Точни данни за това колко голяма е била кутията с бижута на семейство Романови няма. Знае се само каква е съдбата на част от скъпоценностите, които попадат в ръцете на болшевиките след революцията от 1917 година. И това изобщо не става веднага. В нормално царско време съкровищата са се пазели в диамантената стая на Зимния дворец в Санкт Петербург, но през Първата световна война коронните ценности на Романови са изпратени в Оръжейната палата на Кремъл за съхранение. Те остават там до 1922 г., затрупани от сандъци, докато не ги откриват болшевиките.
На младата страна са ѝ необходими пари, затова е решено украшенията да бъдат продадени в чужбина, а в Русия остават само най-ценните и те вече са музейни експонати. Сред тези скъпоценности могат да се видят изящни брошки от времената на Екатерина II, невероятно рядък "портретен" диамант и една-единствена диадема на Романови.
1. Брошка и обеци на Елисавета Петровна "Фонтан"
Елисавета Петровна (1709-1761), дъщеря на Петър I, просто е обожавала брошките и си е поръчвала напълно различни видове и стилове. Това украшение във формата на фонтан от сапфири с капки от диаманти се нарича егрет. То се носи на шапката или като фиба за коси. Комплектът егрет включва и масивни обеци "фонтани". Особено ефектно изглеждат "фонтаните" при движение.
2. Брошки "Голям букет" и "Малък букет"
А тези украшения Елисавета Петровна е носила на официалната си рокля. По това време в бижутерийното изкуство под скъпоценните камъни са слагали разноцветни пластинки от фолио, за да придадат необходимия оттенък. И тук хрумването на придворния майстор Жереми Позие се вижда възможно най-добре! Бразилски диаманти и колумбийски изумруди оформят скъпоценните цветчета на ирис, нарцис и незабравка. В центъра на "Големият букет" може да се види рядък люляков диамант 15,5 карата.
По-малкият по размер "Малък букет" е от диамантени цветя и листенца от злато и тъмно зелен емайл.
3. Диамантена катарама-аграф
Аграф е катарама във формата на брошка и е била популярно украшение през XVII век. Елисавета Петровна е носила тази огромна диамантена катарама във формата на панделка на хермелиновата си мантия. Размерите са впечатляващи: дължина 25 см, широчина 11 см. Аграфът е украсен с 805 диаманта в различни форми и различно фасетиране. Това украшение са носили на практика всички нейни потомци.
4. Висулка на Екатерина II "Рубинът на Цезар"
Този голям пурпурен камък се нарича рубелит. Всъщност това е рядък тъмнорозов турмалин, който дълго време е бил определян като рубин (експертизата е направена още по съветско време). Камъкът е подарен на Екатерина Велика (1729-1796) през 1777 г. от шведския крал Густав III в чест на 15-годишнината от нейното управление. Той ѝ разказва легендата, че Клеопатра го е дала на Цезар. По-късно става известно, че камъкът е попаднал в Европа от Бирма през XVI век, но така или иначе той се смята за най-големия рубин в Европа. Екатерина не е искала да го разваля с фасетиране и придворните бижутери просто го полират и украсяват с емайлови листа. Висулката е просто великолепна.
5. Диамантена панделка-склаваж и обеци-канделабри на Екатерина II
Склаваж е украшение, което са носели на широка дантелена или бархетна лента като огърлица. Тази панделка е направена за Екатерина II по последната мода в онези години. Тя е украсена с разпръснати диаманти и шпинели - редки минерали с червени и розови нюанси. Те са в комплект с масивни обеци-жирандоли, както са се наричали обеците във формата на канделабри.
Камъните на това бижу изглеждат много ярки благодарение на същата техника с фолио. Всъщност естественият им цвят е много по-мек. На обратната страна на панделката се вижда гравировка от бижутера: Pfisterer 10 април 1764 година, а обеците са с дата 27 май същата година. Последният собственик на този комплект е императрица Мария Фьодоровна (1847-1928), съпруга на Александър III. Бижутата са намерени в нейните покои в Аничковия дворец в Санкт Петербург, самата императрица успява да напусне Русия след революцията.
6. Венчалната диадема на Романови
Смайваща с красотата си, диадемата на императрица Мария Фьодоровна (1759-1828), съпруга на Павел I, е направена в началото на XIX век във формата на кокошник с огромни розови диаманти. По онова време диадемите-кокошници са били невероятно популярни и то не само в Русия, но и извън пределите ѝ.
Диадемата е украсена от 175 големи индийски диаманта и над 1200 малки с кръгли фасети. Това украшение е било по традиция част от сватбения тоалет на царските невести. И това е единствената оригинална диадема на Романови, която е останала в Русия, а експертите твърдят, че розовият диамант е безценен.
7. Обеци-череши
Тези диамантени обеци, направени за Екатерина II, заедно с диадемата на Мария Фьодоровна, са били част от сватбения тоалет на момичетата от императорското семейство. "Обеците така ми тежаха на ушите, че насред банкета аз ги свалих и ги сложих да висят на чашата с вода пред мен, което бе забавно за императора", спомня си Мария Павловна (1890-1958) за сватбения си ден.
8. Брошка с изумруд "Зелената кралица"
Изумрудът, наречен "Зелена кралица" и с размер 136 карата, се счита за един от най-ценните експонати на Диамантения фонд. Според експерти той е открит през XVI век в Колумбия и е поставен сред малки и големи диаманти с различни форми в средата на XIX век. Собственик на това бижу е великата княгиня Александра Йосифовна (1830-1911), съпруга на великия княз Константин Николаевич (по-малкия брат на император Александър II).
9. Брошка с цейлонски сапфир
Императрицата Мария Александровна (1824-1880), съпруга на Александър II, е имала възхитителни украшения. Едно от тях се пази в Русия. Това е брошка с уникален овален цейлонски сапфир 260,37 карата, около който са пръснати диаманти. Александър II купува този камък на изложба в Лондон и го подарява на съпругата си, а по-късно бижутери го вграждат в брошката.
10. Гривна с портретен диамант
Диамантеният фонд пази невероятна златна гривна от XIX век с много рядък индийски диамант, който е най-големият известен. Такива диаманти се наричат портретни, тъй като под тях обикновено се поставят цветни миниатюри - в случая това е портрет на император Александър I (1777-1825).