Защо Николай II абдикира от руския трон?

История
ГЕОРГИ МАНАЕВ
Кой и какво кара последния император да се откаже от трона и защо тази абдикация поставя края на руската монархия?

На 2 март 1917 г., сред хаоса на Руската революция, последният руски император Николай II абдикира от руския престол - в полза на брат си, великия княз Михаил Александрович. На следващия ден великият княз отказва императорската корона. Това слага край на властта на династията Романови и те я предават на Временното правителство.

Какво предхожда абдикацията?

В края на 1916 г. ситуацията за Руската империя и за нейната царска власт не е добра. Бедност, високи данъци и най-вече - Първата световна война, която Русия губи от Германия. На 23 февруари Николай II пристига в щабквартирата си в Могильов от Царское село, където се намира семейството му.

Междувременно в Санкт Петербург започват големи бунтове. На 24 февруари стачкуват 200 000 работници, докато най-бедните разграбват магазини и нападат полицията. Николай II научава за това на 25 февруари и нарежда на полицията и армията да потушат всички безредици едновременно, но не е възможно.

Докато Николай подписва заповед за разпускане на Държавната Дума, Михаил Родзянко, председателят на Думата, пише на императора:

"В столицата е анархия. Правителството е парализирано. Транспортът на храни и горива е в пълен хаос. Общото недоволство расте. По улиците летят произволни куршуми. Части от военните формирования стрелят едни по други. Незабавно трябва да се възложи на доверено лице да сформира ново правителство. Не трябва да се бавим. Сега всяко колебание е смъртоносно", но Николай II лекомислено подминава предупрежденията на Родзянко: "Дори няма да отговоря на тези глупости", казва императорът.

Какво прави Николай II в дните преди абдикацията?

Николай II разпуска Държавната дума с надеждата да успокои протестите, но безрезултатно. На 27 февруари все повече и повече армейски полкове в Санкт Петербург започват да преминават на страната на бунтовниците. Офицерите, които са начело на въстаналите войски, са убити. Бунтовниците освобождават осъдените от петербургските затвори, изграят сградата на петербургския съд и убиват полицаи.

По това време много от съветниците и съратниците на Николай, включително брат му, великият княз Михаил Александрович, го карат да пусне манифест или изявление, което да успокои ситуацията. Близкият кръг на императора мисли, че ако той лично обещае да сформира демократично правителство, революцията ще спре. Но Николай се колебае и вместо това решава да се върне при семейството си в Царское село.

Императорът нарежда на един от генералите си в Санкт Петербург, Николай Иванов, да потуши бунтовете. Дотогава обаче железниците вече се контролират от бунтовнически войски, така че генерал Иванов не успява да свика лоялните войски под командването си и няколко дни по-късно се връща в щаба.

Кой "измисля" абдикацията?

На 28 февруари 1917 г. Николай II напуска щабквартирата си в Могильов и тръгва към Царское село. По пътя той получава съобщения от Санкт Петербург - научава, че верните нему войски са победени, Министерският съвет се саморазпуска и е установен революционен управляващ орган: Петроградски съвет на работническите и войнишките депутати. Вече е очевидно, че ако царят стигне до Царское село, може да бъде пленен от бунтовниците. Така че влакът му обръща и вечерта на 1 март Николай пристига в Псков.

Там императорът научава, че Москва също е превзета от бунтовниците и получава телеграма от началника на щаба - командващия армията генерал Михаил Алексеев. В съобщението си той моли императора да издаде манифест, който да успокои настроенията. Вечерта на 1 март Николай II провежда тежък разговор с генерал Николай Рузски, главнокомандващ Северния фронт на руската армия. Рузски настоява императорът да предаде властта на някакъв вид временно правителство, но Николай възразява, като казва, че не разбира статута на конституционен монарх.

Докато Николай се колебае, Михаил Родзянко, който застава начело на Временния комитет на Държавната дума (временна институция), пише на царя от Санкт Петербург: "Омразата [на хората] към династията [Романови] достигна крайни предели". Родзянко мисли, че е време Николай да абдикира в полза на сина си. "Превратът може да бъде доброволен и напълно безболезнен за всички; няма да има кръвопролития, нито излишни жертви", смело уверява Родзянко Рузски в своя телеграма. Той обаче едва ли предполага какво се задава.

Как се случва абдикацията?

Докато въпросът за абдикацията се обсъжда, семейството на Николай все още е в Царское село - резиденция, заобиколена от разбунтували се войници, но защитена от верни полкове. Несъмнено съдбата на семейството много притеснява Николай - кой знае, може би дори повече от съдбата на Русия.

На 2 март началникът на щаба Михаил Алексеев телеграфира на четирима генерали, начело на различни фронтове на руската армия, с молба да изпратят своето съгласие за царската абдикация в щаба. Всеки генерал, получил телеграмата, дава своето съгласие. Дори великият княз Николай Николаевич, първи братовчед на Николай II, пише: "Като лоялен поданик, аз вярвам в дълга си... да коленича и да моля суверена да свали короната, за да спаси Русия и династията". "Всички ме предадоха. Дори Николаша (Николай Николаевич)", казва Николай II, след като прочита отговорите от генералите.

Отначало Николай абдикира в полза на сина си, а великият княз Михаил Александрович трябва да бъде регент. Но в същия ден Николай променя абдикацията си единствено в полза на Михаил Александрович. Той се страхува, че ако синът му наследи трона, ще бъдат разделени. Така абдикира за себе си и за сина си. Актът за абдикацията е изпратен в централата в Могильов от Псков в 23:40 на 2 март 1917 година. В него пише: "Ние посочваме нашия брат да води държавните дела в пълноценен и неприкосновен съюз с народните представители в законодателните органи според принципи, които ще бъдат установени от тях..."

Едно от двете оригинални копия е предадено на Василий Шулгин и Александър Гучков, представителите на наскоро сформираното Временно правителство, което пристига в Псков. "В един часа през нощта напуснах Псков с тягостно усещане за преживяното. Наоколо всичко е предателство и малодушие, и измама!", пише в дневника си бившият император.

Какво се случва малко след абдикацията?

Николай планира след абдикацията да заведе семейството си във Великобритания, а по-късно да се върне и да живее в Крим, където да отгледа децата си. Очевидно той или се заблуждава за ситуацията, или има допълнителна информация, или някои обнадеждаващи обещания от Европа.

Той тръгва от Псков към Могильов, където разбира, че брат му - великият княз Михаил Александрович, се е отказал престола. На 3 март следобед в Санкт Петербург, след консултация с бъдещи членове на Временното правителство, включително Александър Керенски, той решава да подпише Акт за неприемане на престола. Великият княз Михаил просто се притеснява за живота си, а министрите го убеждават, че приемането на трона няма да промени ситуацията.

На 4 март 1917 г. властта в Русия е поета от Временното правителство. Според Акта за неприемане на престола династията Романови може да бъде възстановена само след образуване на Конституционно събрание, което да одобри възстановяването на монархията. Но както вече знаем, това никога не се случва.

На 8 март, когато Николай тръгва от Могильов за Царское село, императрица Александра Фьодоровна е арестувана в двореца си там. При пристигането си Николай също е арестуван. "Позволете ми да живея тук със семейството си, дори като обикновен селянин, който си изкарва прехраната, изпратете ни в най-далечния ъгъл на нашата Родина, но ни оставете в Русия!", моли Николай. Той и семейството му обаче са отведени в Екатеринбург, където са екзекутирани.

Вижте как болшевиките опитват да направят революция в целия свят!