Пленените шведи са изпратени в Москва при великия княз Симеон Горди и с откритото у тях сребро победителите украсяват новгородската църква "Св. Св. Борис и Глеб". Така безславно приключва започналият през 1348 г. поход в руските земи на шведския крал Магнус Ейриксон, пише "Российская газета".
Благодарение на новгородските летописи, писмата на папата и шведската "Хроника на Ерик" учените успяват да реконструират събитията от XIV век.
"По това време с голяма известност се сдобива голямата религиозна деятелка в средновековна Швеция - Биргита, канонизирана след смъртта си. В своите съчинения, пропити с религиозен фанатизъм, Биргита дава наставления на Магнус и го призовава да поведе "справедлива" война за разпространение на християнската вяра сред езичниците и директно настоява за организиране на поход", пише докторът на историческите науки Игор Шасколский.
След като мобилизира опълчението от Швеция и Норвегия, а също и германци и датчани под командването на граф Хенрих Холщински, шведският крал отива в устието на Нева и изпраща гончии до Новгород с предложение да се организира религиозен диспут: "Чия вяра ще бъде по-добра". Всяка от страните е помолена да изпрати "на съвета" свои "философи". Загубилият в спора трябва да приеме вярата на противника и да признае неговата власт. Новгородксият архиепископ Василий, след консултация с посадника (наместника на княза) и други знатни хора от града, отговаря: "Ако искате да знаете коя вяра е по-добра: вашата или нашата, идете при патриарха - ние приехме вярата от гърците".
Тогава кръстоносците тръгват с кораби към остров Орешек. Крепостта, построена през 1323 г. от княз Юрий Данилович, е опасана от дървена кръгла стена с една каменна кула - "костром". Шведите, водени от крал Магнус, започват обсада. Друга част от войските са ангажирани с грабежи и опустошаване на територии по двата бряга на Нева.
Обсадата продължава шест седмици, на 6 август 1348 г. Орешек капитулира. Според новгородския летописец кралят постига предаването на крепостта с "ласкателство", тоест чрез измама. Според "Хрониката на Ерик" шведските войници съветват краля да убие пленените руснаци, а германците го съветват да ги остави живи: "Ще ни донесат много злато и сребро". Тогава кралят им заповядва да си обръснат брадите, да станат католици и ги изпраща извън града. Новгородският военачалник Аврам, боляринът Кузма Твердиславич и осем знантни граждани стават пленници на краля и са отведени в Швеция. В крепостта Орешек е разположен гарнизон от 800 войници.
Докато царят воюва на остров Орешек, новгородската армия, водена от посадник Онисифор Лукич, унищожава шведския отряд в Ижорската земя. В бой на Жабецко поле са убити около 500 шведски войници, екзекутирани са руснаците и карелците, които са приели католицизма и са преминали на служба при шведите. Скоро в няколко полеви битки рицарите са разбити, техният "воевода Людка" е убит и руските войски обсаждат крепостта.
Очевидно шведите нямат достатъчно запаси от храна и гладуват. Новгородците обаче губят псковския отряд - воините от Псков отиват на война с Ливонския орден. Тогава обсаждащите решават да щурмуват: през нощта на 3 срещу 4 март те палят дървената стена и когато изгаря, нахлуват в крепостта. Рицарите се опитват да се отбраняват в каменната кула, но са убити. Победата е дадена с малко кръв – в битката загиват само деветима новгородци.
След като научава за загубата на крепостта, цар Магнус организира нова кампания и иска градовете от Ханзейския съюз да спрат търговията с Новгород, но епидемията от чума слага точка на военните му планове. Новгородската република преминава в настъпление, руските отряди разграбват норвежката провинция Халогаланд и околностите на Виборг. През 1351 г. е подписан мирен договор и страните си разменят затворници.