Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Военен парад за 55-та годишнина от Октомврийската революция
Юрий Абрамочкин/SputnikЧервеният площад, 1965 година. Пред трибуните със зрителите, сред които са и посланици на чужди държави, преминават гигантски ракети с ядрени бойни глави. Само размерът им предизвиква свещен трепет у съветския зрител и силно безпокойство у чуждестранната публика.
Съветските радиокоментатори четат подготвения текст: "Парадът на внушителната боева мощ се увенчава с гигантски орбитални ракети. Обслужването им е напълно автоматизирано. За тези ракети няма предел на досегаемост…".
Без съмнение това е още един триумф на съветското въоръжаване. Поне така се е представяло. Масивното оръжие с огромни корпуси, достигащите навсякъде балистични ракети, "ядреният отговор от космоса", излизат на площада и веднага попадат на първите страници на чуждестранните печатни издания. Едва ли някой се е досещал, че в действителност това не е оръжие, а бутафория.
Тази тайна разкрива вече след разпадането на Съветския съюз Владимир Семичастний, бивш председател на КГБ и един от организаторите на свалянето на Никита Хрушчов от поста му. "През 60-те години ракетите предизвикваха огромен интерес и всяко ново споменаване за тях, а още повече самата им поява, караха хората да се вглеждат в тях със притаен дъх", пише той в своите мемоари "Спецслужбите на СССР в тайната война".
"Редовно, например веднъж на две или три години, ние официално съобщавахме за усвояването на нов тип ракети. Скоро след това ги представяхме по време на паради на Червения площад. Само на много малък кръг хора знаеха, че някои от новите типове ракети са чиста бутафория, подобие на "Потьомкинските села", че те изобщо не могат да излетят. Моделите на ремаркетата бяха не ракети, а макети", казва той.
На въпроса защо е бил необходим подобен спектакъл, Семичастний казва: за западните спецслужби е трудно да оценят потенциала на съветската армия, защото той много грижливо е скриван. Цялото най-мощно оръжие се е съхранявало в подземни хангари, а да се разгледа от спътници шпиони също е било не особено разумна задача. Никой не е знаел точно какви и колко оръжия има. Единственият начин "да се надникне" и да се види какво е положението са военните паради – на 1 май, Международния ден на солидарност между трудещите се, и 7 ноември, Деня на Великата октомврийска революция, когато на площада са излизали най-главните постижения на военната промишленост. Военен парад на 9 май, Деня на победата, по-рано се е организирал само на юбилейни дати.
Решават да се хвърля прах в очите, след като е ясно, че "враговете" нямат никаква възможност внимателно да разгледат всичко това.
Всичко е било обмислено до най-малката подробност. Първо, с дезинформацията се заема лично първият секретар на ЦК на КПСС Хрушчов. През 1962 г. в Кремълския дворец на конгресите той изнася пламенна реч за "глобалната ракета" ГР-1.
Концепцията за "глобалната ракета" се опира на аналогичен проект на САЩ, който така и не е изпълнен заради своята безперспективност: заради близостта на страните от НАТО до СССР биха стигали и вече наличните междуконтитентални и балистични ракети. Поради тази причина Съветите не са имали такова преимущество и те решават да изпълнят на дело проекта. По същество целта му е била да се изведе ракета с ядрена бойна глава в орбита и при необходимост по сигнал да удари по целта. Главната особеност на този вид ракети е, че тя не е имала ограничения за обсега и направлението – всеки обект на планетата става достъпен за нанасяне на удар.
"При наличие на глобална ракета средствата за предупреждение въобще изгубиха своето значение. Глобалните ракети не могат своевременно да бъдат открити, за да се подготвят някакви мерки против тях", казва тогава Хрушчов, докато разказва за ГР-1 като за вече свършен факт. В действителност той е блъфирал, защото към момента на изказването конструкторското бюро дори все още не е подготвило отчета по изследователските дейност. Да се говори какво може или не може такава ракета е било, меко казано, твърде рано.
Затова пък публичното изказване постига ефект и чуждестранното разузнаване сериозно се залавя да търси информация за ГР-1, която получава обозначението SS-X-10 Scrag. Когато "летателният екземпляр" е изкаран на площада през 1965-а, вече не са останали никакви съмнения – Съветите са я направили.
Освен това всяка подобна мистификация е била планирана като действие в няколко акта. След парада откарвали бутафорията до една от московските гари с презумпцията, че служители на посолствата наблюдават движението ѝ. След като тя ще потегли от гарата, е могло да се предположи кое направление ще "подсилва". Киевската гара е означавала, че това ще бъдат източноевропейски бази.
"Като слушаме телефонните разговори на военните аташета и като определяме характера на неотдавна направените командировки по следите "на ракетата", ние можехме да определим доколко успешен е бил целият ни замисъл. А агентурата от други страни ни даваше да разберем какво сме успели и какво не", пише Семичастний.
Глобалната ракета е само един пример. Аналогична е историята и със стратегическите ракети РТ-15 и РТ-20. Самоходка носи 18-метровата ракета и предизвиква страх само с вида си. На изпитанията обаче тя не се справя и не я вземат на въоръжение.
Или друга установка - 2Б1 "Ока". Гигантският миномет с гъсенично придвижване на теория е могъл да изпрати ядрен снаряд почти на 50 километра. Само че откосът е бил толкова силен, че от строй излизал и двигателят, и скоростната кутия. А пък и гъсениците, заради големия товар, е трябвало да се сменят на всеки 20 километра. Поради това ядреният миномет на практика се оказва за еднократна употреба. През май 1961-а шест системи преминават по Червения площад, а вече през юли те са разформировани.
През 1954-а на парада е представен бомбардировачът М-4. Той е можел да носи ядрен заряд, а конструкцията на шасито му е позволявала да излита от заледените летища в Чукотка, близо до Съединените щати. Само че е имал много недостатъци и е преправен на самолет цистерна - за зареждане.
А при ГР-1 се получава забавяне при производството на двигателите, плюс това е имало много технически неизправности при подготовката на образеца за старт. Между другото всичко това така и нямало да може да влезе в употреба. Блъфът обаче сработва: Вашингтон се съгласява да подпише Договора за неразпространение на ядрено оръжие и така без това не най-успешният проект ГР-1 е закрит.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си