Александър Васин, дизайнер от Москва, държи една от най-необичайните и странни колекции в света. Това са емблеми от стари съветски хладилници. Той прави виртуален музей, където за всяка може да се научи по малко повече.
На въпроса защо именно хладилници, той отговаря: "Хладилникът е сакрална вещ за всяко съветско семейство. Създава се семейство и първото, което се купува, не е легло, а хладилник. Или стои в някакво общежитие, където всеки има малко рафтче. Във всеки случай това е своеобразен храм. Но това, с което ще го запомним, е надписът отвън: "ЗИЛ", "Минск", "Днепр" и т.н.", твърди Васин.
Започва да събира емблеми през 2010 г. – кара колело с жена си из вилно селище, където често по бунищата се срещат изхвърлени и излезли от строя хладилници. "Веднъж не успяхме да подминем и отвинтихме емблемата".
Колекцията си попълват от локални сметища, изоставени къщи или от "Авито" – онлайн платформа за търговия на дребно. Оказва се, че Съветският съюз е произвел безброй хладилници. Често те малко се отличават външно, затова пък всеки си има свое име.
Имена нямат само създателите им. "Както се смята: в Съветския съюз няма секс, няма свобода или рок енд рол, но също няма и дизайн. По-точно, той е безименен. Не знаем имената на онези, които са измислили тези лога, макар да са тиражирани с милиони и да са станали част от всяко семейство".
Към никоя друга битова техника няма такава "любов". Хладилникът е точка на притежание в съветската култура, на него закрепят с магнити сметките за комуналните услуги, новогодишни картички, телеграми – приятни или не особено. "Но и това не е всичко. Когато започнахме да ги събираме, разбрахме, че логата – тяхната графика, техническото изпълнение – те много точно реагират на измененията в епохата", твърди Васин.
Например отначало има красиви, големи и брутални метални емблеми – като при хладилниците "ЗИС"; всичко се римува със сталинистката архитектура и търсенето на брутализъм.
След това емблемите стават пластмасови – това се случва в епохата на борбата с архитектурните излишества, обявена от Хрушчов.
"А след това изобщо стават унили пластмасови правоъгълници, а това, от една страна, вече е преход в модернистката парадигма на дизайна, а от друга – упадък в съветската и графическа култура", твърди той.
При това такава тенденция се наблюдава не само в Съветския съюз. През 2013 г. Васин се запознава с още един колекционер на емблеми на хладилници - Richard Protzman от Холандия. Те успяват да направят съвместна изложба в Москва, но така и си остават едва ли не единствените колекционери на своите обекти.
"С всяка емблема е свързана някаква история. Най-необичаен за мен е 'Кавказ'. Един от хладилниците намерихме полуразрушен на средата на изоставено вертолетно летище край с. Бунково до Москва. Стоманената емблема беше единственият детайл, който не беше пострадал от времето".
Аналогичен хладилник Васин намира на брега на р. Ока в един от дворовете на с. Зиброво. Но стопаните отказват да му разрешат "музейната експедиция".
"С приятели решихме да се доберем до него с отвертки, а стопаните ни изгониха. Забавно е, с оглед на това, че борбата за Кавказ (руски регион) винаги за Русия е била съпроводена с трудности и опасности", казва той с ирония.
Между другото, любопитен факт. Ако хладилникът се казва "Кавказ", то по всяка вероятност в самия Кавказ такива няма, там са продавали от Хабаровския край. А хладилник "Север" може да се окаже на Юг, някъде в Краснодарския край.
Васин свързва забавния феномен с общото устройство на съветската планова икономика: "За да може огромната транспортна система да функционира добре, трябвало постоянно да я държат активна. В Съветския съюз хората постоянно пренасят нещо някъде. Например винаги една четвърт от всички затворници са конвоирани през цялото време, те са били на път постоянно. Може би същата история е и с индустрията - пускат я на едно място, за да транспортират всичко до другия край на страната".
Васин има около 100 уникални емблеми – това практически са всички модели, съществували в СССР. "Сега пазим колекцията в кутия от обувки вкъщи. Може да се стори на някого, че търсенето на емблеми по сметищата е мръсотия и е нехигиенично. А някои като погледат емблемите, сякаш са залети от носталгия. Аз очевидно съм във втората категория.