Как чуждестранни звезди се снимат в съветското кино?

Шон Конъри - "Червената палатка", 1969

"Червената палатка" е съвместен филм на СССР, Великобритания и Италия, последната творба на легендарния съветски режисьор Михаил Калатозов.

Филмът, базиран на реални събития, разказва историята на дирижабълната полярна експедиция на Умберто Нобиле, която катастрофира през 1928 година. След дълго търсене на оцелелите членове на екипажа съветският ледоразбивач "Красин" ги спасява. Лентата е частично заснета в съветска Арктика, на Земята на Франц Йосиф, в залива Тихи.

Шон Конъри изиграва норвежкия изследовател на Арктика Роалд Амундсен, който загива трагично по време на спасителната операция. По време на снимките актьорът е на 38 години, докато персонажът му е на 55. Конъри се оказва на снимачната площадка случайно - в последния момент той заменя друг актьор, който е одобрен за ролята, но отказва да участва.

Посещението поражда много легенди. Според една от тях Конъри е поискал да му покажат наскоро пуснатия филм "Андрей Рубльов" на Андрей Тарковски. По това време прожекцията му всъщност е забранена, но в крайна сметка за актьора все пак е организирана тайна индивидуална такава в студиото на "Мосфилм".

Конъри вече е световна знаменитост след няколко филма за Джеймс Бонд, но Бонд не е излъчен в СССР, така че никой не познава лицето на актьора. Режисьорът на "Червената палатка" Борис Крищул пише в мемоарите си, че преди да се срещнат с актьора, съветските режисьори носят със себе си снимка на Конъри, за да го разпознаят на летището сред пристигащите.

Известният актьор и бард Владимир Висоцки обича да разказва друга история: Конъри, твърди той, се е отегчил, защото никой не го е познавал и защото в СССР няма фенове, и е поискал да организира банкет. Никой обаче не говорел английски и забавлението не се получило - руснаците просто се напили, наяли и се разотишли. "Е, а той погледна - всички бяха пияни, масата беше опустошена и той каза: 'Действително, тайнствена страна'", разказва Висоцки. Няколко години по-късно той дори пише "Песен за Джеймс Бонд, агент 007", в която се шегува, че никой не го познава в СССР.

Марчело Мастрояни и София Лорен - "Слънчогледи", 1970

Съвместният италианско-френско-съветски филм разплаква повече от едно поколение зрители. Италианка отива в СССР да търси съпруга си, изчезнал на Източния фронт на Втората световна война. След дълго търсене се оказва, че Антонио е оцелял, но е загубил паметта си и се е оженил за рускиня, която го е спасила.

Снимките се провеждат в СССР. Може да видите как героинята на София Лорен се разхожда из Москва, влиза в метростанция "Воробьови гори" ("Врабешки хълмове"), отива на стадион "Лужники" и влиза в ГУМ на Червения площад. Освен това много сцени са заснети в селата - там живее героят на Мастрояни.

Преводачът (и, разбира се, сътрудник на КГБ) Игор Атаманенко, назначен на групата, припомня, че Мастрояни е бил невероятно приятелски настроен, но София Лорен се оказала с труден характер. Тя е приятна при разговор и покорява всички мъже, но в същото време е невероятно взискателна, "ако не и капризна". Руският студ е тежък за нея, така че тя или не може да произнесе текста, или забавя снимките с два дни в очакване на специално червило, което няма да се напука от студа и ще бъде донесено от Рим.

"Звездата имаше цял антураж: охрана, готвач, лекар, личен гримьор и масажистка. Съпругът на Софи продуцентът Карло Понти също ѝ гостува. Дори ги водихме на лов. Въпреки че местните власти вече бяха подарили на знаменитостта ловни трофеи - мечи кожи. Дори не говоря за това, че сувенири като рисувани дървени лъжици, посуда ѝ се носиха с чували..."

Елизабет Тейлър - "Синята птица", 1976

Кралицата на Холивуд вече е позната на съветската публика, но да я наречем популярна и обичана в СССР би било преувеличено. Следователно искането на американската страна да се организират фойерверки в нейна чест на церемония по посрещане на летището е отказано от руснаците.

Заснемането на първия съветско-американски филм "Синята птица" се провежда почти изцяло в СССР - актрисата прекарва там малко под година. В този музикален филм, базиран на известната пиеса на Морис Метерлинк, Тейлър има няколко главни роли.

Около пристигането на тази звезда също има истории. Според една от легендите студио "Ленфилм" е ремонтирано заради пристигането на актрисата и дори, за радост на съветските актьори, са инсталирани нови чуждестранни тоалетни.

Според друга легенда Тейлър е избрал съветския майстор на осветлението Ефим Зарх за свой любимец и когато пристига на снимачната площадка, първото нещо, което Елизабет прави, е да го поздрави. И след работата по филма, актрисата твърди, че е подарила на Зарх огромния си фотопортрет на платно.

Тейлър прави противоречиво впечатление на съветските актьори. Най-често тя разговаря с американските си колеги, може да не е в настроение - особено ако не е снабдена с добър алкохол. И все пак тя проявява великодушие: когато в един от първите снимачни дни съветските актьори изваждат кифлички и кефир за обяд, а на американците донасят храна от ресторанта на хотел "Астория", Тейлър вдигна огромен скандал. Тя казва така: "Или нахранете всички от ресторанта, или няма да снимам!"

Вижте още чуждестранни знаменитости, посетили Съветския съюз!