Как СССР помага на Япония да пребори смъртоносен вирус

На кадрите от японската кинохроника от 1961 г. има дълги опашки пред пунктовете за ваксинация. Жени с развълнувани лица държат на ръце малки деца, а по-големите стоят край родителите си. Сътрудниците от медицинските пунктове записват всички ваксинирани. Препаратът не се инжектира, а се приема вътрешно: децата пият лекарството с лъжички. Сега няма да заболеят от полиомиелит – опасна болест, която поразява цялото сиво вещество на костния мозък и може да предизвика парализа на крайниците и дори смърт.

Ваксината срещу полиомиелит в Япония е дългоочаквана – от Съветския съюз внасят 13 млн. дози през лятото на 1961 година. Преди това възмутените майки, изплашени за съдбата на рожбите си, с месеци протестират на улиците и обсаждат министерството на здравеопазването – правителството не иска да купува ваксини от Москва. Но защо именно СССР се оказва в челните редици в борбата срещу детския паралич?

Международно бедствие

Полиомиелитът или детски гръбначномозъчен паралич, отдавна е познат на човечеството. Обикновено болестта поразява именно децата. "Родено в пълно здраве дете за една вечер става инвалид. Нима може да има по-страшна болест от тази?", цитира през юни 1961 г. в. "Акахата" една от разтревожените японски майки.

След Втората световна война поради ръста на градовете и плътността на населението полиомиелитът придобива заплашителни мащаби: огнищата са все по-чести и обхващат все повече хора. Не е изключение и СССР – ако през 1950 г. има регистрирани 2500 случая на болестта, през 1958 г. са вече над 22 000. Трябва да се направи нещо.

Две ваксини

През 1955 г. в СССР е създаден Институт по изучаване на полиомиелита. Оглавен е от учен с огромен опит – Михаил Чумаков (1909-1993), най-добрия вирусолог на Съветския съюз. Но ваксината срещу детски паралич не разработва той, а американски колега. По-точно двама американски учени – Джонас Солк и Албърт Сабин – създават две ваксини, които работят на различен принцип: Солк използва "убити" клетки от полиомиелит, а Сабин съвместно с колегата си Хилъри Копровски – жив вирус.

Американското правителство приема деактивирана ("убита") ваксина на Солк, именно тя първа е тествана и закупена по цял свят, включително в Япония. В СССР също изпробват метода на Солк, но остават недоволни. "Стана ясно, че за кампания по цялата страна ваксината на Солк не е подходяща. Тя се оказа скъпа, трябваше да се поставя не по-малко от два пъти и ефектът далеч не беше стопроцентов", спомня си ученият Петър Чумаков, син на Михаил.

"Генерал Чумаков" и антивирусният бонбон

Въпреки Студената война и политическото противопоставяне между САЩ и СССР, учените от двете страни винаги си сътрудничат: Михаил Чумаков посещава Америка, общува и с Джонас Солк, и Албърт Сабин. Последният предава на Чумаков нужните щамове за производството на "живата" ваксина – и, както си спомня Петър Чумаков, "всичко протича без формалности, родителите носят щама буквално 'в джоба'".

На базата на технологиите на Сабин в СССР правят "жива" ваксина, изпитанията се оказват успешни. Изиграва роля и удачно подбраната от Чумакови форма – решават да правят ваксината под формата на бонбони, не е нужно децата да се боцкат. Изпитанията "на поле" протичат отлично: през 1959 г. с помощта на "живата" ваксина и на масово ниво полиомиелитът в страната е победен. Сабин нарича Чумаков "Генерал Чумаков" в лична кореспонденция заради бързата и масова организация на кампанията срещу детския паралич.

Междувременно в Япония

Към края на 1950-те ситуацията с полиомиелита в Япония не е толкова остра, колкото в много други страни: ежегодно регистрират от 1500 до 3000 случая. Затова правителството обръща малко внимание на борбата с болестта – смята се, че ваксината на Солк, която се внася от САЩ и Канада (в скромни обеми), ще стигне за решението на проблема.

"Заедно с бездействието на правителството болшинството учени в Япония също отделят внимание на проблема с полиомиелита. Нашата дейност предизвиква осезаемо съпротивление, - разказва Масао Кубо, един от организаторите на кампанията по борба с детския паралич. - [Казваха ни:] 'Но това са някакви си 1000 или 2000 души. Струва ли си да вдигаме шум заради това?'". Много лекари, към които се обръщат родители, не диагностицират полиомиелита навреме, поради което децата умират или остават инвалиди.

Вълна от протести

През 1960 г. броят открити случаи на полиомиелит в Япония рязко се увеличава – до 5600, 80% от заболелите са деца. Ваксината на Солк не е достатъчна за провеждането на мащабна ваксинация, освен това ефективността ѝ предизвиква съмнения. Собствените японски разработки не са успешни. По цялата страна избухват протести: по това време "живата" ваксина на Сабин е изпробвана извън пределите на СССР и се доказва в ефективността ѝ.

Родителите на заболелите деца искаха да внесат от "живата" ваксина, но власите не бързаха да изпълняват тези искания. Чиновниците се съмняват дали тя ще е ефективна за японците, правителството не иска да си сътрудничи с "червените" (Япония в онзи период е верен съюзник на САЩ), а фармацевтичните компании са доволни от договорите със северноамериканските фирми.

Последната капка

През 1961 г. обаче се образува мощно общонационално движение, което обединява родители, много лекари и политически активисти. Всички изискват провеждането на масова ваксинация със съветската ваксина. Както отбелязва в статия за това движение изследователят Идзуми Нашидзава, постепенно хората преминават от мисълта "ваксина за моето дете" към "ваксина за всички деца в страната", което позволява да се обединят преди това разединените активисти и да се пристъпи към единен фронт.

"Молим по-бързо да предоставите 'живата' ваксина! Ежедневно децата са преследвани от невидим вирус. Нима самите вие нямате деца? Нима зад граница вече не са проведени съответните изследвания? Това да не е заради недоволството на фармацевтичните компании?", цитира "Акахата" исканията на родителите. Паралелно с протестите се провеждат и изследвания: ученият от Японската медицинска асоциация Масао Кубо през декември 1960 – януари 1961 г. посещава Москва, където се уверява в надеждността на провежданата в СССР ваксина на Сабин, а също и в по-ниската в сравнение с другите страни цена. Правителството има все по-малко поводи да се откаже от препарата.

Такива изцяло липсват, когато на 19 юни 1961 г. майките, които протестират в Токио, влизат в сградата на министерството на здравеопазването – полицаите не успяват да спрат жените, които в крайна сметка предявяват исканията си директно пред държавните служители. На 22 юни министерството се предава: обявено е, че СССР ще достави в Япония 13 млн. дози "жива" ваксина. При посредничеството на японската компания Iskra Industry доставките са организирани оперативно. "Възрастните вероятно помнят как тълпи от хиляди хора посрещаха в летище 'Ханеда' самолета на 'Аерофлот'", пише журналистът Михаил Ефимов, който над 10 години оглавява бюрото на Агенцията за политически новини в Япония.

Ваксината бързо дава резултати: до есента огнището на епидемията в Япония затихва, а още след няколко години и кампанията за ваксинация практически е приключена. За това следва да се благодари и на Албърт Сабин – изобретателя на ваксината, и на Михаил Чумаков, без чиито усилия тя не би успяла да постигне такава популярност по цял свят, и разбира се, на хилядите японски майки, лекари и активисти, които искат от правителството да загърби политиката заради бъдещето на децата.