Коя е София Долгорукова - княгинята пилот?

В края на 1920-те години в Париж много талантливи руски емигранти, включително, разбира се, много благородници, трябва по някакъв начин да свързват двата края. И може случайно да се качиш в такси, шофирано от писателя Гайто Газданов, или дори истинска руска княгиня - София Долгорукова, чийто произход стига чак до Екатерина Велика, а дрои и още по-далеч - до Рюрикови.

Идва от две линии на незаконно родени деца

Във вените на княгиня София Долгорукова тече кръвта на Романови. Нейната баба по майчина линия, Надежда Половцова (1843-1908), е незаконна дъщеря на великия княз Михаил Павлович (1798-1849). А бащата на София, граф Алексей Бобрински (1852-1927), е правнук на граф Алексей Бобрински, синът на Екатерина Велика.

Бащата на София е богат и влиятелен човек, член на Управляващия сенат и също известен археолог. Но майка ѝ е не по-малко забележителна - Надежда Бобринская, родена Половцова (1865-1920), е един от първите руски астрономи. Родена в такова семейство, София харесва науките от ранна възраст. През 1907-1912 г. тя учи в Санктпетербургския женски медицински институт, първата образователна институция в Европа, където жените могат да получат висше медицинско образование. През 1913 г. тя е полева медицинска сестра по време на Втората балканска война и е наградена лично от Петър I Караджорджевич (1844-1921) за службата си.

Но в същото време, през 1907 г., София Бобринская става дама в Руския императорски двор. Същата година се омъжва за военния княз Пьотър Долгоруков (1883-1925). Бракът им не е щастлив и въпреки че имат дъщеря София, известна като Софка Скипуит (1907-1994), в крайна сметка се развеждат през 1913 година. Дори през първите си години заедно, София прекарва много време в учене и в болници. Не харесва Императорския двор и прилежащите му формалности.

Софка Зиновиев (родена 1961 г.), британски автор и правнучка на София Долгорукова, казва за София: "Поведението на София надхвърля очакваното от млада жена. Тя не се интересува от това да се яви в двора с красиви рокли. Облича се винаги семпло, с дълга пола и блуза. Научава се да шофира и като цяло емного еманципирана, което е необичайно за жена с нейния социален статус."

Медицинска сестра, пилот, шофьор

Не се знае къде се научава да шофира София, но на 23, през 1910 г., тя е единствената жена, която участва в първото международно рали за наградата на "Император Николай II" от Царско село (императорска резиденция близо до Санкт Петербург) до Киев и обратно, общо 3200 километра. Събитието е широко отразено в европейската преса. Френските вестници го наричат La Coupe du Tzar.

В състезанието участват около 50 отбора от Русия, Германия, Франция и Великобритания. А София Долгорукова, както пише губернаторът на Москва Владимир Дзунковски, "единствената жена, която участва в състезанието и сама кара колата през цялото време", е в центъра на вниманието. София управлява 19 конски сили Delaunay-Belleville и почти пресича финалната линия, но на връщане друга кола поврежда радиатора на автомобила ѝ, така че не успява да завърши състезанието.

И все пак вестник "Русское слово" съобщава: "Пристигането на княгинята беше посрещнато с буря от ентусиазъм от тълпата. Колата на смелия спортист - първата руска жена шофьор - беше покрита с цветя..."

Но очевидно София иска да постигне още повече по отношение на еманципацията и през 1912 г. тя завършва летателната школа на Луи Блерио, френски авиатор, първият човек, извършил полет със самолет през Ламанша. През 1914 г. София получава руски летателен лиценз и става една от първите жени пилоти в Русия!

Когато Първата световна война започва, София подава молба за назначение във военната авиация, но молбата ѝ е отхвърлена. Така княгиня Долгорукова отива на фронта като медицинска сестра. Отначало София служи близо до Варшава, а след това в Иран. Но веднага след като през 1917 г. Александър Керенски, председател на временното правителство, дава на руските жени правото да служат в армията, Долгорукова се присъединява към 26-и въздушен отряд и изпълнява няколко бойни задачи. Но след като Руската империя пада под болшевишко управление, София трябва да избяга от страната. По това време тя е известна като княгиня Волконская.

Княгиня в такси

През 1918 г., по време на революционна суматоха в Русия, София се омъжва за друг княз - Пьотър Волконски (1872-1957), но в същото време губи следите на дъщеря си Софка. Княгиня София не знае, че Софка, която служи като дама на императрица Мария, е евакуирана с голяма група аристократи и императрицата в Англия през пролетта на 1919 година. Майка и дъщеря в крайна сметка се събират в Бат, Англия - но след това София решава да се върне в Русия за съпруга си.

"Софка вече знаеше за втория ми брак и го прие като лична обида", пише София в мемоарите си Vae Victis (от латинско "Горко на победените"), публикувани през 1934 година. Въпреки това тя се завръща в Русия - през Финландия. Когато София пристига в Санкт Петербург през 1920 г., тя разбира, че съпругът ѝ е в концентрационен лагер в Москва.

"Пристигането ми направи впечатление в затвора. Не се случваше често някой да се върне доброволно в СССР. Но още не се бе случвало съпруга да дойде от чужбина, за да помогне на съпруга си", пише София. В Москва тя използва връзките си, за да стигне до Максим Горки и дори Леонид Красин, министър на търговията на болшевиките, опитвайки се да изведе съпруга си - и го посещава в концентрационния лагер всяка седмица. Най-накрая той е освободен през февруари 1921 година. "Дължиш свободата си изцяло на жена си", казва на Пьотър Волконски Михаил Богуславски, служител на държавна сигурност.

София и Пьотър за първи път заминават от Москва за Санкт Петербург, където живеят в стаята на Анна Ахматова в "Дом на изкуствата" на улица Мойка, 59. Те са толкова бедни, че се налага да продават скъпи френски одеяла и антични книги, взети от София от бившия ѝ дом в Санкт Петербург. Най-накрая същата година успяват да напуснат Съветска Русия през Естония. По това време София е на 34 години.

Шофирането на такси е само едно от заниманията, които подкрепят София и съпруга ѝ през по-късните години, прекарани във Франция. Въпреки че княз Волконски не е подходящ за работа със строго разграфени работни дни, той служи като чиновник и преводач. София умира в Париж през 1949 г. Георги Иванов, руски емигрантски поет, пише за нея: "Във всяка страна умът, литературният талант, духовната изключителност и енергията на покойната София Волконская щяха да насочат вниманието на всички към нея, биха я издигнали на заслужена височина. Във всяка страна, която би ѝ била дом. Но тя живя дълго време в чужда държава - и умря там".

В книгата си от 1934 г. самата София е доста скептична по отношение на по-късния си живот: "Собствена глупост, нечия чужда нечестност... Пари, разруха, бедност... Преподаване на гимнастика, грижа за болните в Ница, снимки като статистка, четене на глас на сляп банкер, полагане на изпит за таксиметров шофьор в Париж... И меланхолия, безкрайна меланхолия".

Прочетете повече и за Петър Първи и неговите жени!