Защо Наполеон не успява да взриви Кремъл

Не особено радушен прием

Москва силно се отличава от останалите европейски градове, подчинили се на военния гений на Наполеон. Тук няма тълпи от местни граждани, дошли да видят колоните на маршируващата "Велика армия", няма представители на местната власт, които с нетърпение искат да му предадат ключовете на града.

Вместо това императорът влиза в празен, безлюден и враждебен град, който освен това току-що е бил обзет от пламъци. Изумен и наблюдаващ заревото на московския пожар, Наполеон казва: "Какво страшно зрелище! Те сами палят... Каква решимост! Какви хора! Това са скити!" 

Василий Верещагин, Наполеон край до Москва, в очакване на болярска депутация

Френската окупация на Москва продължава малко повече от два месеца. За Наполеон ситуацията се развива възможно най-зле: "Великата армия" се превръща в морално разлагаща се банда мародери и грабители, задават се сурови студове, руснаците не пращат свои парламентьори, а укрепналата им армия на всичко отгоре вече е разбила войските на Мюра югозападно от Москва.

Въпреки увещанията на някои от маршалите му да останат да прекара зимата в града, Наполеон решава да изостави Москва и да отстъпи на запад.

Отмъщението

Той обаче не може да напусне ненавистния му град просто ей така. Чувства се длъжен да му отмъсти за неговото "гостоприемство". Освен това трябва да остави и послание към император Александър I, който отказва да преговаря с Наполеон.

Василий Верещагин. През огъня.

Sputnik

В крайна сметка се взема решение да се нанесе удар по самото сърце на Русия - Кремъл. "Напуснах Москва, заповядвайки Кремъл да бъде взривен", пише Наполеон на съпругата си.   

"Великата армия" напуска Москва. В града остават само ранени и отряд от 8 000 души под командването на маршал Едуар Мортие, на когото императорът е възложил да взриви Кремъл, да подпали двореца и всички обществени здания.

Французите събират московчани до Кремъл и ги принуждават в продължение на три денонощия да копаят ровове и да слагат в тях мини. Един такъв работник си спомня: "Просто ръцете ни не са помръдваха. Нека всичко да загива, но не и от нашите ръце. Ама волята не беше наша: колкото и да ти е мъчно, трябва да копаеш. А дяволите стоят и като видят, че някой от нас копае лошо, веднага го удрят с прикладите. Целият ми гръб беше в рани". 

Василий Верещагин. На сцената. Лоши новини от Франция.

Global Look Press

Московчаните, които не искат да участват в унищожаването на града, бягат от столицата и съобщават за подготвящото се варварство на отряд от руските войски на генерал Фердинанд Винцингероде, разквартируван в едно от подмосковските села.

Възмутен, Винцингероде казва: "Не, Бонапарт няма да взриви Москва. Ще го известя, че ако дори една-единствена църква бъде взривена, то всички французи, които са при нас в плен, ще бъдат обесени".  Само че, след като отива при Мортие като парламентьор, той е пленен и само по едно чудо се разминава с разстрела.

Спасението

Веднага щом и последните френски войници напускат града, започва взривяването на поставените мини. "Отвсякъде се чуваха диви викове и писъци на стотици хора, премазани от рушащите се сгради. Чуваха се молби за помощ, само че нямаше кой да помогне. Кремъл бе осветен от зловещите пламъци на пожара. Взривовете отекваха един след  друг, а земята не спираше да се тресе. Всичко като че ли приличаше на последния ден на света",  спомнят си очевидци. 

Картина от А.Ф. Смирнов

Sputnik

В резултат е унищожена Водонапорната кула, щети са нанесени на Николската кула, на 1-ата Безименна и Петровската, част от кремълската стена и част от Арсенала. Като по чудо устоява най-високото здание на Москва – камбанарията на Иван Велики. Тя остава невредима за разлика от нейните пристройки, построени по-късно.

Последствията са могли да бъде много по-тежки, но очевидно самата природа е била против варварската заповед на Наполеон, която дори самите френски офицери от "благоприличие" определят като неправилна. Силен неспирен есенен дъжд  просто гаси голяма част от фитилите и не позволява на мините да се взривят.

Местните също се хвърлят да гасят фитилите заедно с влезлия в града кавалерийски авангард на руската армия под командването на А. Х. Бенкендорф.

Йежи Косак. Наполеон се оттегля от Москва.

Sputnik

Планът на Наполеон е напълно провален. Някога "великата", а сега отстъпващата и топящата се пред очите френска армия, напуска пределите на руската империя, а московчани започват да възстановяват Кремъл, заличавайки всички следи от вражеските действия.

А знаехте ли, че Наполеон Бонапарт замалко да стане руски офицер?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.