Какво са планирали да правят руснаците, ако нацистите бяха превзели Москва през 1941?

Советски зенитчици на покрива на хотел "Москва", 16.10.1941 г.

Советски зенитчици на покрива на хотел "Москва", 16.10.1941 г.

Oleg Knorring/Sputnik
Столицата е щяла да бъде преместена в друг град, а метрото – разрушено.

В средата на октомври 1941 г. нацистките войски напредват бързо към Москва. Съветските градове около Москва един по един падат в ръцете на врага. Немците могат да нахлуят в столицата всеки момент.

На 15 октомври 1941 г. Сталин, известен със своята склонност да се буди късно и да работи до посред нощ, се обръща към своите колеги от Политбюро в 9 часа сутринта. Те получават заповед да организират евакуацията на града и да напуснат столицата до вечерта на същия ден.

Новата столица

Дестинацията им е град Куйбишев (днес Самара). Разположен на около 1100 км източно от Москва, Куйбишев е естествен вариант за новата столица на СССР по няколко причини.

Сравнително близко е до Москва, което улеснява евакуацията на столицата. На държавните органи, заводите и административните институции с жизненоважна роля за функционирането на СССР няма да им отнеме много време да организират и възобновят работата си на новото място.

Площад на Революцията, Самара

Куйбишев е и сравнително добре защитен от голяма група войски, разположени там. Щабът на Съветския волжки военен окръг вече е базиран в града. Той е известен и като индустриалното сърце на СССР, в което са събрани заводи, летищни писти и жп връзки.

В съдбоносната утрин на 15 октомври 1941 г. Съветският държавен комитет за обрана, оглавяван от Сталин, приема свръхсекретната резолюция №801. Според нея Генералният щаб на Народния комисариат за отбрана, Народният комисариат по военните и морски дела на СССР, дипломатическите корпуси, президиумът на Върховния съвет, Съветът на народните комисари на СССР трябва да се преместят в Куйбишев. Решението влиза в сила незабавно.

Сталин, който сам смята скоро да напусне Москва, си дава още един ден в столицата. Най-близките му сътрудници – Берия, Микоян и Косигин – също остават в Москва.

Сталин изнася реч на Червения площад, 7 ноември 1941 г.

Главата на НКВД Лаврентий Берия получава заповед да надзирава минирането и разрушаването на заводите, институциите и важните инфраструктурни обекти – включително Московското метро, което не може да се евакуира в новата столица навреме.

Минирането на елементи от важната инфраструктура на столицата изпраща ясно послание на неспокойните жители на Москва: съветските лидери се готвят да изоставят столицата и да оставят милиони на милостта на нацистите.

Паника в Москва

Слуховете за евакуирането на столицата плъзват бързо. Когато на сутринта на 16 октомври 1941 г. метрото не отваря за първи път в историята си, тъй като тече подготовка за пълното му разрушаване, тръгват слухове, че столицата на СССР може в крайна сметка да падне в ръцете на нацистите. Скоро настъпва паника.

Много хора изоставят задълженията си и имотите си и се втурват към гарите с надеждата да напуснат града, преди да пристигнат вражеските войски. Настъпва повсеместен хаос.

Свидетелят на събитията Лев Ларски по-късно описва епизод от прибързаната евакуация: "В три часа имаше задръстване на моста. Вместо да изкарат камионите от моста и да разтурят задръстването, всички се втурнаха да си намерят места в тях. Хората, която седяха в камионите, отчаяно удряха другите, които се опитваха да се качат, с куфарите по главите. Нападателите се катереха един върху друг, разбиваха камионите и изхвърляха хора от тях като чували с картофи. Щом седнеха обаче и камионите се опитваха да тръгнат, те бяха нападани от следващата вълна".

В столицата настъпват страх и паника. Много хора отиват на работа с надеждата да получат заплата, но разбират, че шефовете им са си тръгнали. Ядосани и изоставени, някои прибягват към насилие и обири.

"По опашките хората се биеха; имаше удушени старици; младежи правеха грабежи, а полицаите се мотаеха по тротоарите с часове и пушеха: "Нямаме инструкции", пише съветският журналист Николай Вержбицки за паниката в Москва в онзи ден.

За да се възстанови нормалният живот в Москва са нужни радикални мерки. На 19 октомври 1941 г., след три дни на хаос и паника в столицата, Сталин издава указ, с който в Москва се въвежда състояние на обсада. С него се забранява движението на коли и хора без специално разрешение нощем и полицията получава разрешение да стреля по "провокатори" на място.

Личното решение на Сталин да остане в обсадената Москва може би също допринася за успокояването на жителите, тъй като мнозина го възприемат като знак, че Червената армия ще отбранява града на всяка цена.

Благодарение на усилията на Червената армия и на онези жители на града, които не напускат и не прибягват към насилие и паника, нацистите не успяват да превземат Москва или да разгромят съветските въоръжени сили чак до зимата на 1941 година. В крайна сметка нацистка Германия е изправена пред перспективата за продължителна война със СССР.

Вижте още как жителите на обсадения Ленинград го покриват с камуфлаж през Втората световна война!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"