Всеки е чувал поне веднъж за японските летци-самоубийци, наричани "камикадзе", които са таранили американските военни кораби със самолетите си. Малцина обаче знаят, че те не са били единствените пилоти по време на Втората световна война, които съзнателно са участвали в самоубийствени мисии. В Третия райх създават подобно подразделение от фанатици и то е действало срещу съветските воски.
"Ескадрилата на Леонид"
"Тук доброволно се съгласявам да бъда зачислен към групата на смъртниците като пилот на управлявана бомба. Напълно съзнавам, че участието в подобна дейност ще доведе до гибелта ми" - така е записано в молбата приемане в 5-а ескадрила на 200-а бомбардировъчна ескадра на "Луфтвафе", чиято задача е била с цената на живота на германски летци да бъде спряно настъплението на войските на съюзниците. Докато войната продължава, в нея се записват над 70 доброволци.
Германски федерални архиви
Любопитен факт е, че идеята за създаването на подразделение от летци-смъртници се ражда първо в Германия, а не в Япония. Още през февруари 1944 г. тя е лансирана от диверсант № 1 на Третия райх Ото Скорцени и офицера от "Луфтвафе" Хайо Херман. Тя среща подкрепата на рйхсфюрер от СС Хенрих Химлер и прославената в Германия Хана Райч, която е била летец изпитател. Именно тя убеждава Хитлер да разпореди да се даде начало на проекта "Зелбстопфер" (на немски "Самопожертвование").
Неофициално 5-а ескадрила се е наричала "Ескадрилата на Леонид" в чест на спартанския цар, който според легендата твърдо се сражава с шест хиляди гръцки воини и загива в неравен бой срещу 200 000 перси във Фермопилската битка през 480 година преди новата ера. От германските пилоти се е очаквало същото героично самопожертвование.
В търсенето на най-смъртоносното оръжие
Свободни източници
Първо е трябвало да се реши какъв самолет ще се използва за поразяване на вражеска техника, кораби и инфраструктурни обекти. Хана Райч настоява за целта експерименталните изтребители Messerschmitt Ме-328 да бъдат преработени на самолети-смъртници, но те не се представят добре при изпитанията.
Проваля се и идеята да бъде използват самолета-снаряд Fiziler Fi 103R Reichenberg, разработен на базата на крилатата ракета "Фау-1". Той е имал неудовлетворителни летателни характеристики: труден за управление и постоянно се е накланял настрани.
Не всички в "Луфтвафе" споделят идеята на Хана Райч за фанатична саможертва. Командващият 200-а бомбардировъчна ескадра, в която влиза ескадрилата на "леонидовците", Вернер Баумбах се обявява против напразната загуба на самолети и човешки животи.
Tomás Del Coro (CC BY-SA 2.0)
Той предлага да се приложи проектът "Отмъстител", известен също като "Тате и син". Към безпилотния бомбардировач Ju-88, пълен с взривно вещество, е закрепен лек изтребител, чийто пилот управлява цялата система. Когато стига близо до целта, той освобождава пикиращия срещу противника бомбардировач и се връща в базата.
Бавният "Отмъстител" става лесна плячка за изтребителите на съюзниците и се използва ограничено на Западния и на Източния фронт. В 5-а ескадрила не получава широко приложение.
В сражения
Imperial War Museums
Заради непрекъснатите спорове между командващите на "Луфтвафе", неспособността им да постигнат съгласие да изберат най-ефективния самолет-оръжие за своите пилоти-смъртници, "Ескадрилата на Леонид" така и не става някаква страшна сила.
Пилотите ѝ започват да изпълняват самоубийствените си мисии едва в края на войната, когато Червената армия мече приближава Берлин. Освен това те използват всички самолети, останали все още на тяхно разположение. Основно това са Messerschmitt Bf-109 и Focke Wulf Fw-190, натъпкани с бомби и с полупразни резервоари с бензин само в едната посока.
Цели на германските "камикадзета" стават мостовете, които съветски войски построяват през Одер. Нацистката пропаганда твърди, че 35 пилоти-смъртници успяват да унищожат 17 моста и понтона. Истината е, че разрушават само железопътния мост Кюстрин.
Свободни източници
"Ескадрилата на Леонид" предизвиква лек смут сред настъпващите части на Червената армия и не е в състояние да направи нещо повече. Когато на 21 април съветските войски приближават град Йютербог, където е била разположена базата на смъртниците, полетите им са прекратени, персоналът е евакуиран, а самото подразделение фактически спира да съществува.