Легендите на руската дипломация: Андрей Громико (1909-1989)

История
ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА
Андрей Громико си създава репутация на един от най-впечатляващите руски дипломати. Той е министър на въшните работи на СССР близо три деседилетия (1957-1985). Громико е висок цели 1.85 см и е свидетел на историческия ХХ в., като служи на петима различни съветски лидери (от Йосиф Сталин до Михаил Горбачов).

Громико се изкачва по стълбицата на кариерата като холивудска звезда с огромна филмография. Той започва като посланик на СССР в САЩ (1943-46), като същевременно държи и поста на посланик на СССР в Куба. Кариерата му във "висшата" политика направо се изстрелва с подготовката на изключително важни преговори – Техеранската конференция, Ялтенската конференция и Потсдамската конференция – и приключва на най-високо ниво – когато Громико е на няколко топ ръководни позиции едновременно (той е външен министър, председател на Президиума на Върховния съвет на СССР и заместник-председател на Съвета на министрите на СССР).

Стилът му на преговаряне е категоричен и директен. Громико оглавява съветската делегация на конференцията за създаването на ООН през 1944 година. Тогава той е постоянен представител на СССР в организацията и също така оглавява съветските делегации на 22 съвета на Общото събрание на ООН. Громико налага вето в Съвета за сигурност на ООН над 20 пъти. Неговият отказ да прави каквито и да било отстъпки му носи прякора "Господин Нe".

За него обаче няма нищо невъзможно! През 1963 г. Громико иска подписването на Договора за забрана на изпитания на ядрено оръжие в атмосферата, космоса и под вода. Той лишава САЩ от възможността да тества и да импоривизира с ядреното си оръжие, докато СССР печели още време да изравни резултата по брой бойни глави. Това е времето на надпреварата във въоръжаването, Карибската криза и опитите за избягване на ядрена война. Дипломацията помага за мирното разрешаване на кризата.

Прочетет как руски матроси създават островна държава в Балтийско море!