ФОТОГАЛЕРИЯ: Как Червената армия успява да удържи Ленинград през Втората световна война?

Борис Кудояров, оцветено от Julius Jääskeläinen
Една от най-продължителните и страшни обсади в световната история отнема живота на над милион жители на втория по значимост град в Съветския съюз.

"Фюрерът е непоколебим в решението си да изравни Москва и Ленинград със земята, за да се избави напълно от населението на тези градове, което в противен случай ще бъдем принудени да храним през зимата...", това пише в своя дневник началникът на Генералния щаб на германските сухопътни войски Франц Халдер на 8 юли 1941 г., в самото начало на операция "Барбароса". Бързият пробив на група армии "Север" през Прибалтика води до това, че през лятото врагът стига до подстъпите към Ленинград. От Карелия към града се приближава финландската армия.

Немски войски до Ленинград

На 8 септември 1941 г. немските войски превземат град Шлиселбург на брега на Ладожкото езеро, като по този начин затварят обръча около Ленинград по суша. Около половин милион съветски войници, почти всички военноморски сили на Балтийския флот, както и близо три милиона цивилни се оказват в блокирания от всички стани втори по големина град на Съветския съюз.

Последвалият опит за щурмуване на града се проваля. До средата на септември Ленинград е превърнат в същинска крепост. На най-близките подстъпи към него са създадени над 600 км противотанкови рова и телени препятствия, 15 000 фортификационни съоръжения и бункери, 22 000 огневи точки, 2300 командни и наблюдателни пункта. Непосредствено в Ленинград са организирани 4600 бомбоубежища, които могат да приемат до 814 000 души. Целият център на града е покрит с маскировъчни мрежи за защита от вражески самолети.

Единствената нишка, която свързва обсадения Ленинград с континента, е водният път през Ладожкото езеро - така нареченият "Път на живота". Именно по него минава доставката на храна и евакуацията на населението. Опитвайки се да унищожат тази последна комуникация, германците предприемат пробив към река Свир, където се надяват да се съединят с финландските войски.

На 8 ноември Тихвин е завзет и е прекъсната единствената железопътна линия, по която се доставят товари за Ленинград до източния бряг на Ладожкото езеро. Това води до намаляване на и без това оскъдните дажби за жителите на града. Благодарение на упоритата съпротива на Червената армия обаче плановете на врага се объркват - Тихвин е върнат месец по-късно.

Ограниченото снабдяване по въздух и през Ладожкото езеро обаче не може да покрие нуждите на толкова голям мегаполис. Войниците на фронта получават 500 г хляб на ден, работниците - до 375 г, а останалите и децата само по 125 г. С настъпването на тежката зима 1941-1942 г. в Ленинград започва масов глад.

"Всичко беше изядено: и кожените колани, и подметките, в града не остана нито една котка или куче, да не говорим за гълъбите и гарваните. Нямаше електричество, гладни и изтощени хора ходеха до Нева да вземат вода, падайки и умирайки по пътя. Телата вече не се събираха, те просто се покриваха със сняг. Цели семейства умираха у дома, цели апартаменти", спомня си Евгений Альошин.

Някои не спират с животни и птици. Властите на НКВД регистрират над 1700 случая на канибализъм. Неофициалните са още повече. Труповете се крадат от моргата, гробищата или се вземат директно от улиците. Има и убийства на хора.

Ето справка на управлението на НКВД за Ленинградска област от 26 декември 1941 г.: "21 декември В.Ф. Воробьов, 18-годишен, безработен, убил с брадва баба си Максимова на 68 години. Трупът е нарязан на парчета, черният дроб и белите дробове, сварени и изядени. При обиска в апартамента са открити части от трупа. Воробьов свидетелства, че извършва убийството от глад. Експертизата признава Воробьов за вменяем".

През пролетта на 1942 г. Ленинград започва постепенно да се съвзема след преживения зимен кошмар: в неокупираните предградия са създадени кухни за снабдяване на гражданите със зеленчуци, подобрява се храненето, намалява смъртността и частично заработва общественият транспорт.

Важно и вдъхновяващо събитие е пристигането на партизански конвой от окупираните Новгородска и Псковска област. Партизаните изминават стотици километри по тила на германските армии, за да пробият фронтовата линия към Ленинград на 29 март. На жителите на града са доставени 223 каруци с 56 т брашно, зърно, месо, грах, мед и масло.

Червената армия не спира да прави опити за пробив към града още от първите дни на блокадата. И четирите основни офанзивни операции, проведени през 1941-1942 г., завършват с неуспех: няма достатъчно хора, ресурси, нито боен опит.

а 3-4 септември нападнахме от Черная речка към Келколово, без артилерийска поддръжка, - спомня си заместник-командирът на 939-ти полк Чипишев, който участва в Синяевската операция през 1942 г. - Снарядите, изпратени за дивизионните оръжия, не отговаряха на нашите 76-мм оръдия. Нямаше гранати. Картечниците на германските бункери останаха непотиснати и пехотата претърпя огромни загуби". 

Независимо от това, тези атаки все пак повлияват на противника: постоянният натиск на съветските войски силно изтощава германската група армии "Север", като я лишава от пространство за маневри.

Войници от Червената армия по време на 2-ра Синявинска операция през 1942 г.

След поражението на германските войски при Сталинград, инициативата във войната постепенно преминава към Червената армия. На 12 януари 1943 г. съветското командване пристъпва към осъществаване на офанзивна операция "Искра", която най-накрая завършва с успех. Съветските войски освобождават град Шлиселбург и разчистват южното крайбрежие на Ладожкото езеро, като възстановяват сухопътните комуникации на Ленинград.

"Мисля, че беше 19 януари 1943 година. Щях да си лягам, когато в единадесет часа чух, че по радиото сякаш се заговори", спомня си медицинската сестра Нинел Карпьонок: "Приближих се, гледам, да, говорят: 'Слушайте известието'. Заслушахме. И изведнъж казаха, че са свалили блокадата. Еха! Изскочихме от стаята. Живеехме в общ апартамент, четири стаи. И всичките изскочихме, крещяхме, плачехме. Всички бяха толкова щастливи: блокадата приключи!"

Година по-късно, по време на операция "Януарски гръм", съветските войски отблъскват врага на 100 км от Ленинград и окончателно премахват всяка заплаха за града. 27 януари е официално обявен за ден на свалянето на блокадата, който се отбелязва с 24 залпа от 324 оръдия. По различни оценки в 872-те дни на глад, студ, артилерийски обстрели и въздушни набези, загиват от 650 000 до 1,5 милиона ленинградчани.

Наравно с мъжете: ето как работят съветските жени-миньори!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"