На 1 март 1881 г. император Александър II най-накрая е убит в Санкт Петербург от членуващия в "Народная воля" Игнатий Гриневицки, който е ранен и умира неидентифициран в болница същия ден. По това време много важни членове на НВ са арестувани - а някои дори екзекутирани. През април 1881 г. петимата организатори на убийството на императора са обесени в Санкт Петербург. Между 1881-1884 г. за революционна дейност са репресирани над 10 000 души.
Владимир Ленин поема по революционните стъпки на по-големия си брат Александър Улянов, който е обесен през 1887 г. за участие в планирането и подготовката на убийството на Александър III. Интересно е обаче, че Александър Улянов нарича тайната си организация "Терористичната фракция на "Народная воля". Към 1887 г. "Народная воля" вече я няма. Но именно тази организация извършва убийството на руския император Александър II и затова вдъхновява Александър Улянов. Кои са членовете на "Народная воля"?
"Земя и свобода"
Парадоксално, но именно премахването на крепостничеството води до появата на революционни организации в Русия. Както е подробно описано тук, разпределението на земите след премахването на крепостничеството поставя огромно бреме върху плещите на бившите крепостни селяни (отново!) и мнозина с основание виждат това като намаляване правата на народа в полза на благородничеството.
През 1861 г. около 3000 души в над 12 руски града стават част от нелегалната революционна организация "Земя и свобода", която се стреми да подготви селски бунт, но се разпада след ареста на най-важните ѝ членове - Николай Чернишевски и Дмитрий Писарев.
Организацията се появява отново през 1876 г. с цел да разпредели цялата руска земеделска земя между селяните, като изобщо забрани съсловията, като дворянството, духовенството и селячеството. Тя има и други искания, които са напълно неприемливи за властите. "Земя и свобода" организират митинги на работници, които приключват с арести и изгнание за мнозина. Но някои от членовете се насочват към терористични тактики. През 1878 г. революционерката Вера Засулич застрелва губернатора на Санкт Петербург Фьодор Трепов. През 1878 и 1879 г. има още няколко убийства на държавни служители, включително агенти на тайната полиция и харковския генерал-губернатор княз Дмитрий Кропоткин.
"Тероризмът е ужасяващ, има само едно нещо, което е по-лошо от терора: и то е безропотното понасяне на насилието", казва революционерът Сергей Степняк-Кравчинский, който през август 1878 г. убива началника на тайната полиция Николай Мезенцов.
През 1879 г. най-радикалните членове на "Земя и свобода" създават "Свобода или смърт", напълно тайна група революционери, които смятат терора за най-добрия метод срещу царското правителство.
Смъртна присъда по време на пикник
"Народная воля" е създадена през 1879 г. на тайно събиране в Липецк - повечето членове принадлежат към "Свобода или смърт". "Срещи по пъновете и стволовете на паднали дървета в близките горички, където носехме няколко бутилки бира и закуски, увити във вестници само за вида, за да придадем на срещите си вид на обикновени пикници", пише един от основателите на НВ Николай Морозов.
На тази среща са прочетени и обсъдени уставът и програмата на бъдещата НВ. Част от програмата гласи: "Тъй като правителството в битката си срещу нас не само ни заточва, хвърля в затвора и убива, но и конфискува собствеността ни, ние считаме себе си в правото си да върнем услугата". На последното събиране Александър Михайлов, известен още като Дворник, тъй като познава пътищата за бягство през всички вътрешни дворове на Санкт Петербург, произнася смъртната присъда на император Александър II, като завършва с описание на "дълги върволици млади хора, изпратени в сибирската тундра заради любовта към родината, измършавелите лица на затворниците и неизвестните гробове на борците за свобода".
От този момент, пише Морозов, цялата дейност на хората от срещата в Липецк, се насочва към убийството на императора. "Всички силни страни, всички лични симпатии и антипатии и животът на всеки член [на Изпълнителния комитет] трябва да бъдат пожертвани за постигане на целите на Комитета", се казва в Устава на Изпълнителния комитет на "Народная воля". Според Устава членството в Изпълнителния комитет не може да бъде прекратено по друг начин, освен чрез смърт.
"Терорът е нещо страшно"
Какво кара членовете на НВ да си поставят такава ужасна цел? Царското правителство прилага сурови репресивни мерки срещу руския народ веднага след началото на селските бунтове от 1861-1863 г. - има над 2000 бунта, като повече от 700 от тях са потушени със сила. Същевременно правителството преследва и младите революционери и пропагандатори, наречени народници - "хора от народа", които ходят по руските села, за да агитират селяните. Народниците смятат за нужно да живеят сред селяните - те се опитват да учат занаяти, които са нужни в провинцията, стават лекари, санитари, чиновници, учители, ковачи, дърворезбари. Но правителството избира да се справи с тази мирна дейност по възможно най-жестокия начин.
През 1874 г. са арестувани над 8000 народници, 770 от тях са разпитани, а срещу 265 от тях са образувани криминални разследвания. Те продължават над три години и през цялото това време заподозрените, основно студенти, са държани при отвратителни условия. До началото на процеса много от тях умират, самоубиват се или полудяват. Финалният процес е проведен срещу 193 заподозрени. Присъдите са: тежък труд в изгнаничество от 3 до 10 години, административно изгнаничество и т.н. Отношението на правителството към тази либерална дейност разрушава хиляди животи, включително и на семействата на осъдените. Действията на "Народная воля" се предприемат "в отговор" на тези зверства. Само малката част от най-радикалните членове на НВ обаче организира терористичните актове, а "Народна воля" е иначе голяма тайна организация.
През 1881 г. има 500 "регистрирани" членове на НВ, но симпатизантите наброяват 10-20 пъти повече. Има близо 90 местни клетки, 100-120 клетки в работнически колективи, 30-40 клетки в университети, 20-30 в гимназии и дори 20-25 при военните. Във всеки важен град в Русия има клетка на НВ. Масата революционно настроени хора снабдява организацията с фанатици, които помагат в организирането на терористичните актове.
В преследване на императора
След 1879 г. всички действия на Изпълнителния комитет на НВ, в който има около 30 членове, са насочени към убийството на царя. През ноември 1879 г. са извършени три опита за взривяване на влака, с който царското семейство се прибира от Крим. Само една бомба бива детонирана, но тя взривява друг влак, в който пътува свитата на царя (за щастие, няма пострадали). През февруари 1880 г. 11 пазачи са убити от взривни вещества, поставени в Зимния дворец от Степан Халтурин. Императорът обаче остава невредим.
През лятото на 1880 г. има още два неуспешни опита (взривовете изобщо не се случват или не са подготвени навреме). Докато текат тези опити, други членове на НВ нападат държавни служители. През 1879 г. е убит харковският генерал-губернатор княз Дмитрий Кропоткин. Няколко служители на тайните служби за сигурност са убити или нападнати в различни части на Русия. Най-накрая - през 1881 г., терористите успяват да убият императора, въпреки че полицията е по петите им.
След убийството на Александър II тайната полиция впряга целия си ресурс срещу НВ, като арестува хиляди, включително основните членове на Изпълнителния комитет. През 1883 г. "Народная воля" е окончателно смазана от предателството на Сергей Дегаев, член на Изпълнителния комитет, който играе двойна игра и издава на властите свои познати членове на НВ. Действията на "Народная воля" и най-вече убийството на Александър II водят до насилие, което създава непреодолима пропаст между руското царско правителство и младото поколение студенти революционери.