Това е едно от малкото семейства в СССР, които не губят в онази война нито син, нито баща. А често на бойните полетa гинат всички мъже в семейството. Съдбата е тежка за техните съпруги и майки.
Историята на петимата братя Съливан, потънали заедно с лекия крайцер "Джуно" при сражението за Гуадалканал, е добре известна. По нея отчасти е написан сценарият на американския филм "Спасяването на редник Райън". Има много подобни случаи на жестокия и безпощаден Източен фронт.
Най-кръвопролитният конфликт в историята на човечеството за милиони хора отваря незарастваща болка от загубата.
Истинско чудо
Свободни източници
И все пак имало е и щастливи изключения. Така всичките десетима синове на Евдокия Данилова Лисенко от украинското село Бровахи отиват на фронта и всички благополучно се завръщат у дома живи.
Първи се връща Николай, oцелял по чудо след взрив, при който загиват седем негови бойни другари. През 1944 г. след болницата той е изпратен при майка му.
Иван преминава през цяла Украйна с боеве, попада в концентрационния лагер Треблинка, но успява да избяга. Продължава да се сражава и посреща края на войната в Румъния.
Пак в Румъния случайно среща двама свои братя. През август 1944 година, край град Яш, Михаил вижда Феодосий. "Аз се метнах в окопа, прегърнах го", спомня си Михаил: "Оказа се, че аз отивам на разузнаване, а той се връща от разузнаване. Трябваше да вървя, не можахме да си поговорим. И двамата плакахме..." След боеве в Унгария двамата братя се връщат у дома инвалиди. Михаил – след тежка рана в гърдите, а Феодосий – без един крак.
Свободни източници
Андрей и Павел са пратени насилствено да работят в Германия, но успяват да се освободят и се присъединяват към настъпващите части на Червената армия. Старши лейтенант Василий е раняван три пъти и за храброст получава орден "Червена Звезда". През 1946 г. у дома се завръща Пьотр, който е служил като телефонист.
Братята Лисенко преминават целия боен път от Берлин до Далечния изток. Свързочникът Александър стига до столицата на Третия райх. Танкистът Степан, след като е ранен в Източна Прусия, е пратен в Манджурия да воюва с японците, но, когато пристига, бойните действия вече са приключили. Той се прибира у дома последен от братята си през 1947 година.
Майка героиня
Свободни източници
Евдокия Данилова със свито сърце чаква вести от фронта. Тя овдовява още през 1933 г. и сама отглежда петте си дъщери. След като преживява германската окупация, щастливата майка дочаква всичките си синове да се завърнат живи.
Удивителната история на Евдокия Лисенко скоро се разнася извън селото. През 1946 г. в Киев ѝ е връчен орден "Майка героиня".
Евдокия Лисенко умира през 1967-а, на 73 години. През 1984 г.- е решено паметта ѝ да бъде увековечена с бронзова статуя в нейното родно село Бровахи. На церемонията присъства всички синове на Евдокия с изключение на Василий, който не доживява да види това знаменателно събитие.