"Студебейкър" без съмнение заслужава паметник като на знаменитите танкове Т-34, които бяха издигнати повсеместно в памет на тези знаменити машини", пише артилеристът Иля Мариясин. Любимецът на съветските военни шофьори, "Студебейкър-US6" става истинска вълшебна пръчица за Червената армия, която изпитва остър дефицит на автотехника през цялата Втора световна война. Той е най-масовият автомобил, получен от СССР в рамките на американската програма за отдаване под наем (тя дава на президента на САЩ пълномощия да оказва помощ на всяка страна, чиято отбрана е призната за жизнено важна за неговата страна) - до 200 000 камиона влизат в страната за целия период на войната.
Борис Антонов/Sputnik
"Студърите", както ги кръщават войниците, са могли да транспортират товар от 2500 кг, но по пътищата нерядко са возили и 4000 кг. По шосето мощният камион със задвижване 4х4 е развивал скорост до 70 км/ч, а с един резервоар от 150 литра е можел да измине 400 км. Основните работни кончета на Червената армия - ЗИС-5 и ГАЗ-АА – не са могли да се мерят с отвъдокеанския си колега. "Студебейкър", разбира се, е по-добре", казва лейтенантът от 6-и отделен гвардейски минометен дивизион Павел Гуревич: "ЗИС-овете бяха двуосни, гаснеха, ако пътят е лош. А 'Студебейкърите', нали са всъдеходи, и предните, и задните им колела бяха водещи. Те бяха и по-маневрени. 'Студебейкърите' бяха тъкмо за блатата на Карелия".
Георги Петрусов/Sputnik
"Камиони имаше достатъчно, но те затъваха по пътищата и се налагаше да ги извличаме от калта буквално на собствените си рамене", спомня си свързочникът Семьон Бревдо: "Спасението бяха американските камиони 'Студебейкър'. Те имаха лебедка със стоманено въже отпред над предната броня... Този камион можеше сам да се извади, стига само да имаше нещо, към което да се прикрепи краят на размотаното въже, а можеше да извади и всеки друг камион. Наличието на един, два 'Студебейкъра' спасяваше положението".
"Студебейкърите" са се използвали за теглене на оръдия с калибър до 150 мм, за превозване на товари и личен състав. Освен това на американските камиони са монтирали модификация на гвардейски реактивни миномети от типа "Катюша" - БМ-31-12, неречени от хората "Андрюша".
Анатоли Егоров/Sputnik
Американските камиони са служели и като бензиновози, на тях са монтирали всякакви работилници – авторемонтна, ковашко-заваръчна, стругаро-инструментална, механична и електроремонтна, а също и късовълни радиостанции РАТ за свръзка на Генералния щаб с фронтовете. Един от малкото недостатъци на машините е бил, че за разлика от съветските камиони ЗИС и ГАЗ, "Студебейкърът" е изисквал по-качествено масло и гориво.
Архивна снимка
Изцяло металната кабина на "студъра" се е определяла като образец за простор и функционалност. За разлика от съветските камиони в каросерията на американския е имало отварящи се седалки покрай бордовете. Дебелият брезент, който плътно е покривал каросерията, е осигурявал на войниците при предислокация топлина и възможност да поспят.
Бундесархив
Съветският съюз е истински благодарен на производителите на забележителния американски камион. На 5 януари 1945 година главата на съветската правителствената комисия за закупуване в САЩ генерал-лейтенант Леонид Руденко предава на ръководството на Studebaker Corporation фотоалбум "Студебейкър на съветско-германския фронт", който съдържа многобройни снимки, илюстриращи службата на американските камиони в Съветския съюз. Днес той се съхранява в архива на националния музей на компанията в Саут Бенд, щата Индиана.
ТАСС
След края на войната по-голямата част от камионите са върнати на САЩ. Част обаче остават в СССР и до средата на 1960-те години активно се използват за нуждите на селското стопанство, промишлеността и Съветската армия.