Как синът на освободени американски роби открива богатство и слава в Руската империя

"Американският негър, който спечели и изгуби състояния, умря беден и в дългове", така на 8 юли 1928 г. The New York Times съобщава за смъртта на Фредерик Томас в турски затвор за длъжници. Син на освободени американски роби, Томас е важна фигура в руската емигрантска общност в Константинопол.

"Американският негър, Фредерик Томас... бе джаз султанът в новата [турска] република... Той основа 'Максим'. Това кабаре скоро се превърна във водещо място в градския нощен живот. Tой умело разчиташе на руския гений относно кухня, декорация и развлечения", пише в статията. "... Той почина вчера, оставяйки руска съпруга и две деца. Говори се, че е бил моряк, който е оставил кораба си на руско пристанище в предреволюционните времена, макар че никой не знае как се е препитавал в Русия."

Днес ние много добре знаем как Фредерик Брус Томас (1872-1928) си изкарва прехраната в имперска Русия, благодарение на професора от Йейлския университет Владимир Александров, автор на "Черният руснак".

"Животът на г-н Томас в Русия е възходяща спирала на успехи, слава и богатства, тъй като той става един от най-иновативните, влиятелни и мощни театрални импресарии в Москва, която тогава е вторият по значение град в Русия", пише проф. Александров в имейл интервю за Russia Beyond.

Пристигане в Русия

Томас е роден през 1872 г. в Мисисипи в семейство на освободени роби. Той напуска Юга и заминава за Чикаго, а след това за Ню Йорк и накрая за Европа. В края на 1890-те, след много пътуване и учене на френски, той става главен сервитьор и камериер и работи за руски благородник в Монте Карло.

Това запалва интереса на Томас към Земята на царете и той пристига в Русия през 1899 година. През първите години работи в ресторанти и хотели из цялата страна. Накрая се установява в Москва и става известен като Фьодор Фьодорович Томас.

Той е очарователен и харизматичен мъж, екзотичен за московската общественост. Томас скоро се запознава с много аристократи и големи бизнесмени, а е много популярен и сред жените. Няма доказателства, че цветът на кожата му някога е бил проблем в Русия. Фактът, че той постига изключителен финансов и социален успех, което е нещо невъзможно за чернокож мъж в САЩ по това време, показва, че това наистина е така.

От 1903 г. работи като главен сервитьор в хотел в популярното кабаре "Аквариум", а до 1908 г. работи и в "Яр", популярен клуб, посещаван от руския елит и известни фигури, като Распутин, харизматичния луд монах с огромен контрол над императорското семейство в Санкт Петербург.

Когато "Яр" отваря отново през декември 1909 г. след реконструкция, Томас вече е ключова фигура там. Въпреки че няма данни да се запознава с Распутин, това най-вероятно се случва.

Красивият и елегантен Томас, който се идентифицира като римокатолик, изглежда, има слабост към германките. През есента на 1901 г. той се жени за Хедуиг Хан, протестантка от Прусия, и от любовта им се раждат три деца.

Когато тя умира от пневмония през януари 1910 г., грижите за децата се поемат от балтийска бавачка германка от Рига, 28-годишната Валентина Хофман. Томас се жени за нея в началото на 1913 г. и двойката се мести в разкошен апартамент на ул. "Малая Бронная" №32 , близо до Патриаршеските езера.

Шикозен живот

През ноември 1911 г. "Аквариум" е отворен отново с нови собственици, сред които и Томас; вече не е просто наемен персонал. С неговите добри управленчески способности, "Аквариум" оставя единствения си друг конкурент, градина "Ермитаж", далеч зад гърба си.

До лятото на 1912 г. Томас е вече много богат. "Аквариум" за един сезон изкарва печалба от 150 000 рубли - (2 рубли се равняват на около $1; или около 1,6 млн. евро днес), и сега Томас e сред най-големите театрални предприемачи в Руската империя.

През есента на 1912 г. Томас пътува до други руски градове в търсене на представления за летния сезон на 1913 година. Той обаче изненадва всички, когато взема неуспешния клуб Chanticleer, който след това преименува на "Максим" и който отваря на 8 ноември 1912 г. (намира се на ул. "Болшая Дмитровка" №7).

Забавленията започват в 23:00 и продължават чак до сутринта. Подобно на другите кабарета, пикантните зрелища и сексуалните закачки винаги са основна атракция.

Има обаче сериозен проблем, който заплашва плановете на Томас за "Максим". Наблизо има три руски православни храма, а Църквата има рестрикции за театрите и кабаретата. Независимо от това непримиримият Томас показва колко умело се ориентира и получава необходимото разрешение.

"Максим" постига огромен успех сред московския елит и богатството и славата на Томас растат. През януари 1914 г. Томас и неговите партньори стартират Първата руска театрална акционерна компания, която има 650 000 рубли пазарен капитал (над 8 млн. евро днес). Целта е да се отворят нови театри в Москва и в други градове на империята.

Първата световна война обаче осуетява тези планове - цялата енергия и ресурси се насочват към фронта. И все пак клубовете на Томас продължават да бъдат много популярни и му докарват голямо състояние.

След това, през 1915 г., с голям патриотичен плам, Томас решава да вземе руско гражданство. Едно е сигурно, той възнамерява да остане в Русия още много години. Вярва в бъдещето на страната, което може да се види от инвестициите му в недвижими имоти. През февруари 1917 г. купува шест съседни сгради в центъра на Москва, които имат 38 жилища под наем. Купува и вила до Одеса.

Бягство от революцията

Междувременно Русия се разпада, както и животът на Томас. Идването на болшевиките през ноември 1917 г. въвежда радикално нов социален и политически строй. През първата половина на 1918 г. болшевиките национализират цялата частна собственост, унищожавайки всичко, което Томас е създал. С чувство за загуба и унижение, Томас хваща жена си в леглото с болшевишки комисар.

За да бъдем честни, Томас си има любовница германка, с която има и други деца. Но много опасната връзка на съпругата му почти слага край на живота му. Тя кара своя любовник болшевик да убие Томас, който, разбира се, е класов враг. Но мъжът, чиято самоличност все още не е известна, не успява да натисне спусъка.

Тайната полиция следи Томас внимателно, а през август 1918 г. той най-накрая успява да напусне Москва с влак, като тръгва към вилата си извън Одеса, която по това време е окупирана от германската армия. Там го чакат любовницата и децата му.

След девет месеца във вилата в Одеса Томас напуска Русия с кораб с любовницата и децата си за нов живот в Константинопол (сега Истанбул). Тази нова глава от живота му изглежда обещаващо, но завършва трагично.

Томас отново забогатява в Турция, като отваря друг "Максим", който, разбира се, сервира руска храна и има руска декорация, а и обслужва както местните жители, така и руската емигрантска общност. Времената за Томас обаче са тежки, отива в затвора за дългове и умира в Константинопол през 1928 година.

В некролога му The New York Times презрително описва Томас като "екстравагантен и безразсъден". Руските емигранти обаче го помнят с добро. За съжаление, след и по време на комунистическия режим Москва Томас е забравен и паметта за него почти в изтрита, докато в началото на XXI в. проф. Александров не изследва живота му, като възражда тази необикновена глава в общата руско-американска история.

Огнен щурм: как новгородците си връщат крепостта Орешек от шведските кръстоносци?