Възходът и падението на величествения московски стадион "Олимпийски"

Летните олимпийски игри през 1980 г. в СССР са уникални: те са първите игри, проведени в Източна Европа и в социалистическа държава. Ръководството на СССР се ангажира с основната подготовка: построени са 78 обекта. Един от тях е спортният комплекс "Олимпийски", разположен близо до проспекта на Мира в североизточната част на Москва.

Сградата е построена на мястото на открития стадион "Буревестник". Само че теренът на малката арена не е достатъчно голям за олимпийски комплекс, така че съседният квартал от стари и тук и там дървени къщи е разрушен, заедно с химическо-металургичния завод.

Проектът е разработен от група архитекти, ръководени от Михаил Посохин и Борис Тхор, който е известен с това, че е проектирал бизнес центъра Москва-Сити много години по-късно. Строежът започва през 1977 г. и е завършен през лятото на 1980 година. През 1982 г. Посохин и Тхор са наградени с наградата "Ленин" (10 000 рубли, а 1 рубла тогава се равнява на $0,708) за "Олимпийски".

Комплексът се състои от две части: покрит стадион и покрит плувен басейн. Стадионът включва мултифункционална арена с 35 000 места на трибуната, фитнес зала, зали за тренировки за отборни спортове и дори ледена пързалка. Конструкцията е наистина много добре обмислена: мембранният покрив се държи от периферни колони с височина 40 метра, така че не се нуждае от друга опора вътре в кръга. Освен това арената може да бъде разделяна на две части със специална звукопоглъщаща преградна стена. При необходимост тя може да се постави само за два часа.

Плувният басейн се намира във втората част на комплекса. Разполага с много съоръжения, включително тренировъчен басейн, демонстрационен басейн (който можеше да побере над 8000 зрители), басейни за скокове от височина (5000 зрители), сауна и фитнес зала.

Сградата е завършена преди началото на Олимпийските игри. По онова време това е най-големият покрит стадион в Европа. Церемониите по откриване и закриване на игрите се провеждат на стадион "Лужники", но "Олимпийски" приема всички състезания по баскетбол, бокс, плуване и скокове във вода от височина.

През 1982 г. "Олимпийски" става важен център за изяви. През 1983 г. там изнася концерт първият чуждестранен музикант - французинът Дидие Маруани със своята група "Париж-Франция-Транзи" и изненадва публиката с  лазерно шоу. През 1987 г. Били Джоел се представя с три концерта, които ще се запомнят с  хвърляните ботуши по публиката. Главният инженер на стадиона си спомня: "Нашата публика не хареса тази шега, затова ботушите полетяха обратно към сцената. Той дори се затича и се скри зад роял".

А концертът на "Пинк Флойд" през 1989 г. привлича цели 40 000 души.

След разпадането на СССР хората се сблъскват с финансови проблеми и спират да посещават събития на "Олимпийски". Администрацията е изправена пред необходимостта да намери алтернативни начини за получаване на доходи, затова се отворят търговски обект на стадиона. Така се появява първият център за намалени стоки в Москва, наречен "Новият колизеум". Той заема част от стадиона на няколко етажа и се състои от огромен брой магазини, салони за красота и кафенета. Някои други помещения се дават под наем като офиси, магазини или складове.

През 1992 г. "Олимпийски" става мястото за провеждане на известен панаир на книгите. Посетителите трябва да платят такса вход от 15 рубли (тогава около $0,20). Щандовете са разположени във фоайето и на няколко етажа. Повечето продавачи са възрастни московчани. Панаирът на книгите става известен като средище, където можеш да си купиш всяка рядка книга, която искаш: просто трябва да си достатъчно търпелив, за да я потърсиш. В началото на 2000-те продавачите предлагат не само книги, но и различни училищни помагала, дрехи, играчки, CD и DVD.

През март 2019 г. "Олимпийски" е затворен за реконструкция, тъй като е преценено, че комплексът е остарял. През 2020 г. започва разрушаването му. Мембранният покрив на стадиона е съборен чрез контролирано взривяване, което впечатлява много местни жители в квартала.

Междувременно сградата с басейни е напълно разрушена.

Вместо обикновен покрив над стадиона се предвижда нисък стъклен купол, който няма да се вижда от земята. Проектирало се е да има фитнес клуб, център по бягане, кина, малка планетарна и концертна зала за 10 000 зрители. Стадионът е трябвало да бъде свързан с новата сграда на басейна чрез 8-образна пътека за джогинг с дължина 1 километър. Вътре в сградата на басейна е планиран аквапарк, център за гмуркане, както и съоръжения за тенис и скуош. Заложеният краен срок на строителството е бил 2023 година.

Според официалния план фасадата на стадиона е трябвало да бъде запазена, така че зданието да е разпознаваемо. В края на ноември 2020-а обаче в социалните мрежи се появяват снимки, на които се вижда, че на практика една трета от фасада е премахната. Преди това сградата на плувния басейн е разрушена напълно, макар да било обещано, че ще се запазят и двата басейна. Премахването на фасадите става второто отклонение от плана. На 25 декември разрушаването е приключено и то слага край на 40-годишно наследство.

Събрахме за вас 10 факта за единствената олимпиада, проведена от СССР!