Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Структурата на ОГАС в илюстрация на В. М. Глушков
Свободни източнициСъветският интернет в проект се нарича Общодържавна автоматизирана система за отчет и обработка на информация или просто ОГАС, но всъщност идеята е далеч от форумите, чатовете, мемовете и безплатните стриймове. ОГАС трябва да отговаря за планирането на цялата съветска икономика: от количеството товари на рафтовете до броя работници в цеховете.
Работи по следния начин: мрежа от взаимосвързани компютърни центрове трябва да събира и анализира данните в реално време и по цялата страна, като предлага най-оптималните решения. Всички съветски хора трябва да са включени към нея. При това се изключват хартиените пари – всичко трябва да премине на електронни плащания.
През 1970 г. компютрите на Държавния план вече изчисляват 180 параметъра, а през 198 г. – 30 000. Но напредналата идея не намира приложение в живота – не стигат "желязото" и финансирането. При Съветите военният и космическият отрасъл винаги са били приоритетни.
Работата е там, че за Съветския съюз полетът до Луната никога не е приоритет, а просто промеждутъчна "спирка". Най-важната мисия е полетът към Червената планета, с който Сергей Корольов, главният космически конструктор на СССР, се заема през 1960 година.
Помислено е за всичко – свръхтежката ракета за извеждане в орбита на Марс; автономна станция със затворен цикъл на потребление/производство на ресурси; космическа оранжерия и т.н. "Запецват" при "лунната гонка", когато виждат, че американците могат да изпреварят Съветите на Луната, а приоритетите за това време се сменят. След загубата отново се връщат към идеята за експедиция до Марс – полетът за петима души е планиран за 1985 година. Но със смъртта на Корольов през 1966 г. марсианската експедиция започва да буксува и скоро съвсем затихва.
Строежът на тази административна сграда трябва да стане един от най-мащабните за цялата история на СССР. От Двореца на съветите със стометрова статуя на Ленин на покрива искат да направят символ на новата страна – и най-високата постройка в света: цели 415 метра! И, ако проектът беше реализиран, то днес можеше да видим такава картина:
Графика на 3D Max по проект от 1930-те години
Свободни източнициТой е трябвало да се появи на мястото на взривения през 1931 г. храм "Христос Спасител", под него успяват дори да положат фундамент. Но Втората световна война променя плановете. След войната не успяват да "реанимират" проекта, а вместо това правят на фундамента най-големия в страната открит басейн "Москва". През 1990-те го закриват и отново построяват храм – точно копие на взривения.
Концепцията за "глобална ракета" се опира на аналогичния проект на САЩ, но там бързо го признават за безперспективен, докато в СССР съвсем сериозно започват разработката на страшното оръжие. Идеята на ГР-1 е да изведе ракета с ядрена бойна глава в орбита и при нужда да удари цел директно от космоса. Тази ракета няма ограничения по обсег и посока, което значи, че всеки обект на планетата може да бъде достъпен за удар.
"При наличие на глобална ракета средствата за предупреждаване изцяло губят смисъл. Глобалните ракети не могат да бъдат намерени навреме, за да се предприемат някакви мерки", твърди Никита Хрушчов. През 1965 г. на Червения площад изкарват един вид "летателен екземпляр" (всъщност това е макет), който наплашва Запада. Но по-далеч от това така и не стигат: ракетата има много технически проблеми и проектът в крайна сметка е прекратен, а космическото оръжие попада под забраната на Генералната асамблея на ООН.
В Съветския съюз не са свикнали да се спират дори пред природата. Този откачен проект от 1970-те години се разработва над две десетилетия с участието на 160 научни и производствени организации. Съветската власт търси начин да направи от традиционно засушените региони аграрен рай. И както си мислят тогава, го намират.
За целта трябва да пренесат част от теченията на някои сибирски реки в сухите области – Казахстан и Средна Азия. Например водите на Иртиш трябва да бъдат насочени в обратна посока с помощта на помпени станции, хидровъзли и язовири.
Има и още един, далеч по "кръвожаден" проект под името "Тайга" – той предполага създаването на нови корита на уралските реки с помощта на 250 ядрени взрива. Успяват да реализират само три, след което признават, че щетите от подобна намеса за екологията и населението са прекалено големи. Към този извод стигат и в случая със смяната на посоките на течението на реките, здравият разум надделява.
Въпреки че Паметникът на III Комунистически интернационал (или Кулата на Татлин) никога не е издигнат, той става визитна картичка на конструктивизма по цял свят.
Владимир Татлин проектира кулата като символ на революцията от 1917 година. При това 400-метровата конструкция трябва да се върти: кубът прави един оборот около собствената си ос за година, конусът за месец, цилиндърът за денонощие, а полусферата – за час. Кулата така и не се появява в Ленинград (дн. Санкт Петербург), защото към края на 1920-те съветското ръководство се настройва срещу авангардистите и престава да ги привлича за знаковите проекти.
Още един на вид немислим космически проект се ражда през 1980-те години. Съветският инженер Владимир Сиромятников, разработил системата за стиковка на космическите кораби, се замисля над това може ли корабът да лети не с гориво, а със слънчева енергия – с помощта на огромни космически огледала ("слънчеви платна"). Оттук се ражда и друга идея – ако насочиш това огледало към Земята, то то ще отрази слънчевата светлина и ще подсигури постоянен ден. Смята се, че така може да се увеличи производителността на труда.
На практика дори успяват да проведат експеримента (действително след разпада на СССР). През 1993 г. корабът "Прогрес" успешно разгръща отражател до станция "Мир", който създава на земята ярко петно с диаметър от 8 км – то се движи над Европа от Южна Франция към Западна Русия със скорост от 8 км/с. Макар в онази сутрин да има голяма облачност, някои забелязват проблясъка светлина.
По-късно следва още един експеримент, но той се проваля. Един то сегментите на огледалото се закача за антената на станция "Мир". В резултат се отказват от проекта.
Торсионните полета са хипотетично физично поле, породено от който и да било въртящ се предмет. През 1980-те години СССР вярва в теорията на торсионните полета също толкова силно, колкото в това, че съвсем скоро ще има своя собствена база на Луната. Разгърната е цяла програма с участието на академици, КГБ и министерството на отбраната, където изучават свойствата на торсионните полета, тъй като, както твърди съветският учен Анатолий Акимов, това ще даде на човечеството уникални възможности: торсионен двигател, торсионен източник на енергия, материали с нови физични свойства или помощ за геолозите да видят земята отвътре – като на рентген (което би улеснило търсенето на полезни изкопаеми).
Утопичната теория е спонсорирана от държавата, но не дава никакви резултати – както и не се появява научно потвърждение за всички тези "възможности". През юли 1991 г., на заседание на Комитета по наука и технологии, програмата за изследвания е призната за лъженаучна и е прекратена.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
