Как американското посолство в Москва изгаря през 1977 година?

Малкълм Тун, изборът на Джими Картър за ключовия пост на американския посланик в Съветския съюз, се забавлява на официална вечеря в резиденцията на румънския посланик в Москва, когато ужасяващо обаждане внезапно прекъсва хубавата вечер.

От другата страна на линията е младият политически офицер Джеймс Шумакер, който е в Москва от съвсем скоро. "Тук има пожар...", казва той на посланика.

Вечерята е прекъсната

26 август 1977 г. е, а Джеймс Шумакер е в Москва само от няколко седмици. В тази необичайно хладна, но ясна лятна вечер Шумакер си почива в апартамента си в Спасовата къща, руската резиденция на посланиците на САЩ.

Телефонът иззвънява и той вдига. Говори заместник-ръководителят на мисията Джак Матлок и звучи особено. Иска спешно да разговаря с посланика и инструктира Шумакер да го открие: "Моля, побързайте, Джим", казва Матлок.

Той открива Тун с помощта на Светлана Альохина - "нашата красива руса телефонна операторка". Американецът е на официална вечеря в резиденцията на румънския посланик.

"Какво става, Джим?", пита Тун.

"Не знам, господин посланик, но заместник-ръководителят на мисията трябва да говори с вас веднага."

В Спасовата къща иззвънява още един телефон. Обажда се Матлок, отново.

"Господин Матлок, посланикът е на другата линия. Какво да му кажа?", пита Шумакер.

"Матлок отговори с още по-силна възбуда в гласа: 'Джим, кажи му, че тук има пожар...', и в този момент връзката внезапно прекъсна", спомня си Шумакер.

"Загубих всичко"

Когато посланик Тун и подчиненият му Джеймс Шумакер пристигат в посолството на САЩ, което се намира на няколко пресечки от Спасовата къща, те заварват сградата обхваната от пламъци.

"Беше ми трудно да повярвам на гледката, която ме посрещна. По-голямата част от осмия етаж на посолството беше в пламъци", казва Шумакер, описвайки ситуацията.

Огънят бързо излиза извън контрол и се разраства в цялата сграда. Посланик Тун ръководи евакуацията, все още облечен - неудобно за обстоятелствата - с официален вечерен костюм.

Много от служителите на посолството помагат за евакуацията, някои от тях са в шок. Шумакер си спомня икономическия съветник Кен Скоуг, който се лута "нагоре и надолу пред посолството, мърморейки в нищото: 'загубих всичко', докато пламъците излизат от прозореца на офиса на осмия етаж".

"Нека изгори"

Скоро на мястото пристигат съветските пожарникари. Идват все повече пожарни коли и пожарникарите поставят стълби на горящата сграда.

Тъй като посолството на САЩ се счита за територия на САЩ, съветските пожарникари трябва да получат разрешение от посланика да влязат в сградата. Командирът на съветската пожарна се приближава до Тун и иска разрешение да се придвижи към тавана.

"Нека изгори", отговаря посланикът.

"Това се случи, защото Тун подозираше, че някои от 'професионалните пожарникари' всъщност работят за КГБ и защото в посолството имаше много секретно оборудване", обяснява Шумакер по-късно.

В крайна сметка съветските пожарникари - някои от които американските дипломати подозират, че работят за КГБ - получават достъп до горните етажи на посолството при условие, че ще бъдат ескортирани от военните служители на посолството.

Когато пожарникарите и военните се качват нагоре, те откриват, че някои от служителите не са напуснали сградата, въпреки че им е наредено да го направят.

"Началникът на центъра на ЦРУ Гус Хатауей [охраняваше] района си, облечен в дъждобран за лондонска мъгла и въоръжен с револвер .38 калибър. След като изслуша заповедта на посланика, Гус даде на Марк 'доста недипломатичен отговор'. [...] Посланик Тун не остана доволен, но нямаше какво да направи и Гус остана зад нас. Гус, подобно на Тун, беше ветеран от Втората световна война и познаваше своя дълг", пише Шумакер.

За щастие огънят не взимата жертви, въпреки че значително поврежда сградата. "Осмият етаж бе изгорял и всеки етаж от седми нагоре бе претърпял щети от дима и водата. Канцеларията беше непотребна за каквито и да било намерения и цели", разказва Шумакер за видяното сутринта след пожара.

Въпреки че сградата им претърпява щети, американските дипломати са убедени, че сред съветските пожарникарски екипи има агенти на КГБ. Те твърдят, че дегизираните агенти са преглеждали секретни файлове, настоявали са някои от сейфовете да бъдат отворени и са пипали оборудването на посолството.

Съветските пожарникари категорично отхвърлят обвиненията. Генерал Виктор Соколов, който по това време е заместник-началник на пожарната служба в министерството на вътрешните работи на СССР, заявява, че не разполага с чекисти - агенти на тайната полиция.

Американците обаче не вярват. Когато няколко месеца по-късно се запалва помещение на КГБ близо до посолството, те си сипват по питие и наблюдават огъня на част от песента "Диско инферно" на The Trammps.

Гори, бейби, гори

Изгори я до основи

Диско инферно

Изгори я до основи

"Тук е истински ад": Какво пишат германските войници за битката за Сталинград?