1 от 5 червени звезди
Със сигурност председателят Мао (1893-1976), който основава Народна република Китай през 1949 г., е един от великите приятели на СССР. По време на гражданската война в Китай СССР с готовност подкрепя комунистическите сили на Мао, а самият Председател посещава Москва през 1949 г., като отсяда в къщата на Йосиф Сталин и подписва споразумение за дружба и взаимопомощ.
По-късно обаче Мао е силно разочарован от СССР – след като Никита Хрушчов отрича култа към личността на Сталин и обявява, че Москва ще съществува мирно със западните капиталисти, те вече не са приятели на непримиримия Председател. От края на 1950-те та чак до смъртта на Мао СССР е смятан за един от враговете на Китай, също толкова заклет, колкото и САЩ – двете сили дори влизат в сблъсък.
3 от 5 червени звезди
Преди да стане богоподобен владетел на КНДР (сериозно, след смъртта му през 1998 г., той е обявен за вечен лидер, така че технически той все още е на власт), Ким старши се противопоставя на японците – които окупират Корея през 1910-1945 г. – като партизански боец. Този път го води до СССР. В началото на 1940-те той се бие с японците в редиците на Червената армия. Доста съветско, нали?
Нещо повече – той толкова харесва военния си начин на живот, че Съветите в общи линии са принудени насила да го вкарат в политиката, тъй като виждат в негово лице добър вариант за министър на отбраната. "Искам да командвам полк, след това дивизия… защо ми е това (политиката)? Не знам нищо за нея и не искам да се занимавам с нея", оплаква се той. Но по-късно драстично сменя мнението си.
Когато Корея е освободена (и незабавно разделена на съветска и американска сфера на влияние), Ким Ир Сен завзема властта стъпка по стъпка, като изтласква останалите лидери, включително съветските. По време на управлението му, макар че Пхенян се радва на икономическа и военна помощ от СССР, Ким поддържа тясно сътрудничество и с Китай и постепенно подменя марксизмо-ленинизма с националистичната идеология "Чучхе”. Заради това му даваме само три от пет звезди. Извинявай, Ким.
3 от 5 звезди
От 1920-те Хо Ши Мин (1890-1969) е заклет социалист, който проповядва марксизма и като виетнамски емигрант посещава СССР през 1923 г., когато се среща с Лев Троцки. По-късно той основава Виетнамската комунистическа партия (която все още управлява страната) и оглавява антиколониалното движение.
Хо Ши Мин така и няма време да посети Москва отново: битките с французите, а след това и с проамерикански настроения в Южен Виетнам му отнемат твърде много време. Но съветските му другари помагат на правителството на Хо Ши Мин, като го смятат за основния съюзник на СССР в Индокитай. Съветските учени дори помагат за балсамирането на Хо и го полагат в мавзолей, като този на Ленин в Ханой след смъртта му – чест, запазена за малцина, както сме убедени, че знаете.
4 от 5 звезди
Най-популярният арабски лидер на своето време, символът на арабската борба за независимост, египтянинът Гамал Абдал Насер (1918-1970) не е комунист: нещо повече, той е против Комунистическата партия в Египет и забранява дейностите ѝ. Това обаче не му пречи да стане най-добрият приятел на СССР в Близкия изток: във войните между арабските държави и Израел Москва подкрепя арабите и осигурява на Насер финансовата помощ, от която има нужда.
"Западните сили правеха всичко възможно да накарат Египет да навлезе в тяхната зона на влияние, но ние силно се противопоставихме на подобна политика", казва Насер в разговор с Хрушчов през 1958 година. "А СССР се отнася искрено към арабите, което виждаме на базата на нашия опит в приятелските отношения".
Върхът на романса на Насер с Москва е достигнат през 1964 г.: когато посещава Москва, Никита Хрушчов настоява да му бъде присъдено най-високото отличие на СССР – титлата "Герой на Съветския съюз". Насер, изглежда, е доста доволен от тази чест. Това приятелство обаче не трае дълго: скоро след смъртта му през 1970 г. Египет сменя политическия курс и става проамерикански.
5 от 5 звезди
Помните ли онзи графит с бащината, но страстна целувка между Брежнев и Хонекер на Берлинската стена? Е, другарят Брежнев със сигурност е целувал много световни лидери, но Хонекер (1912-1994), който оглавява Източна Германия през 1971-1989, е специален случай: едва ли има по-лоялен просъветски лидер в цяла Източна Европа.
Заклет комунист, Хонекер прекарва осем години зад решетките по време на режима на Хитлер. След това, след разделянето на Германия, той гради страхотна кариера в управляващата Германска единна социалистическа партия, като замества Валтер Улбрихт на лидерското място. До падането на Берлинската стена Хонекер управлява ГДР с железен юмрук – и благословията на Москва. Едва с идването на Михаил Горбачов този съюз се разпада.
И разбира се, Хонекер също е "Герой на Съветския съюз"!
5 от 5 звезди
Ако другарят ти е готов заради теб да започне Трета световна война, която най-вероятно би довела самия него и цялата му страна до ядрен холокост, смятаме, че това си е една доста здрава връзка (и пълна лудост). Това иска да направи Фидел Кастро (1926-2016) в името на комунизма: по време на Кубинската ракетна криза през 1962 г. той в общи линии умолява Хрушчов да не отстъпва на американците и да ескалира кризата още повече, отказвайки да премахне съветските ракети от Куба, които американците смятат за директна заплаха.
Хрушчов не е доволен от този подход и казва с раздразнение пред сътрудниците си: "Не мога да повярвам какво прави Кастро… Вчера ни писа с предложение да започне ядрена война… Да не си е загубил ума? Или може би няма ум?".
За щастие трагедията е избегната. Кастро (който така и не чува думите на Хрушчов) остава верен съюзник на СССР в Латинска Америка: кубински доброволци участват във войните в Третия свят на страната на просъветските сили (гражданската война в Ангола е най-яркият пример – Кастро изпраща да се бият там над 50 000 кубинци), а Фидел посещава СССР многократно (дори няма нужда да споменаваме, че и той е провъзгласен за "Герой на Съветския съюз"). Ел Команданте обаче надживява повечето си съветски другари (Хрушчов, Брежнев, Андропов), както и самия СССР: той се разпада през 1991 г., а Кастро умира 25 години по-късно.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си