Как Съветският съюз помага на комунистите да завземат властта в Китай?

През 1949 г. комунистите печелят решителна победа в Китайската гражданска война, като побеждават своите непримирими врагове - националната консервативна партия Гоминдан под управлението на Чан Кайшъ. Съветският съюз им оказва не малка помощ в това. Интересното е, че много скоро преди това именно Гоминдан е основният съюзник на СССР в Китай, докато Китайската комунистическа партия (ККП) е от второстепенно значение за Москва.

Обединен фронт

Скоро след разпадането на империята Цин през 1912 г. Китай се превръща във фрагментирана и отслабена държава без силна централизирана власт. По същество страната е разделена между военни и политически клики, които безкрайно враждуват помежду си. Чуждестранните сили не се поколебават да се възползват от това, като се намесват във вътрешните работи на Китай.

Малко китайци са доволни от ситуацията и през 1920-те години на политическата арена излизат две сили, които целят да изведат страната от средновековния феодализъм, в който се оказва.

По това време бъдещите заклети врагове - Гоминдан и ККП действат заедно. През 1922 г. те заедно формират Първия обединен фронт, при създаването на който болшевиките играят ключова роля.

Сътрудничество между СССР и Гоминдан

Москва не само следи отблизо събитията в Китай, но и участва активно в тях. Оказвайки се изолирана от световната общност, Съветска Русия (от 1922 г., СССР) търси съюзници в чужбина. Предложението ѝ за сътрудничество е отхвърлено от Бейянската армия (която е призната за официално правителство на Китай, въпреки че има слаб контрол над страната), съветското правителство решава да подкрепи Гоминдан, основана и ръководена от Сун Ятсен.

Гоминдан е избрана от Москва, защото тогава е по-многобройна и влиятелна от ККП. Именно Гоминдан трябва да стане опорна база на болшевиките в Китай и техен верен съюзник в борбата срещу западните сили.

СССР помага за реорганизацията на Националната революционна армия на Гоминдан и я снабдява с оръжия и боеприпаси. Комунистите, които по молба на Москва застават на страната на партията на Сун Ятсен, получават много по-скромна помощ.

Москва се опитва да заличи всякакви разногласия, възникнали между членовете на двете партии. Ръководството на ККП получава недвусмислени инструкции от Кремъл да направи отстъпки на своите другари в името на запазването на единството.

Прекъсването

През 1926-1928 г. с участието на съветски военни специалисти новият лидер на Гоминдан Чан Кайшъ организира т. нар. Северна експедиция срещу редица военни и политически клики, която завършва с обединението на Китай под негова власт. На 12 април 1927 г., още преди приключването на експедицията, Гоминдан, не желаейки да споделя властта, извършва изненадваща стачка срещу своите съюзници. В редица градове се провеждат масови арести и екзекуции на членове на ККП.

С намерението си да се освободи от опеката на Москва, Чан Кайшъ предприема устойчива антисъветска политика, като принуждава Комунистическата партия да се оттегли. В резултат на това на 14 декември 1927 г. дипломатическите отношения между Съветския съюз и Китай са прекъснати.

Помирение

С нахлуването в страната от японски сили през 1937 г. Гражданската война в Китай е спряна за известно време. Създаването на Втори обединен фронт между комунистите и Гоминдан е придружено от възстановяване на отношенията между Нанкин (тогавашната столица на Китай) и Москва, която разглежда Япония като заплаха за собствената си сигурност. Съветски военни съветници и пилоти започват да пристигат в страната, както и оръжия и боеприпаси.

През 1941 г. в. "Нов Китай" пише: "През четирите години на свещената ни война най-важната и надеждна чуждестранна помощ идва от Съветския съюз". Както и преди, основният бенефициент е Гоминдан, която отговаря за държавата, докато ККП трябва да се задоволи с малко. Москва настоятелно я съветва да следва правителствената политика, за да не разрушава единния фронт.

"Изглежда, че комунистите са по-близо до нас от Чан Кайшъ", спомня си един от съветските военни съветници в Китай Василий Чуйков: "Изглежда, че по-голямата част от нашата помощ трябва да им бъде дадена... Но тази помощ би изглеждала като износ на революция в държава, с която сме свързани с дипломатически отношения. ККП и работническата класа все още са твърде слаби, за да поемат водеща роля в борбата срещу агресора. Ще отнеме време - трудно е да се каже колко - да спечелят масите за каузата. Освен всичко друго империалистическите сили едва ли ще позволят Чан Кайшъ да бъде заменен от комунистическата партия". 

Дори след откровени атаки на войски на Гоминдан срещу комунистите (като обкръжаването и унищожаването на щаба на новата четвърта армия на ККП през януари 1941 г.) Москва апелира към комунистите за сдържаност, като се ръководи от принципа "всичко за съпротива срещу Япония". В същото време СССР също ограничава Чан Кайшъ във военните му кампании срещу провинции, които се контролират от комунистическата партия.

С нападението на нацистка Германия през юни 1941 г. Съветският съюз губи интерес към Китай. Помощта за Гоминдан и ККП почти напълно спира. Едва с края на войната в Европа Москва отново насочва вниманието си към проблемите на Далечния изток.

Дългоочаквана помощ

Наред с нарастващото сближаване между Гоминдан и САЩ, съветската подкрепа за китайските комунисти също се увеличава. Официално Съветският съюз и правителството на Чан Кайшъ продължават да поддържат уважителни отношения. На 14 август 1945 г. те дори подписват Договор за приятелство и алианс, съгласно който трябва да се бият заедно с Япония.

Москва оказва решаваща помощ на ККП в Манджурия. Части на Червената армия са временно разположени в тази североизточна част на Китай след освобождението ѝ от японските войски. Съветската администрация подпомага тайното проникване на китайски комунисти в региона и създаването на тяхната революционна база там.

Специалисти от СССР активно работят за възстановяване на инфраструктурата на Манджурия и започват доставки на жизненоважни стоки и суровини, докато японските трофейни оръжия са предадени на Китайската народноосвободителна армия (включително 861 самолета, 600 танка, артилерия, миномети, 1200 картечници и боеприпаси). Освен това Съветският съюз започва обучението на военните кадри на комунистическите въоръжени сили, а Москва предоставя на Мао Дзъдун преференциален военен заем.

Когато след оттеглянето на Червената армия през април 1946 г. правителствени войски влизат в Манджурия, те са изненадани да открият не разпокъсани партизански отряди на ККП, а модерна и дисциплинирана армия. Североизточен Китай се превръща в основно бойно поле в Гражданската война, която най-накрая завършва с поражението на Гоминдан и евакуацията ѝ на остров Тайван.

Съветският съюз се колебае дълго време, преди открито да застане на страната на китайските комунисти. Когато това се случва, шансовете на ККП да спечелят борбата за власт в Китай са значително увеличени. Резултатът е, че на 1 октомври 1949 г. е провъзгласена Китайската народна република и първата държава в света, която я призна, е СССР.

Прочетете още кои са главните съюзници на СССР по време на Студената война?