Как жителите на обсадения Ленинград го покриват с камуфлаж през Втората световна война

Обсадата на Ленинград (днешен Санкт Петербург) продължава 872 дни – от 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 година. Германските войски непрекъснато бомбардират града, затова на местните жители им се налага бързо да го покрият с камуфлаж. На първо място, вражеската авиация използва всички забележителности като ориентир за стрелба. А на второ, необходимо е да се направи всичко възможно, за да бъдат спасени историческите паметници и знаковите сгради на Ленинград.

Скритите шпилове и куполи

Сградата на Адмиралтейството и няколко катедрали имат златни шпилове и куполи, които блестят дори в най-мрачните дни, така че се налага те да бъдат прикрити. Николай Баранов, който е главен архитект на Ленинград по онова време, си спомня в книгата си "Силуети на блокадата": "Някои умници побързаха да предложат кулите, куполите и шпиловете да бъдат премахнати". Тази идея е отхвърлена незабавно.

Често златното покритие е положено по стара технология: към конструкцията със специално лепило са прикрепени много тънки листове позлата. За да не отразяват светлината, те са опаковани с плат. Работата по покриването им започва от шпила на Адмиралтейството. Покривалото е ушито за една нощ и тежи около половин тон. Пилот на балон с горещ въздух връзва въже на върха на шпила, а след това шестима души се изкачват, за да го увият в плата. Една от тях е Олга Фирсова, която всъщност е професионален музикант, по-късно си спомня: "Камуфлажът на шпила наподобяваше клоширана пола, но с един шев. Трябваше да зашием краищата и да ги овържем, за да не ги отнесе вятърът". Същото се прави и с Морския събор "Св. Николай" в Кронщат.

Исакиевската и Петропавловската катедрали по-късно са позлатени чрез галванопластика. Химиците осъзнават, че обикновеното им пребоядисване би било подходящо решение за камуфлаж: боята може да се отмие, без да бъдат нанесени щети. Но има друг проблем: Баранов изтъква, че върхът на шила на Петропавловската катедрала се извива и достига отклонение от 1,5 м. На младши лейтенант Михаил Бобров - първия алпинист, изкачил се до мястото, му се налага да стигне до върха (с помощта на въже) по стара стълба, за която никой не е сигурен, че ще го издържи. Алпинистите обаче успяват да изпълнят важната задача и златото престава да служи като ориентир за врага.

Камуфлажните мрежи

Много обекти в града са скрити под специални камуфлажни мрежи с оцветени парчета плат. В изработката на мрежите се включват сценични художници, чиито умения в изработката на театрални декори са изключително полезни. Те използват специални бои и карат вражеските пилоти да виждат паркове и полета вместо стратегически сгради. Художниците правят и сезонни промени. Те добавят повече жълти и червени окраски през есента и обръщат вниманието на обема и текстурата на снега през зимата.

Но мрежите не просто са изрисувани: създателите им им придават измерение, за да подобрят естествения им вид. Балерината от Кировския театър (днешния Мариински театър) Олга Йордан по-късно си спомня: "В декорационната зала на улица 'Писарев' удряхме ликото, връзвахме го на вързопи и го пришивахме към мрежите. Знаехме, че трябва да го правим в името на защитата на града". Често към мрежите се привързват и естествени растения и отрязани клони.

Бившата сграда на института "Смолни", където се помещава администрацията на Ленинград, е пример за камуфлаж с мрежа. Тя е преплетена с околната зеленина. Архитектът Александър Гегело си спомня: "Беше опъната камуфлажна мрежа, която имитираше корони на дървета. Мрежите бяха прикрепени към покрива под ъгъл, за да скрият П-образната форма на сградата". Скрит е и издайническият завой на р. Нева: като продължение на Съветския проспект (от 1944 г. Суворовски) е изобразена фалшива река.

Покритите паметници

Михаил Бобров пише в своята книга със спомени: "Паметниците бяха покрити с огромни кутии, пълни с чували с пясък". Тези чували са вързани с дъски. Така се прикриват по-големите паметници, като Бронзовия конник (Петър Велики на кон) и статуята на Ленин близо до Финландската гара. 

Някои по-малки скулптури са преместени и заровени, за да бъдат укрити. Така например групите от паметници на Аничковия мост на име "Укротителите на коне" са заровени наблизо в градината на Пионерския дворец. След войната те са намерени по малките могили над тях. Скулптурите от уникалната колекция в Лятната градина са заровени край пиедесталите.

Някои паметници обаче така и не са укрити. Михаил Бобров пише: "Само паметниците на великите руски военни командири останаха непокрити: на Суворов, Кутузов и Барклай де Толи, които вдъхновяваха героизма на защитниците на града".

Фалшивите сгради

Инфраструктурата и промишлените предприятия на Ленинград също трябва да бъдат маскирани. Например Николай Баранов отбелязва, че хиподрумът е перфектна мишена, тъй като огромната му елипса се вижда лесно отвисоко. Всъщност сградата вече е удряна от бомба, преди да бъде покрита с камуфлаж. Според плана работниците премахват трибуната и изпълват откритото пространство с модели на къщи. Дължината и ширината на моделите са в реален мащаб, но височината е няколко пъти по-малка. Архитектът си спомня: "Това решение за размерите създаде характерния ефект на светлини и сенки, който имитираше кладенци и шарки на улици и пасажи". Покривите на заводите също са покрити с подобни модели.

Речните мостове, Московската и Витебската жп гари са украсени като руини. Гарите са дублирани: техни модели са издигнати на известно разстояние от оригиналните сгради. Направен е и фалшив петролен терминал на име "Ручьи" (Потоци), който дори разполага с цистерни с петрол. Тези модели са обект на усилени бомбардировки, но са поправяни след всяко нападение.

Кулата на главната водоснабдителна станция е от стратегическо значение, така че тя е покрита с хоризонтални козирки. Новата сянка вече не прилича на водна кула, така че вражеската авиация не може да я открие. ВЕЦ-ът близо до р. Фонтанка обаче няма такъв късмет: налага се четирите му високи комина да бъдат разрушени, за да бъде прикрита централата.

Вражеските бомби нанасят сериозни щети на Ленинград по време на обсадата, но камуфлажът помага градът да бъде спасен от катастрофална разруха.

Разберете още и как руснаците карат Кремъл "да изчезне" по време на Втората световна война!