Наравно с мъжете: ето как работят съветските жени-миньори (СНИМКИ)

Архив на Прокопиевския краеведчески музей
В Русия е издадена официална забрана жени да работят в мините, но в СССР всичко е било другояче – въглища са добивали над 200 000 жени и то като се преизпълнявали тройно плана.

Преди революцията от 1917 г. в Русия жените и децата са работели наравно с мъжете в много отрасли, а за труда си са получавали по-малко пари. При все това женският труд в мините е бил забранен. Именно това е записано в Устава на мините, публикуван в Списанието на мините през 1901 година.

След революцията ограничението е отменено, защото на страната са ѝ били необходими повече работници. По-късно, през 1931-а и 1938 година, са въведени списъци, с които са били допускани жени на работа в мините. В Кемеровска област се появяват едни от първите жени миньори. Това става през в 1939 година, съобщава официалната задруга на Кузнецкия басейн - Кузбас. 

С началото на Великата отечествена война престават да действат всякакви списъци. Тогава в сила е само лозунгът "Жената застава на мястото на мъжа, сина – на мястото на бащата, братът – на място на по-големия брат". Жените започват да помагат да мъжете в добива на въглища и от юли до декември броят на жените в мините в Кузбас нараства от 11 600 до 15 900, а 2600 от тях работят в галериите, съобщава на сайта си "Литературная газета". 

Жените се учат да управляват електровози, подеми машини, електромотори и усвояват стругарството, разказва пред областния вестник на Кузбас главният пазител на фондовете на краеведческия музей на Анжеро-Судженски Елена Степанова. 

"Укрепителни греди слагахме, във водата до кръста ходехме. С миньорите в забоите товарехме въглищата във вагоните, а освен това ги избутвахме на ръка. А у дома – деца, домакинство, кравата и градината ни чакат", спомня си една от миньорките Фанасея Чебанова. 

След година, през 1943-а, излиза Директива за внедряване на женския труд във въгледобивната промишленост. Документът е цял план за обучение на жените в минното дело, защото жените е трябвало да заместят 80% от мъжете в сектора.

"Имаше момичета на по 20 години, а аз бях на 26. Чукът с който разбихме въглищата, тежеше 17 кг, а пластът беше висок три метра. През цялата смяна чукът трябваше да се държи изправен... Прах, грохот... Момичетата излизаха на повърхността, без да чувстват нито ръцете си, нито краката си. Нормите обаче винаги ги преизпълняваха", спомня си ръководителката на една от бригадите в Кузбас Александра Ладаюн. 

Някои миньорки са на по-малко от 18 години. Една от тях е Мария Чукрякова, която на 15 години започва работа в мината. 

"Бяхме на по 15–16 години, смятай, че сме били деца, и се уморявахме до смърт. Едва през април 1945 г. започнахме да почиваме четири дни в месеца", разказва  Чукрякова. "За да се поиздокараме, продавахме дажбата си от хляб, а с парите си купувахме бели чували от барут, крояхме си якички за гимнастьорките и носни кърпи".

Една от първите жени миньори е Александра Леонова, която преди да влезе в мината е била продавачка. Тя е изпълнява плана на 349%, макар че обучението е трудно. 

"През първите седмици новоизпечената миньорка, която извозваше въглища от мина "Коксовая-1" в края на работния ден, усещаше краката и ръцете си като чугунени, а болката в гърба бе непоносима. Дори и на сън постоянно ѝ се привиждаха празни и натоварени вагонетки, които тя до безкрай подаваше за товарене и също толкова бързо избутваше. Горчиви дни бяха. Беше война", спомнят си за Леонова като за героиня във в. "Комсолец Кузбасса" през март 1975 година. Снимката ѝ е отпечатана във вестниците, мъже от фронта ѝ пращат писма с благодарност, а по-късно тя е наградена с медал "За трудово отличие" и със знак "Отличник в социалистическото съревнование". 

Жени загиват в мини. Така става на 16 февруари 1944 г. в мината Новокузнецка, където се взривява газ и загиват 120 миньори, а от тях 21 жени, съобщава на сайта си градският Музей на славата на миньорите.

На жените е позволено да се трудят във въгледобивната промишленост до 1957 година. Тогава излиза постановление за замяна на женския труд с мъжки. При все това жени продължават да работят този тежък труд чак до 1966 година, съобщава изданието "Уголь Кузбасса". 

Общо във въгледобивната промишленост работят над 200 000 жени и до 1950 г. броят им превишава броя на мъжете миньори.

"По непостижим начин крехките слабички момичета оформиха миньорската армия, която държа въгледобивната промишленост на женските плещи десетки години", казва един от журналистите от военните години, чието име и фамилия не се споменават, цитиран  от сайта "Росинформуголь". 

Вижте още от женския поглед над войната: 10 снимки, направени от жени от СССР по време на Втората световна война!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"