Как съветските архитекти експериментират с типовите жилищни сгради

Строителните кампании в СССР често се асоциират с мащабно застрояване с еднотипни панелки по цялата страна. Технически те са били от различни серии, защото са ги разработвали местните домостроителни комбинати, но в действителност са изглеждали като близнаци - от Твер до Перм. Такива квартали от 5-етажни "хрушчовки" без асансьор и 9-12-етажни "брежневки", са били необходими, за да се реши въпросът с отделното жилище за съветските семейства. Строителството е трябвало да бъде максимално бързо и да не бъде скъпо. Съветските архитекти не са имали голям опит в тази сфера, затова откритията са се правели след чист експеримент.

"Ажурният дом", Москва

В СССР обмислят строителството на типови жилищни сгради още преди Втората световна война. Сградата от 1940 г. на Ленинградски проспект №27 в Москва е сред първите прототипи на възможно панелна сграда. Тя е ажурна заради фигуралните решетки на фасадата, с които архитектите са искали да скрият от погледа на минувачите балконите, които обитателите са затрупвали с какво ли не. На първия етаж са разположени магазини и предприятия за битови услуги. Отличителна особеност на сграда са просторните коридори и стълбищните площадки, но пък с миниатюрните кухни (в едностаен апартамент от 40 кв.м, 4 кв. м кухня).

Предполагало се, че жителите на сградата ще поръчват храна в ресторанта от първия етаж, а у дама само ще я претоплят. След войната на архитектите им се налага да разработват по-бюджетни проекти, а "Ажурният дом" днес е признат за паметник на архитектурата.

Опитно-показан квартал в Черемушки, Москва

Подмосковското село Черемушки става площадка за първия квартал от "хрушчовки". Опитният 9-и квартал, построен през 1956-1959 години, е от 13 четириетажни сгради и 7 осеметажни.

Експерименталните апартаменти са били съвсем малки: например, вместо обикновената вана е могло да има седяща или просто отделение за душ. За такива жилища хората са могли да поръчват мебели трансформър по каталог. Фасадите на тези сгради са били от тухли, а в дворовете е имало истински фонтани и арки за растения. В квартала е имало и магазини, и столови, и дори киносалони. Новата съветска жилищна естетика възпява Дмитрий Шостакович в оперетата "Москва, Черемушки", а през 1962 г. по мотивите ѝ е заснет и филм.

При все това по-късно инфраструктурата на съветските жилищни микрорайони е силно опростена.

Първата експериментална "хрушчовка", Санкт Петербург

От тази сграда на улицата на Полярнииците №10 в Санкт Петербург започва историята на масовото панелно строителство в СССР. Хората от града я наричат "протохрушчовка": тя е построена през 1955 г. само за 102 дни, включително и с облицовката, и е представена на Никита Хрушчов като образец на бъдещите жилищни сгради. Тук има само 30 апартамента, от които 29 са били заселени от строители на зданието, а един е бил предназначен за строителни експерименти.

За разлика от "хрушчовките" тук таваните са високи три метра, а не два и половина, кухните са с площ 10-12 кв. м, а не по 5-6, вратите са дъбови, а на входовете има колони в неокласически стил, но само на три етажа има малки балкони. Хрушчов решава, че конструкцията е прекалено скъпа и следващите сгради стават доста по-скромни, "без излишества".

Сградата "наопаки", Санкт Петербург

На пръв поглед тази сграда на Магнитогорска №95, изглежда съвсем обикновена четириетажна "панелка". В действителност обаче това е резултат от смел архитектурен експеримент от 1959 година. Тя е строена по метода на повдигане на етажите: първо се изграждат носещите колони, след това на земята се монтира покривът и след това със строителни крикове го издигат на необходимата височина. След това започват изграждането на горния етаж и постепенно се спускат към първия.

На теория отказът да се използват строителни кранове е трябвало да намали срока на монтажа и разходите за проектите. В действителност обаче се оказва, че такова строителство изисква висококвалифицирани работници и оператори на строителни крикове. Това е причината тази сграда да остане една-единствена по рода си.

Жилищен комплекс за младоженци, Екатеринбург

Идеята за строителството на жилищни комплекси за млади и несемейни специалисти е превъплътена на дело за първи път през 1960-1980-те в градчето Корольов в Московска област, център на космонавтиката, където масово пристигат учени.

Такива комплекси са изграждани около промишлени обекти из цялата страна и те са били "град в града". Един от тях се е запазил и досега в източните покрайнини на Екатеринбург - през 1981 г. тук се появява квартал от единадесет дълги полукръгови 9-, 12- и 16-етажни "панелки", които местните жители наричат "пентагони" или "лабиринти".

Сградите са замислени за малко хора: тристайни апартаменти е имало най-вече в 9-етажните сгради, а останалите са били с едностайни и двустайни. В най-дългите сгради е имало по 500 апартамента! Първите обитатели са завършилите местния университет. Тези млади хора са участвали непосредствено не само в строителството, но и в проектирането на микрорайона. Целият комплекс е построен от железобетонни плочи, които е произвеждал заводът в съседство.

Инфраструктурата е включвала един от най-големите универсални магазини в града, спортен комплекс, дом на културата, в който са изнасяли концерти най-известните рок музиканти, и амфитеатър - открита площадка за театрална самодейност, която е била предназначена и за развлечения за децата.