Чандарската плоча
Огромната каменна плоча, намерена в село в Южен Урал през 1999 година, се оказа подробна 3D-карта на уралския район, която може да бъде направена само с помощта на заснемане от космоса, както е показала експертизата. На картата са отбелязани канали и диги (което съвпада с действителния релеф на местността) и има надписи на неизвестен език.
"Отначало мислехме, че камъкът е на около 3000 години.
Музей на археологията и етнографията (Уфа)
Постепенно тази възраст нарастваше, докато не идентифицирахме раковините, запечатани в плочата за обозначаването на някои обекти", казва професор Александър Чувиров, който е намерил плочата. Възрастта на раковините е 50 милиона години. В крайна сметка радиовъглеродният анализ не внася никаква яснота и въпросът за възрастта остава неизяснен, но тя, така или иначе, е твърде голяма, за да обясни как е направена плочата.
А откриването ѝ става случайно. Чувиров изучава градския архив на град Уфа, в който при бележките за XVIII в. той среща изброяване на плочи (първоначално 200 на брой), покрити със странни знаци, близо до село Чандар. Те пораждат интерес у него и той продължава да търси информация в местните архиви. За плочите отново се споменава през 1924 година.
Тогава шест плочи влизат в "Списъка на паметниците на природата, културата и историята на Башкирската република". Чувиров събира експедиция и започва да ги търси в Урал с хеликоптер, защото според него те са били огромни. Само че не намира нищо. Помага му случайността. Местен жител се приближава до професора и му казва, че в двора си на прага има странна плоча. Размерът ѝ се оказва само 148 на 106 см.
Последвалият анализ показва, че основата на плочата е невероятно чист минерал доломит, без примеси от кварц (пясък), какъвто не се среща в природата. Плочата е пратена в МГУ за по-нататъшни изследвания, но за нея така и не са получени никакви нови сведения.
Нефритените пръстени на Байкал
През лятото на 2017 г. край пролива между езерото Байкал и остров Олхон археолози намират останки на мъж и жена. Те се държали за ръце, а в очната кухина на мъжа имало бял нефритен пръстен. Още три пръстена имало на гърдите му, а на коленете на скелета имало кожена торба с метални инструменти с неизвестно предназначение. До жената бил поставен 13-сантиметров нефритен нож.
Дмитрий Кичигин/Иркутски национален изследователски технически университет
Според направената експертиза тези хора са живели в Бронзовата ера, преди 4800-4300. И досега учените си блъскат главата и не могат да разберат какво е било предназначението на тези пръстени. Абсолютно същите пръстени са били намирани на територията на Китай и Япония, а най-древните от тях са на възраст 8000 години. Първоначално световната научна общественост им приписва значение на ритуални предмети. Нещо повече, има хипотеза, че тъкмо заради тях е настъпил водоразделът между расите: европеидните си избрали златото за свой символ, а монголоидите - цветните камъни и преди всичко нефрита. Сибирските учени излизат с още една версия: нефритените пръстени са пари и само малцина майстори в Източен Сибир са можели да ги правят.
Загадка номер две: по какъв начин древните хора са съумявали да направят толкова фина резба и каква технология са използвали? Учените и досега нямат отговори на тези въпроси.
Истринските брадви
Още една странна находка е открита през 2019 година, когато край Москва, в Истринския район, археолози откриват некропол, датиран на 4500 години. Почти по същото време е построена Хеопсовата пирамида. В могилата са били погребани представители на фатяновската култура. Това са били първите скотовъди и земеделци на територията на Руската равнина. По традиция, когато са погребвали мъже, до тях са слагали бойни брадви. Именно тези брадви привличат вниманието на учените заради необичайния си вид.
Институт по археология на РАН
В сравнение с редица "примитивни" предмети от могилата, като копия на стрели, ножове и обикновени брадви, бойното оръжие изглежда от по-късното хилядолетие. Освен това то не е направено на ръка. Брадвите са шлифовани и приличат на съвременните, отлети от метал. Това се вижда по линиите на съединяване на формите за отливане.
Институт по археология на РАН
Рязанският диск
В Историческия музей на Москва има експонат без описание. Нарекли са го "нагръдна катарама" от Рязан (на 200 км от Москва), и нищо повече: равните кръгове по цялата повърхност на железния диск остават без приемливо обяснение. Знае се само, че той е създаден през IV век.
Дискът често е сравняван заради външната прилика с Антикитирския механизъм, намерен в началото на XX в. на гръцкото крайбрежие. Този механизъм е бил използван за предсказване на положението на небесните тела и затъмненията.