Как младеж от руската провинция се представя в Париж за принц на несъществуващо царство

Иван Тревогин (1761-1790) има два безспорни таланта – невероятно въображение и авантюризъм. Тези дадености и съдбата довеждат момчето от Харков (тогава град в Руската империя, днес в състава на Украйна) до Петербург, а след това и до Париж. Впрочем почти винаги му се налага да се спасява с бягство – рано или късно авантюрите му биват разобличени.

От дете се научава да се измъква

Малко е известно за Иван Тревогин и историците основно се позовават на автобиографията, която великият съчинител представя на руската тайна полиция.

Вероятно влечението си към пътешествията и приключенията наследява от баща си, иконописец-гастрольор, който оставя жена си и трите си малолетни деца и пътува по селата да изографисва храмове, често в опиянено състояние. При едно такова и се удавя.

Майката на Иван, млада вдовица, не може да издържа тримата си синове и моли за помощ губернатора. Той изпраща момчетата в специален възпитателен дом към харковското училище. Трябва да отдадем дължимото на Иван – младежът се учи толкова добре, че докладват успехите му лично на губернатора. Преуспява във френския език, на който по това време говори и цялото руско дворянство, което по-нататък много му помага.

След училище Иван заминава да покорява Воронеж, като се стреми да си уреди служба в канцеларията на местния губернатор. След няколко неудачни опита местен богат търговец го взема за възпитател на децата си.

Първата голяма авантюра

Мечтите довеждат Иван до Санкт Петербург – в столицата си мечтаят да попаднат всички амбициозни млади хора от цялата страна.

Юношата започва работа като коректор в печатницата на Академията на науките и, по някои данни, получава разрешително да издава собствено списание. Информация за излизането на новото списание "Парнаски ведомости" се появява във в. "Санктпетербургски ведомости". В новините се твърди, че това ще е издание "за астрономия, химия, механика, музика, икономика и други науки, а в добавка ще се публикуват критически, любовни, забавни и красноречиви съчинения". В тази обява се предлага на всеки, който иска да получава списанието по абонамент, да предплати направо за цялата година.

Нито едно издание не остава до наши дни, редица историци дори се съмняват, че е било издавано. Но е известно, че Тревогин затъва в дългове и не получава никаква печалба, принуден е да бяга от Петербург. "Така Тревогин се оказва зад граница като бездомен бродяга", пише съветският литературен изследовател от XVIII в. Леонид Светлов.

Задгранични скитания

Тревогин попада на кораб от Петербург към Амстердам. Холандия му се струва бедна, а и безизвестният чужденец не е притрябвал на никого там. Опитва се да постъпи в Лайденския университет, но не го приемат. След скитания отново предприема хитрости. Тъй като владее прекрасно френски, се представя за френски матрос и си намира работа на холандски военен кораб.

По-късно разказва пред полицията, че на кораба е изпълнявал най-тежката работа и при опит да избяга са го хванали и осъдили на 20 удара с камшик. Успява да напусне и поема към Париж. Във Франция Тревогин се обръща към руското посолство и разказва сърцераздирателна история как е взет в турски плен и как иска да се върне в родината си. В очакване на развитие, те му дават храна, подслон и дрехи. Руският посланик в Париж княз Барятински докладва в Петербург, че юношата е жаден за знания и е посетил всички парижки музеи.

Тревогин се опасява, че в родината му ще го намерят онези, които е успял да измами, и ще се стигне до саморазправи. "Осъзнаването на обречеността и юношеската фантазия го тласкат към съмнителна авантюра", пише Светлов. Тревогин решава да си пробва късмета в Азия или Африка. "Като разбира случайно историята за някакъв злощастен индийски принц, той започва да се представя за нещастен голкондски принц, лишен от престола си заради враждебни интриги от роднини и завистници".

Тревогин убеждава всички, че е принц на (несъществуващото) Голкондско царство, дошъл в Париж да търси поддръжка. А, за да е още по-убедителна мистификацията, дори си поръчва емблема на принц Йоан от парижки бижутер.

И все пак всички идеи на Иван искат средства – веднъж той краде сребро, но е заловен от френската полиция и изпратен директно в тъмницата на Бастилията. Там Тревогин разработва подробно държавното устройство на своето несъществуващо царство, измисля си пари, гербове, титли, университети и много други детайли. Държавата трябва да има формата на просветен абсолютизъм (популярна идея на западноевропейските философи от онова време). Особено внимание отделя на проекта за "Храм на знанията" – автономна академия, където биха се трудили всички учени и хора на изкуството.

Измисля дори голкондски език и дава на него показания пред парижките тъмничари. От Бастилията го изпращат в Петербург, където попада в ръцете на тайната полиция.

От Париж в Сибир

Императрица Екатерина II решава да не наказва строго юношата и да му прости грешките на младостта – през 1783 г. Тревогин е пратен в "смирителен дом" за две години, тоест в затвор с тежък труд. А по-късно 24-годишният Иван е пратен в Сибир да служи като войник – а той се бои от армията дори в Харков!

Но Тревогин някак се харесва на местните власти и те ходатайстват за него. Искат от войник да бъде пратен като учител по френски в местното училище – видимо малко учени хора отиват в отдалечените губернии. По-късно Тревогин преподава в частен пансион и дава частни уроци – но обратно в столицата не успява да се върне. Докато е в изгнание местните власти докладват за него пред тайната полиция.

И все пак сибирското наказание за Тревогин в много отношения е освобождаващо - най-сетне той има време да напише и доразвие своите утопични идеи. Спира да преподава и се посвещава изцяло на записването на фантазиите си, като на практика се превръща в отшелник. Но скоро той се разболява тежко и почива едва на 29-годишна възраст.

Тайната полиция решава да се презастрахова и иска да отпечата и изпрати в Петербург записките със съчиненията на покойния. Гробът му е изравнен със земята, за да се предпазят от евентуално издигане на Тревогин в култ.

По-късно се появяват различни исторически разкази и една приключенска повест за некоронования принц на измислена държава – всички изследователи се възхищават от това, че авантюристът се стреми не към богатство и слава, а главно към знание.

Това не е единствената история, свързана с въображението на руснака. Разказваме ви още как английски крал награждава измислен руски генерал!