ФОТОГАЛЕРИЯ: Стрят ли се църкви в атеисткия СССР?

Съветската власт е известна с неистовата си борба с църквата - Ленин и Сталин са изграждали абсолютно светска държава. В затворените манастири са правели затвори, взривявали са църкви или са ги приспособявали за стопански цели. 

Само че през 1921 г. в Москва завършва строителството на Старообредната църква "Николай Чудотворец" край площад "Тверская застава", почти в самия център. Очевидно болшевиките са били прекалено заети с гражданската война, но храмът действа чак до началото на Втората световна война.

Няколко дървени храма се появяват през втората половина на 1920-те години в провинцията - в Псковска, Владимирска и Архангелска област. Много от тях след това са затворени за богослужения, но са се запазили и до ден-днешен.

Църквата "Параскева Пятнишка" във Великодворие, Владимирска област, построена през 1924 г.

Администрация на с. Великодворски, Владимирска област

Църквата "Флор и Лавър" в Хредино, Псковска област, построена през 1925 г.

Google Maps

А тази църква, построена през 1872 година, на известния архитект Николай Шохин, очевидно са пожелали да я махнат. В село Люблино, Московска област (сега това е районът на Москва Люблино), където се е намирала църквата, планирали да открият леарен завод и през 1927-а храмът бил пренесен по-далече от Москва и отново изграден в село Рижево, Московска област.

Църквата Въвеждане в храма на "Пресвята Богородица" в Рижево, Московска област, построена през 1872-а, но преместена тук през 1927 г.

Михаил Илин (CC BY-SA 3.0)

През 1930-те години вече не са се строили църкви, а само са се отървавали от тях, сваляли са куполи и камбани за претопяване, за да се правят патрони, и са унищожавали църковна посуда. Болшевиките са убивали или пращали в лагери свещеници. Децата им са били принудени да скриват произхода си, защото в противен случай са могли да бъдат заточени като роднини на врагове на народа. През 1930-те години над 100 000 души са били осъдени за връзки с църквата.

Какво се променя?

Сталин е един от най-непримиримите борци с религията. По негово време взривяват Храма "Христос Спасител" в Москва и затварят хиляди църкви и манастири. Само че, като човек, който е учил в духовна семинария, той разбира колко важна е църквата за народа, а вероятно и самият той е бил вярващ, но това не е изяснено. В началото на Втората световна война той в известен смисъл реабилитира руската православна църква и разрешава пасхалните служби и религиозните шествия и дори позволява да бъдат отворени някои храмове.

Повечето историци определят действията му като прагматични – патриотичната агитация е била необходима за повдигането на бойния дух на войниците по време на войната. През 1943 г. Сталин дори се среща с духовници и на тази среща е избран патриархът, а освен това е постигнато споразумение за сътрудничеството между църквата и съветската власт. (Чети по-подробно за Сталин и църквата тук).

Още през 1944 г. в град  Саракташ, Оренбургска област, разрешават да бъде построена църквата "Симеон Верхотурски" и се появява религиозна общност. През 1960-те храмът е затворен, но през 2000-те на негово място се появява новият Свето-Троицки събор.

Свето-Троицки събор, построен на мястото на църквата "Симеон Верхотурски", Саракташ, Оренбургска област

Azmanova Natalia (CC BY-SA 4.0

След войната в СССР, наистина в провинцията, са построени още няколко църкви. Две от тях са издигнати в промишления уралски Магнитогорск през 1946 година.

Църквата "Архангел Михаил" в Магнитогорск, построена през 1946 г.

Google Maps

Църквата "Николай Чудотворец" в Магнитогорск, построена през 1946 г.

Google Maps

Църквата "Свети Николай Чудотворец" в град Минералние Води, Кавказ, построена през 1950 г.

Свободни източници

Църкви се появяват и в Средна Азия и Казахстан, където активно биват преселвани народи от целия СССР.

Воскресенски събор в Бишкек, Киргизска ССР (сега държава Киргизия), построена през 1944-47 г.

Petar Milosevic (CC BY-SA 3.0)

Николски събор в Душанбе, сега Таджикистан, построена през 1943 г.

AryanSogd (CC BY-SA 3.0)

Затопляне в страната, но напрежение с религията

Никита Хрушчов слага край на култа към личността на Сталин и решава да се бори с всички други "култове", към които той причислява и всички религии. Той се връща към ленинските догми и поема курс към повторно "затягане на гайките" на религиозното поле: отново се затварят църкви, а сътрудници на държавна сигурност внимателно следят свещеници. Хрушчов освен това оказва натиск върху лидерите на различните вероизповедания, за да се забранят поклонничеството до светите места. Много църковни паметници са предадени на разпореждане на съветски културни организации. През 1964 г. е създаден и Институт на научния атеизъм. С въпросите на вярващите се занимават специални държавни комисии.

И все пак по същото това време в страната се появяват църкви. Това са няколко църкви, за чието изграждане е взето решение още по времето на Сталин.

Църквата "Спас Преображение" в Айкино, република Коми, построена през 1956 г.

Александър Токарев

Събор "Архангел Михаил" в Караганда (сега Казахстан), построен през 1946-54 г.

Yandex Maps

А в Москва през 1956 г. енориаши за своя сметка и със свои собствени сили построяват нова дървена църква на мястото на изгорялата.

Храм на Спасителя Николай Чудотворец в Бирюльов, Москва, построен през 1956 г.

A.Savin (CC BY-SA 3.0)

Заради строгата държавна политика строителството на храмове често е зависело именно от общината, а също и от личността на местния епископ. Ермоген Голубьов, който през 1953-60 години е архиепископ Ташкентски и Средноазиатски прилага хитрост и след като получава разрешение да се реставрира старата църква в Ташкент, започва устремно преустройство и разширение. Докато властите се опомнят, съборът вече е готов. По същата схема Ермоген успява да построи храмове в още няколко средноазиатски градове. Само че скоро го свалят от поста заради подозрения в антисъветски настроения (през 1930-те години той прекарва почти 10 години в лагери).

Катедралният Успенски събор в Ташкент (сега Узбекистан), построен през 1958 г.

ГОЛ ос (CC BY-SA 3.0)

Ново разхлабване на гайките

Брежнев смекчава политиката на Хрушчов към църквата и решава да я използва за своите интереси. Той позволява на вярващите да се върнат в храмовете, а също затвърждава правомощията на църковните обреди за погребения и поставянето на религиозни символи на гробовете.

По времето на Брежнев обаче в църковните среди започва да се води борба с дисидентите. Свещениците са принуждавани да сътрудничат на спецслужбите и да нарушават тайната на изповедта. Освен това внимателно се следи свещениците да бъдат лоялни към властта.

На храмовете им се разрешава да се разширяват, да се дострояват и дори при необходимост да се изграждат нови. Така към края на 1970-те началото на 1980-те се появят редица нови църкви в различни градове на СССР.

Храмът "Свети архистратиг Михаил" в Новокузнецк, построен през 1975 г.

Yandex Maps

Църквата "Вознесение Господне" в Белово, Кемеровска област. През 1974-76 г. е престроена от неголям молитвен дом, издигнат през 1946 г.

Google Maps

Църквата "Благовещение на Пресвята Богородица" в Абаз, република Хакасия, построена през 1980 г.

Дмитрий Коробейников/Sputnik

Храмът "Покров на Пресвята Богородица" в Прокопиевск Кемеровска област, през 1979-1983 г. е преустроен от молитвен дом

Дмитрий Коробейников/Sputnik

По времето на горбачовската перестройка религиозната политика е преразгледана и от края на 1980-те църквата си връща затворените по-рано храмове. През 1990-а излиза законът "За свободата на вероизповеданията".

Не пропускайте да видите и 6 от най-необичайните руски църкви!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.