и по-специално – към композитора емигрант Игор Стравински.

Композиторът Дмитрий Шостакович споменава в едно от своите интервюта, че Юдина е невероятно популярна както в СССР, така и в чужбина, но е доста ексцентрична. Според композитора, през 1943 г. Сталин, който много слуша радио, звъни на ръководството на радиокомитета и пита дали има запис на концерт за пиано №23 на Моцарт в изпълнение на Юдина, която той чува по радиото ден по-рано. Те го нямат, но се страхуват да кажат "не" на Сталин. "Обадиха се на Юдина и оркестъра и направиха запис още същата нощ. Всички трепереха от страх. С изключение на Юдина, естествено. Но тя беше специален случай, изобщо не се впечатляваше."

Ето го и самия запис:

Скоро след това пианистката получава плик с 20 000 рубли. Казват ѝ, че е изпратено по специално разпореждане на Сталин. Тя му пише писмо, за да му благодари за подкрепата. "Ще се моля за вас денем и нощем и ще моля Господ да ви прости за вашите огромни грехове срещу хората и страната. Господ е милостив. Той ще ви прости. Дарих парите на църквата, на която съм енориаш", така Шостакович цитира писмото по разказа на самата Юдина.

Тя изпраща писмото, но нищо не ѝ се случва. Пощадена е от преследване при чистките, въпреки че за това има достатъчно основания - вероятно благодарение на личната протекция на Сталин. "Казват, че когато вождът е бил намерен мъртъв в дачата си, на грамофона му звучал нейният запис на Моцарт. Това е последното нещо, което той е чул...", твърди Шостакович.

Запознайте се с тези впечатляващи 5 жени политици в СССР!