Днес в Русия малко хора си спомнят името на този човек. По времето на Сталин ръководителят на съветската пропаганда Александър Сергеевич Шчербаков е един от най-влиятелните хора в СССР. Той има всички шансове някой ден да стане държавен глава. Това обаче не е писано да се сбъдне.
Стремителна кариера
Архивна снимка
След победата в Гражданската война ръководството на страната се сблъсква с остър кадрови проблем. На разположение са много прославени военни командири, но способни специалисти за мирно време липсват. Руски лидер и способен организатор с няколко висши образования, Александър Сергеевич си определено си струва.
Още на петнадесет години Шчербаков организира и оглавява няколко младежки революционни организации, а на тридесет и три се издига до поста изпълнителен секретар на Съюза на писателите на СССР. Именно той се грижи да се публикуват литературни произведения в страната, наситени с "героичната борба на международния пролетариат, патосът на победата на социализма, отразяващ голямата мъдрост и героизъм на комунистическата партия". От Александър Сергеевич често зависи кои произведения ще бъдат публикувани и кои не.
Архивна снимка
Дори след като Шчербаков напуска поста си в Съюза на писателите през 1936 г., той продължава да следи отблизо развитието на съветската литература. "По отношение на културното ниво - пише известният поет Корней Чуковски в дневника си през 1962 г. - той е старши портиер. Когато написах "Ще победим бармалей!", а художникът Василиев ме обвини, че съм казал, че не бива да рисува Сталин до Ленин, бях извикан в Кремъл, а Шчербаков, тропайки с крака, ме ругаеше. Шокира ме. Не знаех, че при която и да е система всеки неграмотен гад има право да крещи на сивокос писател. По това време и двамата ми синове бяха на фронта, а синът на Шчербаков (знаех това) беше скрит някъде в тила".
Архивна снимка
След като работи в Съюза на писателите, Шчербаков заема редица ръководни длъжности в цялата страна: в Ленинград (Санкт Петербург), Сталино (Донецк), Иркутск. Накрая, през 1938 г. Сталин го отвежда в Москва, където Александър Сергеевич оглавява Московската партийна организация. "Сега в Политбюро (управителният орган на Комунистическата партия на СССР) има много възрастни хора", казва на пленума лидерът на Централния комитет: "Хора, които напускат, но е необходимо да се привлекат по-млади хора, които да поемат нещата и, ако има нужда, да бъдат готови да ги заместят [възрастните]". Под патронажа на Сталин Шчербаков ставa кандидат за членство в Политбюро, като по този начин почти достига върховете на властта.
Началник на пропагандата
Архивна снимка
Два дни след нацистката инвазия в СССР е създадено съветско информационно бюро, чиято задача е да осигурява денонощно отразяване на военните действия в полза на населението на страната. Начело е Александър Шчербаков. През 1942 г. той е назначен и за началник на Главното политическо управление на Червената армия, отговорно за правилното идеологическо възпитание на войниците и моряците.
Архивна снимка
Най-запомнящият се и труден период в кариерата на Александър Сергеевич е октомври 1941 г., когато германската армия е само на километри от Москва. Между 15 и 17 октомври градът е обхванат от паника, жителите масово бягат и има грабежи и щурмове. Шчербаков прави много, за да нормализира ситуацията в града. Той се грижи директорите на предприятия, които бягат от града, да бъдат изправени пред трибунал и партийните лидери, които се поддават на страха, да бъдат изгонени от партията. По указание на Сталин Александър Сергеевич изнася радиообръщение с цел да успокои жителите на града: "Ще се борим за Москва упорито и яростно до последната капка кръв".
Архивна снимка
С усилията на Шчербаков пропагандната работа в Червената армия бързо набира скорост. Той вижда задачата на Главното политическо управление в "по-доброто информиране за зверствата на германските фашистки нашественици, за целта им да унищожат съветския народ и да превърнат оцелелите в роби. И възпитание в пламенна и безпощадна омраза към врага".
Александър Сергеевич увеличава броя на политическите работници във въоръжените сили, като ги изпраща в най-трудните сектори на съветско-германския фронт. Пропагандната работа сред войниците на Червената армия от етнически републики, много от които не говорят руски, е засилена. Има дори издадени вестници на родния им език.
Архивна снимка
Създадени са десетки фронтови театри и стотици пътуващи концертни екипи, които да играят за войниците на фронта, и са заснети много пропагандни филми за войната (един от тях, "Москва отвръща на удара", дори е награден с "Оскар" през 1943 г.) Авиацията на далечни разстояния се използва за пускане на листовки над окупираните райони. В усилията за пропаганда се включват най-известните писатели в страната и дори Руската православна църква.
Внезапен край
Архивна снимка
Онези, които са работили със Шчербаков, го описват така: "Притежавайки голяма работоспособност и изключителна памет, той можеше бързо да анализира ситуацията и да вземе решение. Той беше добър слушател и знаеше как с голям такт да коригира другар, ако е необходимо, и да предложи правилното решение".
Когато се готви за големи военни операции, Сталин често търси съвет от своето протеже. "И. В. Сталин се доверяваше на А. С. Шчербаков", пише маршал Александър Василевски в мемоарите си "Моето дело". "Той подписваше документи, съгласувани или одобрени от Александър Сергеевич, без никакво забавяне".
Архивна снимка
Млад, амбициозен, жилав (понякога жесток) и дълбоко лоялен на Сталин, Александър Шчербаков има всички шансове да стане фаворит за най-високия пост в страната след смъртта на съветския лидер. Лошото здраве и пристрастяването към алкохола обаче му попречват да доживее този момент. Умира от масивен инфаркт в деня след Деня на победата на 10 май 1945 г., само на 43-годишна възраст.
Прочетете още за друг любимец на Сталин: 10 факта за Лазар Каганович