Как две кучета-космонавти проправят пътя към Луната

Някой може да се запита защо да се пращат кучета в космоса, след като там вече е летял човек? На един банкет Юрий Гагарин на шега казва: "И досега не мога да разбера кой съм аз – първият човек или последното куче". След полета на Гагарин обаче Съветският съюз не спира да праща в космоса кучета. На 22 февруари 1965 г. в орбита е изстрелян биоспътникът "Космос-100" с Ветерок и Угольок на борда.

Тези две кучета като че ли са най-героичните в космическата история. Те прекарват в космоса 22 дни, а това е абсолютен рекорд за четириногите ни приятели. Космонавтите от мисията "Союз-11" успяват да го подобрят едва след пет години, когато прекарват в орбита два часа повече. Двете кучета от породата "градска превъзходна" обаче плащат висока цена за постижението си.

Първият кастинг

Пет денонощия. Това е максималната продължителност на пилотираните полети с човек на борда до 1965 година. Вече има техническа възможност човек да бъде изведен в орбита, но пък няма никаква гаранция, че космонавтът ще може да прекара по-продължително време, без да възникнат проблеми за здравето му.

При все това според плановете в скоро време космическите полети трябва да станат по-продължителни и се налага да бъде оценено влиянието на безтегловността и повишената радиация върху организма. Взема се решение, по традиция, отново да се правят опити с кучета.

Ветерок и Угольок, две от над 100-те бездомни кучета, са подбрани за тази мисия. Първостепенните критерии тогава са конкретни. Вземат се бездомни кучета от улицата, защото се е считало, че те са по-издръжливи и по-умни от породистите си събратя. Освен това теглото им не трябва да превишава шест килограма, а ръстът им да не бъде над 35 сантиметра. И едно специално изискване за "кинозвездите" – да са бели, защото изглеждат по-добре в кадър. След като минат този кастинг, кучетата трябва да бъдат подложени на истински тест за жизнеспособност.

Налага се опашките да бъдат отрязани

За такова изпитание кучетата трябва да бъдат подготвени преди всичко физически. Нетривиалната задача е да се реши проблемът с храненето, изхождането и движението на животното, затворено дълго време в кабината. Решават да оперират кучетата.

"Решено бе кучетата да се хранят по изкуствен начин в космоса – през фистула (тръбичка в корема, през която са се хранели). Налага се за тях да бъде разработена хомогенизирана храна, която да попада в корема на порции… Събирането на информация трябваше да става автоматично. И всичко това трябваше да "се проиграе" на Земята и то не само веднъж", спомня си Юрий Сенкевич, сътрудник на подготвителния екип в квигата си "Ако звездите светят…".

А освен фистулата, на кучетата са имплантирани катетри в аортата, подкожни ЕКГ-електроди и най-болезнено - опашката им е ампутирана. Това се налагало поради факта, че опашката на кучето пречи на системата за вентилация в космическата кабина, така че е трябвало да бъде отрязана. Тази операция е трудна и опасна, тъй като вече се оперират възрастни животни. Ветерок и Угольок я понасят успешно, но две кучета от отряда умират, след като излизат от упойката и скъсват превръзките. Оперирани са около стотина кучета, но само 30 успешно преминават последния тест.

Тренировка за пребиваване в контейнер

А след това претендентите да летят в космоса е трябвало да бъдат тренирани за продължително стоене на едно място и обездвижване. Отначало ги държали обездвижени само за няколко часа и с всеки ден увеличавали времето в кабината.

При тези опити кубетата били фиксирани в определено положение, при което не са можели да седят и да лежат, а са стоели и висели на каиши, пришити към костюма. След 20-ия ден психическото състояние на животните започнало да се влошава. Почти всички започват да губят тегло и апетит. След 35-45 денонощия всички отлично тренирани кучета въпреки всичко започват да нервничат. По програмата за полета са проведени три 50-55-дневни експеримента. В крайна сметка е изчислено, че оптималната продължителност на полета е не повече от 20 дни.

Ветерок и Угольок се оказват най-добрите. Ветерок става основната фигура в опита, а Угольок – контролната. След това Сенкевич ще напише: "Работихме без почивка и подготвихме този изключително сложен експеримент за по-малко от година. Ветерок и Угольок летяха 22 дни и въпреки щателната подготовка никак не им беше лесно".

Мисията

Кучетата са вкарани в кораба шест часа преди старта в две отделни кабини. Освен тях в спътника за експерименти са поставени ларви на плодни мухи, луковици и сухи растителни семена, дрожди, кръвен серум и някои бактерии, заразени с вируси.

Полетът преминава според предварителната програма. Ветерок получава антирадиационно средство директно в кръвта. Две други кучета на Земята, които са били в контролната група, са държани при подобни условия. А пък на Угольок не са му вкарвани лекарства.

На 21-я ден (да, вече след като е превишена препоръчителната норма) се появява трайна тенденция на постепенно влошаване на състава на въздуха в кабината и се взема решение спътникът да бъде приземен.

"Спътникът се приземи на 16 март, а в 8 часа вечерта кучетата вече бяха в ИМБП (Институт по медицинско-биологически проблеми на Министерството на здравеопазването на СССР). Всички ликуваха. Донесоха контейнерите в операционната и започнаха да вадят кучетата. Радостта ни се смени от чувство на болка, когато свалихме найлоновите костюми от кучетата и видяхме, че те нямат козина – само гола кожа, обриви и дори рани", спомня си Елена Юмашева, друга сътрудничка на института.

Кучетата не могат да стоят на крака и са много слаби, обезводнени и със силно сърцебиене. Съветските държавни канали обаче очакват репортаж за героичните кучета и още същия ден животинките са откарани в телевизионното студио.

"Кучетата щателно бяха измити с дезинфектанти, превързаха ги и ги откараха в Шабаловка за емисията 'Интервидение' за 22:00 часа. Тогава предаването беше на живо. Ние се правехме, че кучетата стоят самостоятелно. Много ни беше ни жал за тях, те дори не скимтяха, а само се ближеха едно друго", спомня си Юмашева.

Дълъг живот

Въпреки това Ветерок и Угольок се възстановяват много бързо. Само след месец те тичат по двора и живеят дълго, сега вече съвсем обикновен кучешки живот във вивариума на института до края на дните си.

Угольок оставя потомство - шест кутрета. Ветерок живее под работната маса на човека, който го праща в космоса. С годините зъбите на кучето започват да падат, а причината е намаляване на калция в костите. То не може самостоятелно да дъвче дори салама, който започва специално за него да приготвя цяла лаборатория през последните три години от живота му. Ветерок умира от старост на 12 години.

Благодарение на техния експеримент става възможна следващата стъпка в "лунната надпревара". Това е полетът на Андриян Николаев и Виталий Севастиянов. Той продължава почти 18 денонощия.