След като вземат властта в Русия през 1917 г., болшевиките не възнамеряват да спрат дотук. Техните планове са много по-амбициозни от построяването на социализма само в една страна - комунизмът трябва да възтържествува по целия свят.
Съгласно марксистката идеология революцията, започнала в една държава, неизбежно се пренася и в други, което в крайна сметка води до повсеместно установяване на политическото господство на пролетариата. "Социалистическата революция в Европа трябва да настъпи и ще настъпи", пише Ленин през януари 1918 г.: "Всички наши надежди за окончателната победа на социализма са основани на тази увереност и на тази научна прогноза".
Болшевиките активно подкрепят революционните движения зад граница и доколкото е възможно, им оказват всякаква помощ, включително посредством Коминтерна, международната организация, която обединява комунистическите партии на различни страни.
Съветско-полската война (1919-1921) се превръща за Москва в прекрасен шанс да съветизира Европа. "Пред трупа на бяла Полша лежи пътят към световен пожар. На щиковете си ще донесем щастито на трудещото се човечество! На Запад!", гласи заповедта на командващия Западния фронт Михаил Тухачевски.
Неочакваното тежко поражение на Червената армия край Варшава през август 1920 г. слага край както на победата във войната, така и на идеята за износ на революцията в европейските страни по военен път. Същевременно червените революционни сили по света претърпяват крах, а възникналите в Германия, Унгария, Румъния, Словакия и Иран "съветски републики" се оказват крехки и неиздръжливи. Освен това Москва скоро осъзнава, че няма да успее без дипломатически и търговски връзки със страните от Запада.
Към средата на 1920-те години идеите за световна революция, военна агресия в капиталистическите страни и открита поддръжка на революционните движения там изчезват от реториката на съветското ръководство. По въпроса за разпространението на комунизма по света започва да се действа по-скришно и внимателно.